Аладжа манастир, България: Скалната обител на две нива над Златни пясъци

Аладжа манастир не се вижда от пътя. От Златни пясъци се завива нагоре през гората на природния парк и покрай пътя, точно пред входа, е безплатният паркинг на манастира — не може да се пропусне. Асфалтът си продължава нататък, вие спирате тук. Оттам има стъпала — две-три минути нагоре — и чак горе се показва варовиковата стена, в която е издълбано всичко. Целият комплекс, с музея, Катакомбите и самия скален манастир, ни отнема час и половина до два часа.

Отиваме малко преди обяд в края на юли. По общо правило обикалянето на каквото и да е по обяд през август е умерено мъдра идея, но жертвата е за драгия читател. Излиза по-добре от очакваното: по-голямата част от маршрута върви под дървета, а вътре в скалните помещения е осезаемо по-хладно, а горската пътека към Катакомбите е на сянка от начало до край. Слънцето бие само по откритите стъпала и по скалната фасада. 🙂

„Аладжа“, Св. Спас и призраците на монасите

Преди да тръгнем нагоре — малко история за настроение. Името е турско, от персийско-арабски произход, и значи „пъстър, шарен“. Християнското име на обителта не се знае. В началото на миналия век Карел Шкорпил записва предание, според което покровител е Св. Спас — от Христос Спасител. От 1960 г. насам българските християни го наричат „Света Троица“, но това е по-късно наслагване, а не оригинал.

Легендите тук нямат един сюжет, а цял пласт. Официалната формулировка на БТС и на музея е сдържана, но недвусмислена:

Разказват за съкровище, скрито някъде в скалата преди османците да дойдат, и за призраци на монаси, които и до днес бродят сред развалините.

Две неща за колекцията от странни факти. Първо: манастирът влиза в печатното слово чак през 1832 г., в „Писма от България“ на руския писател Виктор Тепляков. Второ: през 1997 г. тук е описан нов вид сенокосец — Nelima aladjensis — кръстен на манастира. Малко обекти могат да се похвалят със собствено паякообразно. 😀 За БТС това е обект № 9в от стоте национални туристически обекта, така че носете си книжката.

От паркинга до касата

Тръгва се от паркинга през дървен портал и нагоре по алея със стъпала. Две-три минути, не повече, но са достатъчни да разбереш, че мястото е на склон. Горе касата е веднага вдясно, а наляво е музейната сграда. Табелата с цените е нова и приятно конкретна: пише черно на бяло, че входната такса е за целия комплекс, а не само за скалата.

До нея стои втора табела с правилата и трета — на природен парк „Златни пясъци“, в чийто център се намира манастирът. Три табели на пет метра разстояние, всяка с различен шрифт и различна година на производство. Класика.

Музеят и фунията, която не пуска монетата

Музейната сграда е от 70-те години и отвътре е по-добра, отколкото очакваш от тази епоха: двуетажна зала с обиколна галерия, от която се гледа отгоре надолу към витрините. Долу има макети на манастирския комплекс, каменни плочи с надписи, икони, мозайки и археологически находки от разкопките. Обиколката отнема около десет минути на спокойствие.

Истинската атракция обаче е черната фуния за дарения с надписи на четири езика. Пускаш монета отгоре, тя тръгва по спиралата, започва да се върти все по-бързо и по-бързо, докато накрая изчезне в дупката на дъното. Mesmerizing е. Гледаме доста по-дълго, отколкото сме готови да признаем, и пускаме втора монета „за проверка“. 🙂

Горската пътека и Катакомбите

На излизане от музея, наляво, тръгва горска пътека. На едно дърво виси дървена табелка „КАТАКОМБИ / CATACOMBS“ и това е целият маркер, който получавате. Пътят е 600 – 700 метра западно, върви под дървета, има разклонения и е по-стръмен, отколкото изглежда на снимка. Около 15 минути в едната посока; връщането е по същия път.

Ако е валяло, по-добре не тръгвайте. Пътеката е пръст и корени, а към края минава под скални масиви — там стои табела „ВНИМАНИЕ! ЗА СРИВАНЕ НА СКАЛНИ МАСИВИ“, което е достатъчно ясно. По целия маршрут има зелени табелки за дървесните видове: обикновена леска, келяв габър, полски ясен. Паркът е защитена територия с редки видове и това си личи.

Самите Катакомби са група пещери с решетки на входовете. Вътре се виждат изсечени в камъка гробове и помещения с отвор в пода. Керамиката, монетите и графитите оттук датират обитаването към V – VI век — тоест това е по-старата част от историята, а не филиал на манастира. Чак през XIII – XIV век двете стават части от един монашески комплекс.

Скалният манастир на две нива

От касата се тръгва в другата посока и след няколко каменни стъпала се стига до основното: почти 40-метрова варовикова стена, в която всичко е издълбано на две нива. Долното е манастирът в работен вид — църквата, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква и костницата. Върви се по метални парапети и дървени пътеки, залепени за скалата.

Таваните са ниски и на места наистина си пазиш главата. Монасите отшелници от XIII – XIV век явно са били по-дребни от нас или просто не са мислили за туристи с раници. Подозираме, че на перфоратора им Parkside е паднала батерията точно преди да разширят нивата до съвременните европейски норми. 😀

В отделните помещения има икони, свещници и по някоя масичка — мястото все още се почита, макар обителта да е изоставена към XV – XVI век след османското завоевание. Проучванията тук започват в края на XIX век с братята Карел и Херман Шкорпил; 1927 г. носи статут на народна старина, а 1968 г. — на паметник на културата с национално значение.

Горното ниво и морето през дърветата

Нагоре се катери по метална стълба, залепена за варовика отвън. Второто ниво не е издълбано, а естествена скална ниша — в източния ѝ край е бил параклисът, а на тавана му са единствените запазени стенописи в комплекса, с композицията „Възнесение Господне“. Точно този сюжет е и аргументът за името „Св. Спас“: Спасовден.

От горното ниво и от дървената площадка отдолу се вижда морето през короните на дърветата — не панорама, а една тънка синя ивица между зеленото. Изненадващо добра компенсация за стълбите. Оттук нататък се слиза и за десет минути си обратно на паркинга.

Заслужава си — и то заради комбинацията, а не заради една сграда. За 5 евро получаваш скален манастир, музей, горска разходка и пещери с гробове, всичко на един билет и в рамките на два часа. Ако сте на Северното Черноморие и правите обиколка, нос Калиакра е логичното продължение на север, а Побитите камъни — на половин час западно от Варна. Ако можете да избирате — рано сутрин.

---

Свързано видео: Аладжа манастир е един от трите обекта в епизода България отвисоко: каменни чудеса — заедно с Мадарския конник и Побитите камъни, заснет с дрон в 4K. Появява се и в Топ 5 места за посещение във Варна, както и в Топ 10 неща за правене в Златни пясъци.