За блога

2022 година. Блогове под път и над път. Защо ми дойде музата за блог?

Има няколко различни ъгъла, участващи в решението ми да осъществя идеята.

Disclaimer:

Държа да отбележа нещо много важно тук! Това е хоби-проект. Няма начало, няма край, няма цел, по тази причина – няма и измерители, с които да получа оценка как се справям. Правя го в дупките от свободното ми време и искам да видя в рамките на една календарна година до къде ще стигне.

Има голяма част лично създадено съдържание, което е изключително важно да не се приема за дадена карта. Ако го пише тук – 100% е грешно и трябва да се провери на поне още 2 места! В интернет има изключително много информация и то лесно достъпна. Съдържанието представлява моите размисли, анализи върху места и събития, на които съм присъствал и са ми направили впечатление по някакъв повод. Прави ми впечатление, че повечето места за коментари в интернет пространството, особено пък в Българското такова предразполагат за негативизъм. Хората влизат, пишат глупости, обиждат и остават безнаказани. Това им дава самочувствието, че това е нещо нормално. Следя големи фейсбук групи като “Красиви места от България!” или “Как да направя ремонт у дома?” и четейки коментарите – направо ми се повръща. Братя Българи седят и се заяждат за всичко възможно по между си. Сайтовете за имоти под наем/без брокер – там е просто прекрасно. Един и същи човек – купува, другите са ненормални, че продават толкова скъпо. Той продава – търси много ниска цена (само 40% над пазарната). Е, стремя се да запазвам обективност. Вярвам, че почти всяко действие, мисъл, предаване на информация могат да бъдат отъждествени с вярно или грешно след като бъдат разгледани всички ФАКТИ, не ТЕОРИИ! Обожавам факти. Възнамерявам да пиша хем хубавите неща, хем лошите.

Това не прави размислите и гледните ми точки верни и по никакъв начин не задължава, о, теб, Читателю мой,  да се съобразяваш с тях. Обратното – не им вярвай, провокирай се, провери ги още някъде!

Техническа част

Както споменах в “За Мен”, занимавам се с технологии отдавна, включаю WEB. Стремя се да съм в такт с нещата и пазара, но това не е толкова лесно. Едно е да даваш задачи на външни фирми и да проследяваш изпълнението им, друго е да си изцапаш ръцете със същинската работа. За последно съм създавал сайт от нулата преди десетина година с Joomla. Пробвал съм повечето известни CMS’и. От техническа гледна точка искам да видя в момента, докъде са стигнали общностите на WordPress, т.к. в момента след кратко проучване – той е най-разпространен. Паралелно с това видимо има и славата на No-Code платформа (понятие, което нашумява доста последните години и се инвестира в такива платформи). Искам да се ъпдейтна към днешна дата с възможностите на системата. Като главно техническо настроено лице, тук все пак съм си сложил някакви базови стъпки, които да спазвам.

1. Да се стремя да ползвам готови неща, без да пиша код. 

2. Да правя блога максимално responsive – да се отваря добре и на телефон, и на таблет и на компютър.

3. Да използвам 99% мое авторско съдържание – снимки, текстове. При нужда да създавам ново (note to self: време е да си купя истински фотоапарат). 

Този параграф най-вероятно ще набъбне в собствена статия – Как да създам блог без технически познания, но за сега искам да коментирам точка 1.Да се стремя да ползвам готови неща, без да пиша код. 

Зле започваме. Ще започна с жесток негативизъм тип хейтърски коментар от фейсбук от някой със звучно име, например “Golem i Charoven”, който коментира по тема, по която има минимум две висши образования. Сещате ли се, когато си инсталирате ново приложение на телефона, някаква игричка? Още не сте я почнали, минавате първо ниво, няма и 30 секунди и вече ви пуска трета реклама за друга игричка, която видимо е подобна, но ВСЕ пак е конкуренция? Смисъл, инсталирам си игра, която започва да ме убеждава да си инсталирам друга игра :D. Много яко. Или пък, когато си пуснете клипче в youtube 2 минути и нямате ad-blocker? За 2 минутно клипче, 1 минута реклами?

