Дяволското гърло, България: Пещерата, в която реката пада 42 метра
Има разходки, за които тръгваш с идеята „ще влезем, ще погледаме и се прибираме“, а после стоиш на парапета и не ти се тръгва. Дяволското гърло е точно такава. Самата обиколка е около половин час, но с чакането за групата и зяпането в ждрелото отгоре спокойно става час и нещо. Стига се по един-единствен път — през Триградското ждрело, от разклона при Тешел нагоре, между скали, които на места оставят от небето само една ивица. От пътя не се вижда нищо от пещерата. Само един паркинг и хора, които гледат нагоре.
И както обикновено — тръгнах с идеята за едно бързо отбиване по пътя, а се прибрах с половин ден Родопи в главата. Пещерата е обект № 88 от стоте, така че ако си пълниш книжката, това тук е и печат, и разходка 😀
| Къде е | Западни Родопи, в Триградското ждрело, на около 2 км от село Триград и 24,5 км от Девин; Google Maps |
| Как се стига | с кола от Девин през Тешел и Гьоврен в посока Триград — шосето минава покрай самия вход; от Доспат и Сърница се идва по обиколния път през Барутин и Тешел |
| Колко време | около половин час за обиколката; час и нещо общо, с чакането за групата и ждрелото отгоре |
| Работно време | май – септември 10:00 – 17:00; октомври – април 10:00 – 16:00. Влиза се на всеки кръгъл час и само с екскурзовод. Работи целогодишно, без почивен ден. |
| Вход | възрастни 6,65 €, студенти и пенсионери 5,62 €, деца от 8 до 16 г. 3,07 € — по последния публикуван ценоразпис, преизчислен по фиксинга. Беседата е включена. Проверявай актуалното на страницата на БТС, който стопанисва пещерата. |
| Маршрутът вътре | 150 м прокопан тунел на влизане, 350 м туристическа част от общо около 1 км пещера, 301 стъпала нагоре към естествения вход; обект № 88 от 100-те национални туристически обекта, печатът е на касата |
| Наблизо | самото Триградско ждрело (отделен обект от стоте), Харамийската пещера, водопад Триград, Ягодинската пещера на около 16 км |
| Кога да отидеш | напролет и след дъжд, когато реката е пълноводна и водопадът бучи най-силно; в летен уикенд идвай за първите часове |
| Паркиране | безплатна площадка срещу входа, от другата страна на шосето; тясна е и в делничен предобед вече е пълна |
Защо се казва Дяволското гърло
Преди да влезем — малко история за настроение, както се полага. Пещерата не се е казвала винаги така. Старото ѝ име е Клокотник — заради грохота на водата, който се чува още отвън. Честно казано, това име ѝ стои по-добре. Но е останало другото, а за него има цели три обяснения.
Първото е за формата: естественият вход, в който реката се хвърля надолу, прилича на отворена дяволска глава. А мястото, където водата излиза обратно на повърхността, местните са кръстили съвсем логично „задникът на дявола“. Без коментар 😀
Второто е по-неприятно: каквото влезе в гърлото, не излиза от другия край. За това има цяла глава по-надолу. Третото е направо мрачно и се среща само в местните разкази — че в дупката са загивали деца. Траките пък, които са били тук доста преди да има табела и каса, са смятали пещерата за вход към отвъдното и според легендата са хвърляли в нея телата на вождовете си, за да ги направят безсмъртни. От същата епоха е и по-известната история:
Оттук Орфей слязъл в царството на Хадес, за да върне Евридика. Хадес се съгласил да я пусне, но при едно условие — да не се обръща назад, докато не излязат на светло. Орфей се обърнал.
Родопите така или иначе смятат Орфей за местен, така че тукашната версия се приема без много спорове 🙂
Паркингът срещу входа
Паркингът е точно срещу входа, от другата страна на пътя, и е широк толкова, колкото скалата е позволила. Десетина коли, наредени под ъгъл, и хора по ръба, които гледат нагоре — защото друга посока няма. Стената се вдига отвесно и слънцето стига само до горния ѝ край.
