На този ден в България: Май 26
26 май е последният ден от историческото посещение на папа Йоан Павел II в България през 2002 г. и остава особено важен за католическата общност и за паметта за религиозните гонения при комунизма.
26 май 2002 г. — папа Йоан Павел II отслужва литургия в Пловдив
На 26 май 2002 г. над 10 000 души присъстват на литургия, отслужена от папа Йоан Павел II на централния площад на Пловдив. Събитието е част от апостолическото му посещение в България — първото посещение на глава на Римокатолическата църква в страната.
Литургията има силно екуменично измерение. На нея присъстват и православни представители, а папата говори за християнското свидетелство при преследване. Публичното богослужение превръща посещението от дипломатическа визита в среща с вярващи и с по-широката българска публика.
26 май 2002 г. — трима български католически свещеници са беатифицирани
По време на същата литургия папа Йоан Павел II беатифицира трима български свещеници-асумпционисти: Камен Вичев, Павел Джиджов и Йосафат Шишков. Те са екзекутирани през 1952 г. след процес от комунистическата епоха по обвинения в шпионаж.
Беатификацията им ги почита като мъченици на Католическата църква. Жестът има значение и извън католическата общност, защото папата признава страданието на православни християни и други хора, преследвани при същия режим. Така церемонията свързва личната памет за тримата свещеници с по-широкия разговор за религиозните репресии и помирението.
26 май събира публичното богослужение и историческата памет. Пловдивската литургия се превръща едновременно в религиозно събитие, знак за диалог и момент на признание към жертвите на комунистическото преследване.
За Пловдив това е и момент, в който градското пространство става място на обща памет. В една и съща церемония се срещат живото богослужение, почитта към мъчениците и споменът за хората, пострадали заради вярата си. Това обяснява защо събитието остава значимо и извън рамките на един църковен календар.
Беатификацията има и своеобразен обществен отзвук. Тя връща имената на тримата свещеници в публичната памет и позволява за комунистическите репресии да се говори през конкретни човешки съдби, а не само чрез общи формули. Именно тази конкретност прави пловдивското събитие запомнящо се.