Е, с WordPress го няма този елемент. Сблъсквате се с едно ново понятие “Freemium”, което идва и ви избива зъбите по изключително неприятен начин. Приемаме, че сме разгледали готови теми и дизайни в интернет, след като сме написали изрично “wordpress free themes” в google.com и сме очаквали мигновено решение на текущата ни стъпка. Харесваме темата, инсталираме я с два клика на мишката. Страхотно. Получаваме празна страница 😀 . Започваме да разглеждаме какво става, опааааа, 99$. Имаме FREE(безплатна) тема, която си инсталираме, ама тя е нещо като ДЕМО версия, нищо, че не я наричат така. Ако искаме да изглежда, както изглежда на сайта в момента на свалянето – то това става PREMIUM версията или с други думи -> $$ FREEMIUM (free+premium). Тук вече идва момента, в който трябва да реша какво искам и какво ще правя. Хоби проект е, идеята е да се учим. Започваме от нулата. Спирам се на празна тема и започвам да я създавам от нулата. ОК, но не може всичко да е от нулата, не може да ползвам най-гигантската платформа и тя да не ми предлага да ползвам някаква форма на вградена галерия за управление на снимки. Стигаме до едни “програмки” за сайта, които се наричат Plugins. Тук е момента, в който Freemium’a вече започва да работи като ransomware software. Например GMedia Photo Gallery. Отварям, чета, нормална галерия. Инсталирам я. Два клика и вече имам работеща галерия, супер яко, да живее WordPress. Вкарвам един час за разучаване и един час за създаване на съдържание – албуми, тагове, настройки за качеството на снимките. Имаме вече два инвестирани часа време, както и две галерии. Супер. Качвам трета галерия с 41 снимки (първите две са с по 20-30 снимки). ИЗНЕНАДА! Отвсякъде pop up’и и нотификации – “Ползвате безплатна версия, имате лимит от 40 снимки, дай 30$”. Ха! Никъде го нямаше това, толкова ли съм зле, че не съм видял толкова оче изваждащо ограничение. Отварям да разглеждам оригиналния им сайт: https://codeasily.com/gmedia-premium/. Ми, не, нищо няма. Дай 30$ за Premium (дума, която вече ще започна да сънувам). Няма обяснение даже какви си разликите. 

Това поставя гигантски съмнения и резервации към платформата. Туко що ми задържаха като заложник два часа от личното време срещу 30$. 

От тук нататък вече се чувствам като в минно поле. От една страна имаме plugins за всичко. Буквално има plugins, които заместват 1-2-3 реда HTML код. Но! Дали няма да ударим на някаква греда, ерго лимит, за който даже не подозираме. А лимити има, както ще видим. Продължавам напред с plugins. Започвам да си слагам малки цели – да оформя заглавна страница. Да сложа меню. Да сложа текст за бисквитки. Да оформя администраторския панел, защото out-of-the-box колкото красив изглежда, три пъти по-непрактичен е и т.н.

Тук вече започнаха да ми липсват рекламките от игричките. Инсталираш plugin, FREE, изкопан от нета, прехвален. Директно те праща на вътрешна страница да ти обяснява да го купиш. Още не си го тествал, още не си го видял в действие, още не знаеш дали ще ти свърши работа – КУПУВАЙ. С две думи, ако искаш да си абсолютно No Code и не разбираш нищо от стилизиране на страници – ще плащаш. И то ще плащаш на едро (това е субективно, много зависи каква е крайната цел и дали крайната цел ще подлежи на монетизиране и ще носи приход).

Груба разборка е: 100$ за тема. Галерия, навигация, home page, интеграции с платформи, помощ за SEO оптимизация, благини по админския панел – дреболии, нужни за личен не особено амбициозен блог – 200$ първоначално + 100$ годишно (повечето нещо са на subscription модел). Приемаме, че живота – life-cycle’а на един сайт е около пет години.

700$ за No-Code платформа. 

За толкова пари, предполагам, че може да се намери freelancer или малка агенция, която да ви спести безкрайно много препятствия, ако целта ви е да имате hussle-free site.

Решил съм, че ще съм тъп и упорит и ще уча нови неща. Продължавам напред. Код ще се пише. 

SEO

Почти свързано с техническата част, ама някак си няма толкова много код. Наблюдението ми е, изградено главно от няколко разговора със собственици на бизнес: “пускам рекламна кампания, продавам; не пускам кампания – не продавам”. Всичко е WEB, безумно по-евтино е.