Информационното табло е закрепено направо върху скалата, не на стълб. Тук няма къде да се забие стълб. Касата пуска групи на кръгъл час и само с екскурзовод, така че ако сте изпуснали единия час, чакате следващия и четете таблото три пъти. Ние го прочетохме три пъти.
150 метра тунел и Бучащата зала
Входът не е вход, а тунел, прокопан 150 метра в скалата. Тесен коридор, мокри стени, лампи отдолу. Сталактити няма и това не е случайно: пещерата е на 175 000 години, което в геоложки смисъл я прави бебе, а над галерията стоят близо 200 метра камък — на една капка ѝ трябват над сто хиляди години, за да се промъкне дотук. Затова пък има звук. В началото е като далечно шосе, после като перална машина, после като нещо, което предпочиташ да е малко по-надалеч.
Тунелът свършва и Бучащата зала се отваря наведнъж. Над 35 метра височина, над 100 метра ширина — числа, които стават разбираеми чак когато намериш пътеката с хората по нея. Тук пада Триградска река от 42 метра: най-високият подземен водопад на Балканите. Той е само най-високият от общо 18-те водопада, които реката прави вътре в пещерата — останалите просто не се виждат от пътеката.
Едната колона край парапета е сребърна отдолу догоре от натъпкани в пукнатините монети. Класика. Горе таванът се разцепва и през отвора влиза единствената дневна светлина в залата — това е самото гърло, гледано отвътре.
Орфей, Евридика и 301 стъпала
Някъде по средата, на перваз встрани от пътеката, стои бяла каменна фигура на мъж и жена около малко изворче — Орфей и Евридика. Хората хвърлят монети и си пожелават. Екскурзоводите твърдят, че се сбъдва, но не поемат отговорност за желанията 🙂
После е само нагоре. Туристическата част е 350 метра от километър пещера и свършва с 301 почти отвесни стъпала покрай водопада. Най-тесният участък е процеп, широк колкото един човек с раница, а водата се стича по двете стени и по теб. Стъпалата ги броих. Съжалих някъде към двеста.
Каквото влезе, не излиза
Излизаш на светло горе, в ждрелото, и точно над мястото, където реката се хвърля в скалата, стои зелена табела с два реда: ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. Не е формалност.
През 1968 г. придошлата Триградска река помита в гърлото дървета, камъни и всичко останало по пътя си. Изходът на реката е на 250 метра от входа. Не излиза нищо. Две години по-късно двама млади водолази от Варна — Сиана на 21 и Евстатий на 29 — влизат в сифона вързани с въжета, за да проверят къде отива всичко това. Не се връщат. Телата им са извадени, а паметната им плоча стои край асфалтовия път, малко под пещерата. Тя е единственото място по маршрута, на което няма опашка за снимки.
После български спелеолози пускат боя във водата. При 250 метра разстояние и този дебит оцветената вода трябва да излезе за пет до осем минути. Излиза след два часа. Сметките показват, че някъде по пътя водата минава около 25 километра — къде, никой не знае и до днес. Гръцки спелеолози твърдят, че дървесината от 1968-а е излязла в пещера от тяхната страна на границата; българските предполагат втора зала под основната, която върти водата като сифон. И двете си остават догадки. National Geographic слага Дяволското гърло на 42-ро място в класацията си „100 най-мистични места в света“ и това е един от редките случаи, в които такава класация не изглежда раздута.
Преди да тръгнем слънцето застава точно в прореза между стените и хвърля една ивица светлина на дъното. Отдолу — вода, изтъркан до бяло камък и завой, който изчезва в скалата. Заслужава си, и то за половин час престой. Ако сте в района с повече време, Девин е базата, от която тръгва всичко насам, а Доспат е другият край на същите Западни Родопи.
Свързано видео: за самото Дяволско гърло още няма отделен епизод, но пещерата е вътре в класацията Топ 10 пещери в България — там е и на видео, заедно с още девет, които си заслужават отбиването. А пътят дотук — Девин, река Въча и родопските склонове наоколо — се вижда от въздуха в „България отвисоко: Девин, Въча и Кричим“ и в останалите епизоди от Bulgaria From Above.
