Турските котки – от Анталия до Кападокия
От известно време по сайтовете за ваучери се подмятат постоянно оферти за Турция. Масово са за море тип All Inclusive и е разбираемо, предвид славата на съседите ни – безкрайни плажни ивици, сериозна конкурентност в качеството и цената, въпреки самолетния билет. Подмятат се, обаче, и две по-туристическо настроени организирани екскурзии – до Ликия и до Кападокия. Предлагат се от няколко различни туроператорски агенции с подобни цени и програми. Разликите са минимални, основно в дните на отпътуване. Програмата изглежда супер-богата, а цените са стряскащо ниски. Платено за екскурзия 2 месеца предварително, условията са – под 800 лв. за 7 нощувки със закуски и вечери на шведска маса, самолетни билети, всички трансфери, вход за повечето обекти и поне на хартия доста богата програма. Спираме се на Premio Travel. Офертата звучи прекалено хубаво за да е истина. Все пак знаем, че ще видим нещо подобно:
Авторска снимка 😀
Да проверим?
Минали сме през запознаване с района. Метнете едно око на Особености за подготовка за екскурзия до Турция.
Потегляне, голям кеф. Самолетите ще летят в нормален час. Малък кеф – Някакви много завъртени метеорологични условия. Полета се забавя с два часа. Кратка информация в нета за права при забавен полет – закъснението трябва да е поне 3 часа. Вдигат ни във въздуха преди този период. Ще бъде полет с прекачване -> София -> Истанбул; Истанбул -> Анталия. Лети се с Turkish Airlines и се усеща, че е по-приятно от Ryanair. Някак си, същия самолет е, но вътре всичко е по-добре, по-широко е, на всяка седалка има таблет с игрички/филмчета. Подаряват слушалки за музика. Дават храна, абе, направо си е добре. На таблетите има много информация за самия полет – с карта и реално проследяване. Има брутална буря в Истанбул и ни въртят на едно и също място, супер интересно е, за първи път ми се случва. През визьора се вижда и втори самолет, който прави същата маневра.
Кръгчета над Турция в самолета
Известно въртене във въздуха, стигаме до Истанбул. През прозорчето се открива невероятна гледка – Истанбул – гигантски пейзаж. Всичко е гигантско. Небостъргачи, безкрайни квартали. Супер интересно ми е, цели квартали в покрайнините се строят едновременно. Всички сме виждали не един и два крана да строят в Кръстова вада или Малинова долина, ама виждали ли сте да се строят примерно 30 блока един до друг? На 2 километра от тях, други 30 блока. Още малко вдясно и още 30 блока. Вижда се и как строят нови пътища, еха. Жалко, че няма как да го разгледаме. Ще се ходи специално до там.
Стигаме до летището в Истанбул. Като малко дете съм. Факт – краен брой самолетни полети съм преживял и съм видял краен брой летища, обаче това е.. безмълвен съм. Летището на Истанбул е цял град сам по себе си. Има 2-3 мола в него, всякакви магазини. Има хотел… Табели показват колко време пеша се ходи до еди си кой гейт. Грубо сметнах, че от единия до другия край се изисква повече от час!!! Това са 4 километра. Невероятна постройка. Сега се впечатляваме на огромните римски постройки. Предполагам след хиляди години ще се впечатляват на турските постройки. Не, наистина. Разгледайте малко снимки от google за какъв обем иде реч.
Та, закъсня ни първия полет и тук вече – много слаба туроператорска организация. Брутално слаба, тоест тя не е слаба. Тя липсва. Оправяй се сам. Турция – чуждо място, кацнал си преди 3 минути, изпуснал си втория полет. Идея си нямаш какво става. Не можеш да звъниш по телефона спокойно. Няма кого да питаш. Няма представител на туроператора (не наблягам на името, предполагам, че при всички ще е така). Звъниш на 3.50 на минута, получаваш пословичен отговор, с 2 думи – оправяйте се както можете, питайте как да стигнете до Анталия. За късмет – на летището са доста любезни, а Истанбул -> Анталия е вътрешна дестинация и е почти като междуселски автобус, на всеки 2 часа има полет денонощно. Спасиха ни, качиха ни, продължаваме. В Анталия вече беше по-лесно и човешко. Чакаше ни нашия гид вече 3 часа заради закъснението, посрещна ни, натовари ни и нещата се успокоиха.