Както и безумно по-бързо. Пускаш реклама, няма и минута, някой без да иска споменава ключова дума и вече те вижда от удобството на безсмислено скролване за 30 път по един и същи news feed. Никога не съм разбирал СЕО’то, но схващам, че става дума за качествен материал. Т.е. искам да се науча да пиша качествен и занимателен материал. Нямам на идея защо бих искал да го имам това умение, но по-добре да го имам и да не го ползвам отколкото да ми притрябва и да го нямам 😀

Социална част

Имам противоречиво мнение за социалните платформи. Идеята им е страхотна – намери стари съученици, намери децата от квартала и градинката зад блока, намери състуденти, които са си сменили телефона и си загубил контакт с тях, но реално всичко е $$. Всеки клик, всеки пост, всяко действие – всичко са анализи, събиране на лични данни, продаване на информация. Всеки клик! А си харесал нещо, 60 реклами ще те преследват. Потърсил си “как се варят яйца” – нон-стоп ще гледаш кулинарни сайтове в рекламките, пък защо не си и купиш нова тенджера? Заклевам се, напоследък имам чувството, че не трябва и човек да търси нещо с реално писане на клавиатурата. Отворен разговор на улицата за филм? Бам, реклама после на кино с точно този филм. Това е една от грозните страни.

Друга е – дава време на човек да се подготви и да се покаже в някаква нереалистична среда, далеч по-лъскава от реалното ежедневие. Малко като лафа с порнографията и романтичните филми – слагат абсолютно нереалистични представи. Къде другаде, ако не в Instagram можете да гледате постоянно хора на 40 метрови яхти, в имения, каращи супер коли. Куна от Люти дол (несъществуващо лице!) е модел на Victoria Secrets, а Стою от Койнаре сменя Поршетата през ден (още по-несъществуващ, специално ходих да разпитвам в селото, да не вляза в конфликт и да си спечеля arch-enemy за едното хоби). 

Трети минус на социалните мрежи – идеалната среда за naughty съзнанията. Последните години излиза на всеки сайт – cookies consent, GDPR. Бисквитки от сутрин до вечер.

Някакви умни хора са седнали и са казали: “стига, нека да обясним на интернет потребителите какво точно се случва и колко са важни личните данни и как трябва да си ги пазят на всяка цена!”. Надали са очаквали този отпор от Куна от Люти дол, която на всеки кръгъл час се тагва къде точно е в момента, а на всеки половин час обяснява по събитията, които споделя, в колко часа къде ще присъства. Представете си, че сте човек с лоши помисли и искате да нараните някого без значение от причината. Отваряте му фейсбук – виждате го, че всяка седмица спортува еди си в колко часа на стадиона (а и знаете, че тича по 12 км за час, така, че имате възможност да се подготвите и физически за да не го изпуснете). Виждате, че Сряда вечер ще ходи на най-якия бар в 20:00 (че и с антуража поименно можете да се запознаете). Виждате, че е писал в еди си коя група: “ъъ, това са ми кръвните изследвания, ама аз не обичам доктори, какво ми е, бг мами, pomagaite?” и вече знаете слабите му места. Виждате любимата му музика, хобита, занимания, в какви групи членува, любимо цвете, абе… схващате идеята. Като цяло – идеалната среда за stalk’ване. Частните детективи ще отпаднат от играта, социалните мрежи ги оставиха без работа 😀 GDPR’а се опитва да ни запознае с тези рискове (и косвено, както и донякъде директно), но е безсилен пред желанието на Стою да изпъкне като алфа пред всичките жени от съседните села с невероятната колекция от супер-коли, взети като rent-a-car за четири часа с бърз кредит на 30% лихва. По тази причина от години не ползвам социални мрежи и водя сравнително личен живот, не скрит(!), личен, който споделям с тесен кръг от приятели, с които имам изградено доверие. 

