На този ден в България: Май 15
15 май напомня за политическото разделение на българските земи след Берлинския договор и за ролята на литературата в изграждането на националната памет.
15 май 1879 г. — Александър Богориди става управител на Източна Румелия
На 15 май 1879 г. Александър Богориди заема поста генерал-губернатор на Източна Румелия. Той остава на тази длъжност до 1884 г. Самата област е създадена с Берлинския договор като автономна османска провинция, отделена от Княжество България. За много българи това разделение изглежда несправедливо и временно, защото разкъсва политическото пространство, освободено след Руско-турската война.
Назначаването на Богориди поставя началото на период, в който Източна Румелия трябва да изгради собствено управление, институции и административен живот, макар да остава под върховенството на Османската империя. Въпросът за отношенията между автономната област и Княжеството не изчезва. Напротив, той се превръща в постоянна част от българския политически разговор и подготвя почвата за последвалото Съединение.
15 май 1892 г. — Стоян Михайловски написва „Кирил и Методий“
На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски написва стихотворението „Кирил и Методий“. Текстът по-късно става известен с началото „Върви, народе възродени“ и се превръща в основа на българския химн на просветата. В него светите братя Кирил и Методий са представени като символи на знанието, писмеността и културната памет.
Стихотворението не остава само на страницата. На 24 май 1901 г. е изпълнено тържествено за първи път в Ловеч. Оттогава песента постепенно се утвърждава като естествен глас на празника на българската просвета и култура. Нейната сила е в простото, но ясно послание: образованието не е украса, а основа на общността и националното самочувствие.
15 май свързва държавното устройство и културната идея. Едното събитие показва колко трудно се подреждат българските земи след 1878 г., а другото — как литературата може да даде на обществото думи, с които да говори за своето минало и бъдеще.
И двете събития остават свързани с идеята за общност: политическата автономия изисква институции, а културната памет — език, чрез който да бъде предавана от поколение на поколение.
