Велико Търново, България: Старата столица под Царевец
Велико Търново е разположено връз хълмове и завои на река Янтра, а къщите се качват една над друга по стръмните склонове толкова нагъсто, че покривът на едната опира в двора на другата. Между 1185 и 1393 г. градът е столица на Второто българско царство, а крепостният хълм Царевец и днес стои над центъра. Разходката тук минава през няколко епохи наведнъж — средновековни стени, възрожденски къщи с изписани върху фасадите години и модерен град от другата страна на дерето.
| Къде е | Северна България, хълм над центъра на Велико Търново, пл. „Цар Иван Асен II“ |
| Как се стига | с автобус от София – около 3 часа; с кола по АМ „Хемус“ и път I-4 – около 230 км; в града до входа спират линии 20, 40, 50 и 110 |
| Колко време | 1,5–2 часа за самата крепост; половин ден със стария град |
| Царевец | април–септември 8:00–20:00 ч. (последен вход час преди затваряне); октомври 9:00–18:00 ч.; ноември–март 9:00–17:00 ч. Вход: възрастни 7,67 €, учащи 3,07 €, над 60 г. 3,58 €, семеен билет 10,23 €, деца до 7 г. безплатно. Провери актуалното на официалния сайт на музея. |
| Звук и светлина | вечерен аудио-визуален спектакъл над крепостта, целогодишно; безплатен на националните и градски празници, в останалите дни – срещу заявка и билет |
| Кога да отидеш | рано сутрин – за тихите улици на стария град; привечер – за спектакъла над Царевец |
| Паркиране | платени паркинги в центъра и по ул. „Никола Пиколо“ до входа на Царевец |
Хълмът Царевец
Царевец се изкачва над града като отделен свят. Входът започва от широкия павиран площад в подножието, откъдето се вижда цялото било с крепостните стени, а на върха — патриаршеската църква с високата ѝ камбанария. Между тях по склона личат основи на сгради, пътеки и порти, а българското знаме се вее над кулата.


Тук е бил дворцовият и църковният център на средновековната столица, докато градът не пада под османска власт през 1393 г. Патриаршеската църква „Възнесение Господне“ е възстановена през XX век и е изписана със съвременни стенописи, различни от каноничните. Вечер над крепостта се играе аудио-визуален спектакъл със светлини и звук, който се вижда от отсрещните склонове.
Стръмните улици на стария град
Старият град е плетеница от тесни улици по склона, свързани със стълбища, вградени между сградите. По фасадите се четат години — на съседни къщи стоят 1769 и 1776, каменен приземен етаж и дървен горен, надвесен над улицата. Между тях се редят занаятчийски работилници и малки магазини, а по калдъръма са поставени дървени фигури, които са част от уличната украса.



Заведенията заемат аркадите на приземните етажи и терасите над подпорните стени, а рано сутрин улиците са съвсем празни и се вижда колко близо са къщите една до друга. Ако тази атмосфера ви допада, същото стъпаловидно възрожденско строителство ще откриете и в квартал Варoша в Ловеч, само че там склонът се спуска към река Осъм.

Градът около завоя на Янтра
Янтра е издълбала дълбоко залесено дере през самия град и мостовете минават високо над короните на дърветата. От терасите над старата част се откриват панорами към керемидените покриви и хълмовете отвъд, а по здрач светва паметникът на Асеневци — бронзови конници около висок обелиск във формата на меч, издигнат през 1985 г. за 800 години от въстанието на Асен и Петър.



Под крепостта е Асеновият квартал с църквата „Св. 40 мъченици“, където през 1908 г. е обявена независимостта на България, а през 1879 г. в града е приета Търновската конституция. Днес Велико Търново е и университетски град, което личи по хората в кафенетата през учебната година. Оттук пътят на север извежда до Дунав и до Русе, а десетина километра на изток е железопътният възел Горна Оряховица.
Свързано видео: крепостта, дерето на Янтра и околните места се виждат най-добре от въздуха в епизода „България отвисоко: Велико Търново, Арбанаси, Горна Оряховица и Лясковец“ от поредицата Bulgaria From Above.
