На този ден в България: Април 3
3 април събира църковната борба на Възраждането с решението, което определя бъдещето на София и на модерната българска държава.
3 април 1860 г. — българите заявяват църковна независимост
По време на великденската служба на 3 април 1860 г. в църквата „Свети Стефан“ в Константинопол българските духовници не споменават името на Вселенския патриарх. Жестът е символичен, но последиците са големи.
Искането за самостоятелна църква е свързано с българския език, училищата и правото на общността да се управлява сама в Османската империя. Църковната борба не е изолиран религиозен спор. Тя се превръща в начин българите да защитят културната си идентичност и да поискат институционално представителство. Борбата продължава до учредяването на Българската екзархия през 1870 г.
3 април 1879 г. — София става столица
На 3 април 1879 г. Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България. Градът не е най-големият в страната, но местоположението му между западните български земи и важните балкански пътища има стратегическо значение.
След избора в София постепенно се съсредоточават парламентът, министерствата, дипломатическите мисии, университетът и културните институции. Така започва превръщането ѝ в политическия и обществения център на модерна България.
Изборът на столица е решение за бъдещето, а не просто оценка на съществуващия град. София трябва да бъде мястото, от което новото княжество ще управлява, ще представя себе си пред външния свят и ще изгражда модерните си институции.
3 април поставя един до друг две решения за самоуправление: църковното отделяне от чужда йерархия и изборът на град, в който българската държава да организира своя политически живот.
Църковната борба и изборът на столица са свързани с едно и също желание: българската общност да има свои центрове на самоуправление, представителство и обществен живот.
Тези решения не дават резултат веднага, но поставят основата на институции, които ще определят развитието на княжеството през следващите десетилетия.
Това е началото на дълъг столичен и обществен процес.
