Мадарски конник, България: Релефът на 23 метра над земята
До Мадарския конник се стига лесно и после се плаща с крака. Отбивката е от пътя Шумен – Варна, на 20 км източно от Шумен, паркингът е безплатен и е долепен до касата. Оттам нататък е само нагоре — по стъпала, покрай табели, които сочат в три посоки едновременно и всяка от трите си заслужава.
Отиваме следобед в края на юли и това помага, но само донякъде. Голяма част от пътеката е под дървета — стълбите към крепостта обаче са на пряко слънце и има едни 10–15 минути, в които се катериш открито и се оглеждаш за прошарена сянка, за да спреш. Пълната обиколка (капище, крепост, конник, пещери) ни отнема час и половина; ако четете таблата, спокойно става два часа. Единственото живо същество, което ни поздравява по стръмното, е една оса. Разписва се в дясната ръка и изчезва по служебни задачи. 😀
| Къде е | Североизточна България, с. Мадара, община Шумен, на 20 км източно от Шумен, под южния ръб на Мадарското плато; Google Maps |
| Как се стига | с кола по пътя Шумен – Варна и отбивка за с. Мадара; асфалтът свършва на паркинга пред входа на резервата |
| Колко време | час и половина до два часа за цялата обиколка — капище, крепост на платото, конник и пещерите; само до конника и обратно е под час |
| Работно време | 1 април – 31 октомври: 8:30 – 19:00, без почивен ден. Зимното работно време не е обявено на сайта на музея — за посещение извън сезона се обаждайте предварително. Проверявай актуалното на страницата на РИМ – Шумен. |
| Вход | 3,58 € редовен, 2,56 € пенсионери, 1,53 € ученици и студенти, деца до 7 г. — безплатно. Семеен билет — 5,11 € (един възрастен и две деца) или 6,14 € (двама възрастни и дете). Беседата се плаща отделно — 7,67 € на български, 10,23 € на чужд език; аудио/видео беседата с филм също е 7,67 €. Тридневен пакетен билет за всички обекти на РИМ – Шумен — 12,78 €. Проверявай актуалното в ценоразписа на музея. |
| Паркиране | на площадката пред входа, безплатно, на трийсетина метра от касата |
| Кога да се отиде | пролет и ранна есен; през лятото — следобед. Долната пътека е под дървета, но стълбите към крепостта и платото горе са на открито — 10–15 минути изкачване на пряко слънце и почти никъде къде да седнеш на сянка |
| Телефон | +359 5323 20 12 (НИАР „Мадара“, РИМ – Шумен) |
„Мадара“, „мадарос“ и сълзите на хан Крум
Името няма едно прието обяснение и това е поставено в науката още преди сто години. Най-често се извежда от гръцкото прилагателно „мадарос“ — гол, плешив, което пасва подозрително добре на оголеното варовиково плато над селото. Останалите тълкувания се движат между тракийски, прабългарски и източни корени, но категоричен отговор няма.
Легендата обаче не е за името и не е за конника. Тя е за водата, която капе от свода на Голямата пещера.
През 811 г. Никифор I тръгва към Плиска с огромна армия. Хан Крум напуска столицата и се укрива в крепостта на мадарските скали, откъдето има поглед над цялата равнина. Оттам гледа как Плиска гори. Заплаква и сълзите му потичат по скалата — и текат там и до днес.
Зад легендата стои доста по-стара история. Още траките превръщат Голямата пещера в светилище — тук са намерени оброчни плочки на Трите нимфи, на богинята-майка Бендида и на Асклепий, бога-лечител. Оттам идва и вярата, че капещата вода лекува, а по-късните разкази за лековитата вода в Пещерата на нимфите просто са сменили имената на боговете.
От касата нагоре и наляво към капището
От касата тръгват стъпала. Веднага след първите идва кръстопът и цяла ферма от кафяви табели — към конника, към пещерите, към скалната гробница, към капището. Тръгваме наляво, защото маршрутът се затваря по-логично така.
Пътеката излиза на тревиста поляна с каменни основи — ниски зидове, правоъгълни очертания, нищо реставрирано и нищо оградено. Точно това ѝ е чарът. Под скалите тук са наслоени останки от жилища, светилища, дворци и по-късни църкви; резерватът пази следи от човешко присъствие от V хилядолетие пр. Хр. до XV век.
След поляната пътеката тръгва нагоре и вече не се шегува.
Крепостта на платото и 386-те стъпала
Скалната стълба към Мадарското плато минава за 386 стъпала. Не ги броим — някъде към третия завой вече не ни е до аритметика. Стълбата е с парапет, вие се плътно покрай отвесната стена и на места е мокра дори през юли. И е на пряко слънце — горската сянка свършва в подножието ѝ, а нагоре се намира най-много по някое прошарено петно, колкото да си поемеш дъх.
Горе е пусто. Крепостта е в основи, но зидовете са от масивни дялани блокове с различна големина — строена, събаряна и подновявана последователно от траки, римляни, българи и византийци. Задачата ѝ е била да пази подстъпите към Плиска.
Панорамата е причината да се качиш: полета до хоризонта, селото в подножието, гористите ридове наоколо. Същата гледка, но от дрон, е в епизода България отвисоко: каменни чудеса. Връщането е по същия път и коленете имат мнение по въпроса.
Конникът — 23 метра над земята
Слизаме обратно и пътеката минава покрай релефа. Мадарският конник е изсечен на 23 метра височина в отвесната варовикова скала. Композицията е 3,10 м широка и 2,60 м висока: конник в естествен ръст, куче отпред, пронизан с копие лъв под копитата и орел. Около фигурите има три надписа на гръцки, най-ранният от 705 г.
Датировката се спори и до днес, но най-широка подкрепа има тезата, че релефът е свързан с кан Тервел (701 – 721 г.). Надписите споменават Тервел, Юстиниан II, Кормисош и Омуртаг — тоест скалата е ползвана като официално табло цял век и половина. За науката конникът е открит от Феликс Каниц през 1872 г., влиза в списъка на ЮНЕСКО през 1979 г., а през 2008 г. е избран за глобален символ на България.
Отдолу изглежда по-малък, отколкото очакваш, и доста по-размит. Ерозията е свършила своето — конят и конникът се четат ясно, лъвът също, останалото иска въображение. Носете бинокъл или поне зуум. Сериозно.
Пещерите, параклисът и безплатният концерт
Оттук нататък маршрутът се затваря в кръг. Пътеката върви под скалния венец и стига до пещерите — първо тесен отвор в скалата с табела пред него, после къса стълбичка нагоре към голямата ниша.
Вътре има скален параклис: икони, подпрени на камъка, свещи, дарове по ръба. Отвън капе вода. Сълзите на Крум или водата на Асклепий — зависи кого питате и в какво ви се вярва повече.
Малко преди паркинга има каменно корито на извор с плоча. И точно там чуваме гайда. Подрастващ гайдар на около десет години свири в подножието на стълбите и се справя учудващо прилично. Може пък да имате късмет и да хванете безплатния концерт. 🙂
Заслужава си — но не заради самия релеф, който е малък и високо. Заслужава си заради всичко около него: крепост на ръба на плато, светилище, пещери, извор и почти четиристотин стъпала, които подреждат хиляда и триста години в правилния ред. Ако сте в района, логичните съседи са Побити камъни и Аладжа манастир. Само не се хващайте със стълбите по обяд през август. 😀
Свързано видео: Мадарският конник е един от трите обекта в епизода България отвисоко: каменни чудеса — заедно с Побитите камъни и Аладжа манастир, заснет с дрон в 4K.
