На този ден в България: Май 7
7 май свързва антиосманско въстание от XIX век с голяма стъпка към европейските правозащитни ангажименти след падането на комунизма.
7 май 1836 г. — избухва Берковското въстание
На 7 май 1836 г. избухва Берковското въстание срещу османското владичество. В него участват няколко хиляди души според историческия календар на БТА. Бунтът принадлежи към по-ранната фаза на българската съпротива, преди напълно развитата мрежа от революционни комитети през 60-те и 70-те години на XIX век.
Въстанието отразява местни оплаквания и желанието за защита срещу злоупотреби в северозападните български земи. Макар да се случва преди големите революционни акции на Възраждането, то показва, че съпротивата не възниква изведнъж. Местните общности постепенно натрупват опит, самочувствие и готовност да се противопоставят на властта.
7 май 1992 г. — България подписва Европейската конвенция за правата на човека
На 7 май 1992 г. България подписва в Страсбург Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и протокола за присъединяването си към Съвета на Европа. Това е решаващ момент в посткомунистическото завръщане на страната към европейските правни и политически структури.
Конвенцията обвързва България със стандарти за граждански свободи, справедлив процес и свобода на изразяване. Тя отваря и пътя за българските граждани към Европейския съд по правата на човека. Така 7 май събира ранна местна съпротива срещу османската власт и модерния правен ангажимент към защита на човешките права.
Берковското въстание остава важно и защото поставя местната съпротива в по-дългата история на Възраждането. Между отделните бунтове и по-късната организирана революционна дейност има връзка: натрупват се спомени, примери и увереност, че властта може да бъде оспорена.
Затова датата има значение и за историята на политическите идеи. През XIX век свободата се защитава не само с оръжие, но и с памет, разказ и публична позиция. През XX век европейската конвенция превръща защитата на правата в по-конкретен правен ангажимент на държавата.
Това е преход от местната съпротива към институционалната защита на човешкото достойнство.
