Побити камъни, България: Каменната гора на 18 км от Варна
До Побитите камъни се стига подозрително лесно. 18 километра западно от Варна, отбивка от стария път за Девня, минута навътре — и си на паркинга. Няма изкачване, няма горска пътека, няма стъпала. Слизаш от колата, плащаш на касата и трийсет секунди по-късно вървиш по пясък между варовикови колони на 50 милиона години. За природен феномен това е нечувано удобно.
Отиваме малко след обяд в края на юли и това е единствената ни грешка за деня. Тук няма нито едно дърво. Пясъкът е светъл и отразява, а колоните хвърлят сянка точно колкото са дебели — тоест почти никаква, когато слънцето е отвесно. Обиколката на групата „Център–Юг“ ни отнема около половин час; с бавно ходене, сядане и снимки спокойно става час. Шапка и вода не се предоговарят. 🥵
| Къде е | Североизточна България, община Аксаково, на 18 км западно от Варна, между Слънчево и Белослав, край стария път Варна – Девня; Google Maps |
| Как се стига | с кола по отбивката от стария път за Девня; с градски транспорт — автобус № 43 до спирка „Разклон Баново“ в с. Слънчево и нататък пеша |
| Колко време | половин час до час за цялата достъпна част; маршрутът е под половин километър в едната посока, равен, по пясък |
| Работно време | май – октомври 10:00 – 19:30, почивни понеделник и вторник; ноември 10:00 – 17:00, почивни понеделник и вторник; януари – април 10:00 – 18:00, почивни неделя и понеделник; декември — само по предварителна заявка. Проверявай актуалното на официалната страница на РИМ – Варна. |
| Вход | 3 € възрастни, 2 € учащи, деца до 7 г. — безплатно; за групи над 15 души — 2 € на възрастен. Беседата се плаща отделно — 10 € за група до 50 души. Билети се продават само на касата на място — музеят няма онлайн продажба. На туристическия портал на Община Варна същият билет е обявен 2,50 €, така че носете дребни и за двата варианта. Проверявай актуалното в ценоразписа на музея. |
| Паркиране | на площадката пред входа, безплатно, на 50 метра от касата. Човекът на касата ни предупреди изрично: има кражби от паркирани коли — не оставяйте нищо на видно място |
| Кога да се отиде | за първите часове след отварянето или към затварянето — сянка няма никаква и по обяд през лятото е тежко; пролет и ранна есен са най-добрите сезони |
| Телефон | +359 888 544 506 (Регионален исторически музей – Варна) |
„Дикилиташ“ — името и спорът, който още не е приключил
До 29 юни 1942 г. мястото се води официално Дикилиташ. Турското име означава буквално побити камъни — dikili е „забит, изправен“, taş е „камък“. Тоест българското име не е ново кръщение, а превод дума по дума. Хубаво е, когато преименуването е свършено толкова честно. Другото ходещо име е Каменната гора.
За произхода им обаче консенсус няма и до днес. Хипотезите се делят на два лагера: неорганичен — колоните са изваяни от ерозия, изветряне, морски прибой или са пясъчно-варовикови конкреции; и органичен — остатъци от коралови рифове, вкаменени газови извори, биогенни водораслови струпвания или дори вкаменена гора. Стратиграфски образуванията се вписват в Долен еоцен — някъде между 48 и 53 милиона години. Единственото, по което всички са съгласни, е че това не е човешко дело, колкото и подредено да изглежда отдалеч.
Иронията е, че човекът все пак е бил тук. Точно в района на Побитите камъни са открити единствените доказателства за живот на човека през мезолита на българска територия. Тоест колоните са били странни и за хора, които не са знаели какво е колело.
Първото, което изненадва, е че няма ограда около отделните камъни. Влизаш и си директно между тях, по същия пясък. Няма перила, няма подиуми, няма стрелки — само отъпкани следи, които всички следват по инерция.
Второто е мащабът. От пътя изглеждат като разхвърляни камъни. Отблизо най-високите са колкото двуетажна къща — до 6 метра в тази група, а дебелината им стига 3 метра. В групата „Център–Юг“ се броят около 300 колони, големи и малки.
Пътеката на юг
Тръгваш на юг и теренът се сменя на всеки петдесет метра — ту чист светъл пясък, ту ниска суха трева, ту разсипани каменни късове. Това е най-големият вътрешен пясъчен хабитат в страната и заради него цялата местност е в мрежата Натура 2000. Растителността е ниска, жилава и очевидно свикнала.
Отблизо се вижда най-странното нещо в цялата история: колоните нямат основа. Не излизат от скала отдолу, а просто са забити в пясъка — оттам е и името. Голяма част са кухи и запълнени със същия пясък наоколо. Тръби, не стълбове. Ако някой ти каже, че разбира точно как е станало, най-вероятно преразказва една от петнайсетте хипотези.
Южният край и падналите колони
Най-гъстото място е в южния край. Тук колоните стоят на групи по пет-шест, някои наклонени, други със стеснена основа, която изглежда като че ли всеки момент ще се предаде. И част от тях наистина се е предала — цели колони лежат по пясъка, начупени на секции, като изпуснат комин.
Точно падналите са най-полезни за разглеждане, защото се вижда разрезът: кухина в средата, дебели варовикови стени, пясък вътре. Стоим тук най-дълго — на кадрите личи, че сме обикаляли една и съща група от четири-пет ъгъла. Заслужава си, ако си падате по геология. И ако не си падате. 😀
Обратно към входа — и това с паркинга
Връщането е по същия пясък и минава бързо. По пътя обратно се хващат ниските образувания, които на идване се пропускат — плоски блокове с кухини, приличащи повече на разядена скала, отколкото на колона. Достъпната част е малка: 14 групи са под защита в цялата местност, а туристическата е една от тях.
И тук идва частта, която трябва да се каже. Човекът на касата ни предупреди да си пазим колата — има кражби от паркинга пред входа. Помислете колко абсурдно звучи: в поле сме, далеч от случаен човекопоток, обектът е държавен, стопанисван от музей, знае се, че има джамбази, сигнализира се на институциите. И какво от това. Оставете чантата вкъщи, не в багажника.
Заслужава си — но с правилни очаквания. Това не е обект за половин ден, а половин час, който няма аналог никъде другаде. Най-впечатляващите групи са сред първите защитени територии в България още от края на 30-те години на миналия век, а от 2002 г. цялото е защитена местност. Ако сте в района, логичните съседи са Аладжа манастир над Златни пясъци и самата Варна — и двете на по-малко от половин час с кола. Само не по обяд през август. 🙂
Свързано видео: Побитите камъни са един от трите обекта в епизода България отвисоко: каменни чудеса — заедно с Мадарския конник и Аладжа манастир, заснет с дрон в 4K.
