На този ден в България: Юни 26
26 юни свързва началото на конституционната монархия след Освобождението с канонизирането на Паисий Хилендарски — две събития, които говорят за държавност и историческа памет.
26 юни 1879 г. — княз Александър I полага конституционна клетва
На 26 юни 1879 г. новоизбраният княз Александър I Батенберг полага клетва пред Първото Велико народно събрание в Търново. Церемонията официално го поставя начело на Княжеството, създадено след Руско-турската война и Берлинския договор.
Клетвата е повече от протоколен акт. Тя поставя отношенията между монарха, представителното събрание и Конституцията в центъра на новия държавен живот. Управлението на Александър I се изправя пред въпроси за конституционното управление, руското влияние и националното обединение.
Търново е естественото място за тази церемония. Старопрестолният град придава историческа тежест на институция, която тепърва изгражда практиката на модерната българска държава. Клетвата от 26 юни бележи практическото начало на първата следосвобожденска монархия и трудния експеримент с парламентарно управление.
26 юни 1962 г. — Паисий Хилендарски е канонизиран
На 26 юни 1962 г. Българската православна църква канонизира Паисий Хилендарски по време на честванията на 200-годишнината от неговата „История славянобългарска“. Написана през 1762 г., творбата призовава българите да помнят средновековната си държава, владетелите, светците и културната си идентичност.
Канонизирането не е само църковен акт. То признава мястото на Паисий в българската духовна и културна памет. Неговият труд се превръща във важен ориентир за Възраждането, защото събира исторически разказ, религиозна принадлежност и призив към самосъзнание.
Двете събития от 26 юни са разделени от повече от осем десетилетия, но се допълват. Едното дава институционален образ на възстановената държава, а другото утвърждава фигура, помогнала на обществото да осмисли историческата си принадлежност.
В този смисъл 26 юни поставя въпроса как се изгражда една държава: чрез институции, които определят начина на управление, и чрез памет, която обяснява защо общността има собствен исторически разказ.
И двете дати напомнят, че националната история се гради едновременно в залите на събранията и в книгите, които съхраняват паметта.
