Бачковски манастир, България: Вторият по големина манастир и пътеката до водопада
Бачковският манастир не се търси — той е на самия път за Смолян, на 10 км след Асеновград и 30 км от Пловдив, и се вижда от отбивката. Спираш, плащаш паркинга и оттам нататък всичко е пеша. Между колата и портата има алея със сергии — билки, домашни сладка, вълнени одеяла — и тя ни хареса повече, отколкото очаквахме: напомня крайбрежна алея, а ние харесваме такива.
Били сме два пъти — веднъж следобед през април, веднъж привечер през юли — и разликата е голяма. През април дворът е празен и хладен, през юли алеята ври и кипи. За манастира, музея и пътеката до водопада залагаме час и половина. Само за дворовете и църквата — под час. 🙂
| Къде е | Родопите, до с. Бачково, община Асеновград, в долината на Чепеларската река; на 10 км от Асеновград и 30 км от Пловдив; Google Maps |
| Как се стига | с кола по пътя Асеновград – Смолян, отбивка вдясно при с. Бачково; манастирът е на самото шосе и не се пропуска |
| Колко време | час и половина за всичко — дворове, църква, музей и кръга до водопада; под час, ако останете само в манастира |
| Работно време | през август заварихме отворено до 19:00. БТС публикува зимно 07:00 – 19:00 и лятно 07:00 – 20:00; официалният сайт дава само богослуженията — сутрин в 7:00 и вечер в 17:00 (лете 18:00). Проверявай актуалното на официалния сайт на манастира. |
| Вход | за манастирския двор и църквата не се плаща. Музеят е отделно — 3,60 € (правещо настроение е, че е обявено като 3 € без ДДС на страницата на музея 😀). Костницата извън манастира също е с отделна такса и не е постоянно отворена. |
| Паркиране | 2,50 € на паркинга пред южния вход. Паркингите са два, на еднаква цена, и служителите им се надвикват за клиенти — единият е на сянка и това е цялата разлика. По главния път наоколо почти навсякъде има табели „забранено паркиране“; свободно остава само в две пресечки близо до манастира. Табелите се сменят — проверявайте ги на място, преди да оставите колата. |
| Водопадът | пътеката тръгва от маркировката източно от паркинга; кръгов маршрут, около половин час, лек, но с посредствени обозначения |
| 100 НТО | обект от стоте национални туристически обекта на БТС, с печат — носете си книжката |
Иконата, която бяга обратно в скалите
Преди да влезем — малко история за настроение. Манастирът е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани, византийски военачалник от грузински произход, и брат му Абасий, така че най-ранната му история е грузинска, а не българска. Днес е вторият по големина български манастир след Рилския.
Голямата светиня е чудотворната икона на св. Богородица, а с нея върви и най-хубавата местна легенда. В записания вариант тя звучи така:
Иконата долетяла от грузински манастир и кацнала в местността „Клувията“ край Бачково. Там лумнал огън, който нищо не изгарял. Двама пастири — брат и сестра — три нощи наред гледали пламъците, преди да съобщят в манастира. Монасите я пренесли в църквата, но тя няколко пъти избягала обратно в скалите.
Официалната версия на манастира е по-земна: през тежките първи години на османското владичество иконата е скрита в Клувията и намерена отново в началото на XVII век. В памет на връщането ѝ още тогава е учредено литийно шествие на Втория ден на Великден, което върви и до днес. Две версии на едно и също нещо, и двете по-интересни от табела.
Паркингът, сергиите и портата
Паркингите са два, един до друг, с еднакви цени и служители, които те привикват едновременно. Ако си малко по-уверен в себе си, наоколо има и легални безплатни места — но табелите „забранено паркиране“ са гъсто наредени по главния път и настроението може да деградира бързо. Ние платихме и не съжалявахме.
Оттам до портата се върви по калдъръмена алея, притисната от двете страни със сергии и магазинчета. Продава се всичко, което расте в Родопите. Накрая идва каменната порта със стенописите на светци над нея — най-хубавият кадър от целия обект и точката, в която шумът рязко спира.
Дворовете, аркадите и котките
Вътре комплексът се разгръща в няколко двора с каменна настилка и дървени аркадни галерии на два етажа. Растителността е навсякъде — стари дървета, саксии с кактуси, цветарник във формата на кръст. Чешмите са няколко и всички работят.
На една от стените стои паметна плоча, покрай която повечето хора минават, без да спрат. Надписът казва, че през 1943 г. в манастира намират подслон десетки преследвани лица при спасяването на българските евреи. Струва си двете минути да се прочете. Котките, за протокола, са няколко и не помръдват за никого. 😀
Стенописите, църквата и музеят
Вътре в храма е тъмно, тихо и осезаемо по-хладно. Таваните и куполите са изписани изцяло, кандилата висят ниско, а големите полилеи хващат каквато светлина влезе през малките прозорци. Стенописите не са на едно място — има ги и по външните стени, над вратите и под сводовете на галериите.
Музеят е отделно платен и е в южния двор. Сбирката тръгва от 30-те години на XX век, пренаредена е в нови помещения през 2007 г., а през 2022 г. към нея е добавена обновена иконна зала с икони от XIII до XIX век. Витрините са с кръстове с миниатюрна дърворезба, стари ръкописи, църковна утвар и макет на храма. За 3,60 € е повече, отколкото очаквахме.
Най-старата сграда на комплекса не е тук. Костницата е на около 300 м източно от манастира, построена е през 1083 г. за упокой на костите на Бакуриани, на два етажа, с 14 гроба на долното ниво — най-старата запазена от този тип в православния изток, според манастирския сайт. Не е постоянно отворена — питайте в музея, вместо да разчитате.
Пътеката до водопада
От паркинга тръгва горска пътека нагоре, към водопада и параклисите. Маркировката е червена и се редува с дървени табели, но обозначенията не са силната страна на мястото — на две-три места се спира и се мисли. Пътеката е лека, върви под дървета и покрай поток, а кръгът се затваря: тръгваш нагоре по единия склон и се връщаш по другия.
Водопадът не е голям — тесен скален улей с вода, която се разбива на няколко ръкава. Не е причината да дойдеш, но е добър завършек на разходката и е около половин час общо, ако не се залисваш. Обувките да са с грайфер: камъните край потока са мокри и хлъзгави. 🙂
Заслужава си — и то не заради една сграда, а заради това, че всичко е на едно място и почти всичко е безплатно. Дворовете, църквата и стенописите не струват нищо, музеят е 3,60 €, а пътеката до водопада добавя половин час гора към един иначе градски по усещане обект. Бихме се върнали, и то през април, а не през август. На 10 км назад по същия път, на скалата над Асеновград, е Асеновата крепост — двете се обикалят в един ден без бързане. Ако правите по-широка родопска обиколка, Кричим е на другия край на същото подножие и се връзва в същия ден.
Свързано видео: Бачковският манастир отваря класацията в Топ 10 исторически обекти в България — заедно с Царевец, Стария Пловдив и Никополис ад Иструм.