Това ми мнение влиза директно в спор с идеята на блога. Т.е. не искам да споделям за живота си пред масовата публика, но искам да пиша за нещо и да генерирам много материал. Единственото, за което се сещам са честни ревюта на всичката техника, която сменям през месец, както стотиците ми приключения, как? Разходките са по-вълнуващи. Техниката е скучна. Помислил съм го. За сега познавам два типа хора – такива, които ходят на почивка (не екскурзия) веднъж на няколко месеца и казват: “майната му, един път се почива, ще си угаждам всячески”. Това са хора, на които като им кажеш – не харчиш ли прекалено много, защо – изпадат в нападателен/защитен и всякакъв вид режим, който да те накара да ги оставиш на мира. И такива като мен – които мръдват от забързаното, шумно и мръсно ежедневие на големия град при всяка възможност. Живота беше скъп, сега, 2022 година, стана изключително скъп. Удря ни изключително висока, реална 30-40% инфлация, а заплатите ще настигнат последни тези ръстове. Ако преди ковид ерата една разходка за уикенд с нощувки София-Банско с дизелова кола, в нормален хотел с включена храна и СПА излизаше 100-150 лв, сега е по-скоро към 300-400. Не се притеснявам да говоря за пари, точно обратното. Предпочитам всичко да е сметнато. Идеята на блога и статиите ще бъдат не толкова за мен. Идеята ми е да пиша за дадена дестинация и да дам максимално обективна представа колко би излязла една екскурзия и по какъв път съм минал. Нито ще е най-правилния, нито ще е най-оптималния, но ще е вариант, около който можете да базирате вашето собствено приключение и да имате груба идея какво да очаквате, паркиране, рент-а-кар, входни такси, промоции, отстъпки, локални сайтове и далаверки като grabo.bg. Няма да се държа в центъра на блога, ще държа събитията и локациите със съпътстващите им особености там. И един кратък виц от нета за този параграф: 

Постнала: – Дръж се Рим, идваме! Все едно град, основан 753г.пр.хр. устоял на набези и земетресения, нЕма да издържи една к***а!

Личностно подобрение

03:00 през нощта – събуждам се облят в студена пот, умирам от яд. ЗАЩО НЕ СЕ СЕТИХ да кажа *ЕДИ_СИ_КАКВО* (тук замести, ако случайно се припознаеш) в ситуацията от преди няколко часа.  Дискусията щеше да е отишла в съвсем друга посока, а вече е късно за този довод. Не се правете, първата стъпка е да си признаете, на всички ни се случва. Когато в главата си се подготвям за някаква по-важна делова среща или разговор на теория всичко е супер – самочувствие, увереност, аргументация. На практика, обаче, не винаги е толкова лесно. 

Докато пиша за блога – правя проучвания, припомням си думи, държа си концентрацията върху поста. Надявам се това да ми помогне, ако не толкова във увереността в истинския живот, то поне да ми поддържа речника на ниво. Няма да се лъжем, с остаряването се забравят думички и не само. От такава гледна точка – хоби, което изисква мислене със сигурност няма как да навреди. Точно така, докато вие си живеете живота и си пиете Петък вечер по купони и дискотеки и водите адекватен социален живот и си прекарвате страхотно, изграждайки незабравими спомени – аз ще си седя вкъщи и тихичко ще си пиша. Загубеняци. 😀

Малко петно в историята на човечеството

Замислял съм се много пъти – защо съществуваме, каква е нашата цел, причина? Стигам до две заключения – семейство, т.е. потомство и подобряването на света и общността. Годините минават, зад мен остават неща, за които никой и не подозира. Хората пишат мемоари, издават книги, печелят конкурси Мис България (не съм решил, не съм го спечелил), печелят нобелови награди, снимат филми, оставят отзвук и името им се помни. Нямам тези амбиции за слава, но пък и не искам да не оставя нещо след себе си, а именно няколко стотин страници истории, кои забавни, кои не толкова, но надявам се всичките – полезни. 

Според проучването ми какъв блог да създам и накъде да си насоча енергията – то трябва да хвана ниша, която ми е интересна, трябва да проуча конкуренцията и още има-няма 50 стъпки. Още тук нарушавам правилата, но надявам се не и формулата на успеха. В тази ниша (блогове за пътешествия) – не трябва да има конкуренция! Напротив, трябва да има повече и повече информация и отколкото по-различни хора е създадена – толкова по-добре. Когато проучвам каква екскурзия да организирам – гледам на минимум три места и извличам от тях различни картинки, докато сглобя общ портрет. Целта ми е да допринеса малко в океана от информация и след много години, случайно да седя в някакво кафе и да чуя: “еййй, оня го беше описал в имаше един блог, к’во беше – броникъбъл няк’во, стаа'”.