Десислав, Денислав, Велислав, Весислав, Венислав и още 1 камара производни. Не, не се казвам така, въпреки, че Виваком, банките и разни други теле маркетинг оператори обожават да намалят драстично шанса си за успешен call след като ме поздравяват така (честно, заръчал съм се – ако някой ме повика правилно по телефона – КУПУВАМ!).
Работя повече от 10 години в частна фирма в сферата на Образованието като.. общ работник (а шефът ме нарича технически директор, толкова поетично). Отговарям за всичко, ама буквално всичко – от една пуста и самотна учебна стая, до това тя да има работеща техника, интернет, че даже и да работи софтуерът създаден от нас. Всичко това е възможно, благодарение на скромният екип колеги, който менажирам.
В личностен план на този етап от живота ми, едно от по-големите ми постижения е, че отслабнах от абсолютно нездравословните 140 кг. до 80 кг. Последните 10 години фитнеса и здравословното хранене са ми станали ежедневие.
Това, обаче е 1% от нещата. Реално като хобита, които се стремя да практикувам при всяка възможност, която имам, но не само:
на младини бях градски шампион на София по шах;
всякакви бордови игри; стрелба с лък, мятане на ножове; спортна стрелба;
допада ми всичко, което може да се управлява по земя, въздух и вода – мотор, скутер, ел. скутер, колело, картинг, джет, лодка, кола, атв; офроуд особено много; пък и малко газ да се раздава на joyride също не е лошо;
всяка седмица се опитвам да се обогатявам с кино или театър; пък и по-големите музикални фестивали не пропускам; малките победи са, когато “100 кила” има удобни участия, нищо, че по душа съм металюга;
чат-пат и някой друг роман прочитам измежду лекциите и новините;
всичко адреналиново, което може да се поръча от сайтовете в БГ: бънджи, гмуркане, моторен парапланер, делтапланер, уроци по летене, издигане с балон; горе-долу в bucket list’a остана само скока с парашут;
всяка година се стремя да посетя поне 2 големи аква-парка;
компютърните и PlayStation игрите ги минавам за норматив; филмите и сериалите са за лека нощ;
музикалната кариера, благодарение на olx.bg, завърши почти успешно -> проблем с пианото няма, пиано – няма; п.с. разпродавам 5 китари 😀
С това засягам повърхността на интересите ми.
Водя се от няколко прости максими:
Човек е човек, когато е на път.
Човек се учи, докато е жив.
и една по-графична:
Последно за мен, че стана много егоцентрично – едва дочаквам уикенда, за да мога да мръдна и да попътувам малко. Чат-пат виждам и нещо интересно. Добавяме и леко пиперливия ми език, невъзможността да си мълча, факта, че забелязвам много детайли, както и възможността ми да обръщам и най-тежките събития на хумор и воала – идея за блог 🙂