Нос Калиакра, България: Крепостта, която влиза два километра в морето
Нос Калиакра не се вижда, докато не стъпиш на него. От Българево пътят върви през равно поле с ветрогенератори, свършва на един паркинг и чак оттам започва носът — тесен, червеникав и вдаден два километра навътре в морето. От портата на крепостта до самия край има около 800 метра в едната посока, по равно. Целият нос с музея и стоенето по ръба отнема малко под час.
Отиваме в късния следобед и това се оказва правилното решение — на тези голи скали по обяд няма къде да се скриеш, а следобед морето отдолу става тъмносиньо и вятърът се укротява. Взимаме си горнище в средата на юли и не съжаляваме. 🙂
| Къде е | Северно Черноморие, община Каварна, на 12 км от Каварна и около 80 км от Варна; Google Maps |
| Как се стига | с кола от Каварна през Българево, после около 6 км по отклонението към носа; шосето свършва на паркинга и нататък е само пеша |
| Колко време | около час за целия нос в двете посоки, с музея; час и половина, ако сядате на пейките |
| Работно време | понеделник – събота (май – септември) 9:00 – 13:00 и 14:00 – 18:00; понеделник – петък (октомври – април) 8:30 – 12:30 и 13:30 – 17:30; събота и неделя извън сезона — по заявка за групи |
| Вход | плаща се 3 € на човек на входа при паркинга и в тази такса влиза и паркирането. Музеят в пещерата е безплатен — на каменната табела пред него пише „вход свободен“. Проверявай актуалното на страницата на БТС за обекта. |
| 100-те обекта | археологически резерват „Калиакра“ е обект № 24б; печатът е при музея, който се стопанисва от Историческия музей в Каварна |
| Природата наоколо | резерватът е обявен още през 1941 г. и обхваща 687,5 хектара суша и море; над 400 растителни вида, от които 47 редки — включително степната калекайря, която в България расте само тук |
| Кога да отидеш | късен следобед заради светлината и вятъра; август – октомври за прелетните птици по Via Pontica |
| Паркиране | площадка точно пред портата, голяма; плаща се заедно с входа и не се доплаща отделно; в летен уикенд следобед се пълни |
Откъде идва името и защо скалите са червени
Преди да тръгнем по носа — малко история за настроение. Името е гръцко и най-простото обяснение е „хубав нос“, от калос и акра. Има и второ: немският оръженосец Ханс Шилтбергер записва мястото като Калацерка — от „калос“ и „церки“, обръч, заради трите крепостни стени, преграждали подстъпа откъм сушата. И трето, което върви от БТС: „хубав и добър бряг“, заради заслонения залив, използван още в древността.
Легендите тук са две и двете са мрачни. По-известната е за четиридесетте девойки и е останала от превземането на крепостта от османците в края на XIV век:
Сплели косите си една за друга и скочили от скалата, за да не бъдат пленени. Оттогава, разказват, скалите на Калиакра са червени.
Втората е за Свети Никола, покровителя на моряците: бягал от преследвачите си, а земята под краката му се разтягала, за да го спаси — оттам и дължината на носа. Не помогнало. На самия край днес има малък параклис на негово име. Геолозите биха казали, че скалата е червена заради желязото във варовика, но тяхната версия се разказва по-трудно. 😀
Портата, стените и това, което е останало
Влиза се през реставрирана каменна порта с българското знаме отгоре — единственото място по целия нос, където стената стои на човешки ръст. Останалото са основи: ниски редове камък в тревата, разчертани квартали, ръбове на сгради, които свършват на трийсет сантиметра от земята. Ако очаквате замък, ще се разочаровате. Ако очаквате план на град, ще ви хареса.
А градът е бил истински. През XIV век Калиакра е столица на Карвунското деспотство на Балик и Добротица — владетелят сече собствени монети и вдига първия роден военен флот. По-рано траките от племето тиризи дават на носа името Тиризис, римляните го прекръщават на Акрос Кастелум и слагат трите стени. През 2009 г. тук изкопават раннохристиянски култов комплекс — историята е в 31 август. Табелите край разкопките са нови и четими, което не е даденост.
Пътеката по ръба
След портата пътеката тръгва по тревата покрай самия ръб. Отляво море, отдясно море, а под теб — 60 до 70 метра отвесна скала и вода, която е тъмна, защото веднага е дълбока. Има парапети и пейки на най-хубавите места, има и участък с каменни стъпала и метални вериги вместо перило. Няма огради точно там, където хората най-много обичат да заставят.
Тук е и мястото за птици. Носът лежи под Via Pontica, един от големите миграционни коридори на Европа, а по корнизите гнездят аристотелеви корморани. Долу в залива понякога минават делфини — гледаме двайсет минути и виждаме една чайка с много самочувствие. Между август и октомври шансовете са по-добри.
Музеят в пещерата
Към края на носа пътеката слиза и се навира в скалата. Музеят е вътре в пещера — метална решетъчна врата, няколко ниски зали с осветени ниши и температура, която веднага се усеща след слънцето отвън. Табелите са двуезични и разказват за дълбоката пещера и античното пристанище, което е било точно под краката ти.
Експозицията е малка и точно заради това работи: макет на крепостта под покрив, витрини с керамика, икони по стената и мозаечно пано с делфини при входа. Обиколката е десетина минути, но си струват — след като си видял основите отвън, макетът изведнъж ги подрежда. Това е и мястото с печата за книжката.
Самият край
Последните стотина метра са различни: тревата свършва, започват огромни каменни блокове с естествени ниши между тях, а над тях стърчи каменна фигура на войн срещу голото небе. Един-единствен кипарис се държи на самия ръб и изглежда точно толкова неуместно, колкото звучи.
Оттук нататък няма нищо освен вода. Точно пред този край на 31 юли 1791 г. адмирал Ушаков разбива османския флот в най-голямото морско сражение в Черно море — за него сме писали в 11 август. Стоиш на седемдесет метра, вятърът духа отдолу нагоре и е трудно да си представиш стотици кораби. За сметка на това е много лесно да разбереш защо някой е решил да строи крепост точно тук.
На връщане същите 800 метра се минават за петнайсет минути, защото вече си видял всичко и вървиш по-бързо. Заслужава си — и то не заради крепостта, която е в основи, а заради формата на самото място. Два километра скала в морето, три пласта история отгоре и една пътека, от която няма как да се загубиш. Краят на носа е точката, заради която идвате; всичко останало е бонус.
Свързано видео: за Калиакра още няма отделен епизод от Bulgaria From Above, но носът е № 4 в класацията Топ 5 замъци и крепости в България — там е и на видео, заедно с Царевец, Баба Вида, Асеновата крепост и Хисаря над Ловеч. Появява се и в Топ 10 идеи за разходки в България, ако предпочитате да го гледате като маршрут, а не като крепост.
