Кричим, България: Малък град между река, история и планина
Кричим е последният град на Горнотракийската низина, преди тя да опре в първите родопски склонове. На около 25 км южно от Пловдив, реката Въча излиза тук от планината на открито, а пътят за юг тръгва право към ждрелото. Централната площад е тиха и провинциална, но само на няколко километра надолу по течението реката пробива теснина между отвесни скали — там е другият Кричим, известен по-скоро на риболовци и пътуващите към Девин, отколкото на минаващите набързо по главния път.
| Къде е | Крайният югозапад на Пловдивска област, около 25 км южно от Пловдив, на 234 м надм. височина, там където Горнотракийската низина опира в Родопите |
| Как се стига | с кола през Пловдив/Стамболийски, откъдето пътят продължава на юг за Девин; с влак до гара Въча (Кричим) по линията Пловдив – Пещера; с автобус от Пловдив |
| Колко време | 1–2 часа за центъра, църквата и Калето; половин ден, ако включиш и язовира |
| Калето и надписът на цар Асен | свободен достъп, целогодишно, без работно време и такса; изкачва се пеша от края на града |
| Манастир „Рождество Богородично“ | около 5 км по пътя за Девин, действащ манастир, отворен през деня. Провери актуалното на страницата за туризъм на общината |
| Кога да отидеш | пролет и есен заради умерения климат; лятото е горещо в низината, но по-хладно в ждрелото край язовира |
| Паркиране | по улиците около центъра; при язовирната стена няма обособен паркинг, но има място за спиране край пътя |
Калето и надписът на цар Асен
Историята на Кричим се чете най-добре не в центъра, а на скалите над реката. В началото на ждрелото на Въча, от двете страни на коритото, стърчат останките на две средновековни крепости — Малкото кале и Голямото кале, наричано още Иванковото. През 1198 г. крепостта е владение на болярина Иванко, убиеца на цар Асен I, а няколко години по-късно отново преминава в български ръце. На една от скалите там е изсечен Кричимският надпис: „На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим“ — свидетелство или за похода на Асен I през 1190 г., или на Иван Асен II около 1230 г., когато градът окончателно влиза в границите на българската държава.
През ранното Възраждане в Кричим действат килийни училища към близките манастири, а самото селище е споменавано в летописите чак до 1344 г., когато цар Иван Александър го присъединява окончателно към страната заедно с Перущица. Скалите с Калето и надписа нямат касичка, нито билетно гише — стига се пеша по обозначена екопътека от края на града, продължение на т.нар. Асенева пътека.
Центърът, църквата и минералният извор
В самия Кричим животът е скромен и не зависи от масовия туризъм. На площад „Обединение“ е сградата на общината, а наблизо се издига църквата „Св. св. Козма и Дамян“ — първо изградена от плет и кал през 1879 г., после преизградена с камък през 1896 г., на мястото на старото християнско гробище. Инициативата за строежа идва от местния първенец Атанас Стоименов; резултатът е скромен провинциален храм, характерен за възрожденските черкви в тази част на Родопската яка.
Край реката е мостът над Въча с изцяло метална конструкция, пренесена от Сърбия по време на Първата световна война — рядкост за толкова малък родопски град. Наблизо извира и минерален извор с температура около 28°C, силициев и слабо алкален; водата не е за пиене заради високата минерализация, но традиционно се смята за добра при кожни рани. Изворът остава недооползотворен — без каптаж или обособен басейн за посетители.
Ждрелото, язовирът и манастирите
На юг от града пътят за Девин влиза в тясно ждрело, където Въча пробива скалист рид и отваря път към язовир Кричим — най-малкият по обем от каскадата Доспат–Въча, но с най-голям приток на вода. Стените се стесняват рязко, склоновете от двете страни са голи и отвесни, а водата долу отразява цвета на небето. Малко по-нататък, вече в пределите на съседния язовир „Въча“, се издига и най-високата язовирна стена в България — 144,5 метра.
По повърхността на язовира се нижат кръгли клетки на рибни стопанства за пъстърва — водата е достатъчно чиста и богата на кислород, за да поддържа рибарството като траен поминък край Кричим. Успоредно на брега върви пътят за Девин, който следва завоите на реката плътно под скалите. Официален паркинг на язовира няма, но край пътя, близо до стената, има удобно място за спиране.
На около 5 км по същия път, на десния бряг на Въча, стои действащият манастир „Рождество Богородично“ — опожаряван и възстановяван неведнъж през вековете, последно през 1932 г. Над него, на връх Клисура, остават само руините на по-стария манастир „Св. Врач“, разрушен при помохамеданчването на Родопите през XVII век. Двата обекта, заедно с Калето и надписа, изграждат Асеневата пътека — маршрут, по който Кричим все още се разказва предимно чрез камъни и стени, а не чрез табели и билети.
Свързано видео: градът и ждрелото на Въча се виждат най-добре от въздуха в епизода „България отвисоко: Девин, Въча и Кричим – Красотата на Родопите“ от поредицата Bulgaria From Above. Наблизо са и Въча, и Девин – другите две спирки от същия въздушен маршрут.