Преди време ходих на организирана екскурзия до Черна гора с автобус. Обещах си да не си го причинявам никога повече това. Затова се спряхме и на тази самолетна екскурзия. Ех, колко съм наивен 😀 Още не бяхме кацнали от самолета, смачкани от общо 8 часовото кибичене по летищата, и директно – 70 километра с автобусчето за добър вечер. Леко възмущение – “нощувка в района на Анталия”. Реално не са ни излъгали. В ТУРЦИЯ Е МЕКО КАЗАНО ОГРОМНО. “Района на Анталия” = близо 200 километра ивица. Направо сме си в широк център 😀 Настаняват ни в хотел в Манавгат – уж 5 звезди. Уау. Екскурзовода ни обяснява – има разлика от 5 звезден хотел до 5 звезден. Нашия 5 звезден хотел по-скоро е 3 звезден, но УАУ! Припомням, МЯСТОТО В ТУРЦИЯ Е ОГРОМНО. Хотела – от единия до другия му край, 15 минути пеша. Първо УАУ за обема. Второ УАУ – котки, котки навсякъде. В хотела, около хотела, в ресторанта, по ресторанта. Първоначално смесени чувства, обожаваме котки, но те и цапат – да не се лъжем. Трябва ли да са на масата, на която се яде и се оставят прибори, храна? Ние само минаваме, има дезинфектанти навсякъде, ще се радваме на котките, бонус са 🙂 Как да им се разсърдиш. Цяла седмица ще внасят усмивки на по-голямата част от хората. Винаги има и недоволни, разбира се.
Котетата определено оправят настроението за деня и пътуването. Реално пътуването е забавно и не е толкова тежко. Къса сламка извадихме. Обобщено и мноооого накратко:
Почва се. 500 километра, 8-9 часа в автобуса. Да, ето измислих как ще сметна статията. Ще стартирам параграфите с дните с километрите и часовете в автобуса :D. Първи ден – 70 километра, 90 минути. За да смекчат обстоятелствата ни прекарват през Konya. Водят ни до манастира на Мевляна. Имате избор дали да влезете или да се разхождате. Оо-добре си стойте с групата, докато се почувствате по-сигурни в атмосферата, отделно и все пак – това им е работата на туроператорите, да подберат по-важните неща. Та, за Мевляна – мевляна всъщност означава ЛИДЕР. Основните му учения са около религията и Господ. Религията е изключително силно засегната в района, ние няма да наблягаме на нея. Не можем да я изпуснем, но няма и да я коментираме на дълго и широко. С 2 думи за Мевляна – интересно е, но видимо са изкривили ученията му за да отговарят на съвременните времена. Не забравяме, че религията често се ползва за универсално оправдание за много нечисти действия и мотиви. След манастира ни дават малко свободно време. Супер интересно е. Толкова е голямо, толкова е познато и в същия момент – толкова и непознато. Веднага се намира пазарче.
*Важен disclaimer. Туроператора спира на места, на които “туристически сергиики” дебнат. Цените са им 3-20х на фона на локалната им конкуренция. Избягвайте търговците около спирките на автобуса. Взимат пари в евро и едва ли голяма част от печалбата им се налива в местната икономика. Контраста е жесток – кафе 2 евро (4 лева) срещу кафе 2 лири (0.20 лева).
Та, намира се пазарче, всякакви джунджуриики, храни, странни и непознати бисквити, вафли, идеално. Ще се тества от всичко. Запомнете пишмание. Турски захарен памук – разбира се, колкото е вкусно, толкова и вредно, но един път се живее, нали? 😀 После ще мислим как да отслабваме. Та, мърдате на 5 минути от паркинга на автобуса и вече сте богати за местните търговци. 5 лева = приблизително 40-50 турски лири. С 50 турски лири можете да си вземете доста и различни неща. Това са почти 2 Big Mac менюта в MacDonalds. Това са чифт дънки. Това са 25 еспресо кафета. Това са 10 чифта чорапи. Нищо чудно, че хората пътуват за пазар през уикенда до Одрин. Това е към края на 2021 година. Предполагам, че е въпрос на време да се промени. Та, докъде бяхме. А, да. Кония, дали са ни да се разхождаме. Имаме под час. Площади, архитектурата е различна, но в същото време – навсякъде се строи. Има една камара нови неща, ремонтират се пътища, много похвално. Всичко е огромно, много хора, много нещо. Гледаш 5 момичета в комплект – сравнително млади. Три са с бурки, 2 са с кецове nike, айфони, чанти LOUIS VUITTON, снимат се като за инстаграм. Приятелки, кикотят се. Странно и интересно. С минаването на дните спира да прави впечатление. Броеници, навсякъде броеници – всякакъв вид. Чисто, подредено. Стига толкова за Konya.
Доброто старо автобусче. Я, спират ни преди Аксарай на Sultanhanı Caravanserai – нещо като кръчма и пазар в едно на средновековието, с опция за нощувка. Декември месец е. Почнахме от Анталия – жега, над 20 градуса. Вече сме по в планината, следобедно време, смрачава се. 3 градуса. Пак впечатляваща архитектура, отново е огромно. Животинки, котета, кучета навсякъде. В Турция се грижат за тях, много мило. Обичаме животните и искаме те да са добре.
Доброто старо автобусче. Аксарай – я, завод на Мерцедес, до него завод на Форд. Ето защо има доста представители на марката.
Алелуя, към 20:00 стигаме до Кападокия и хотела ни най-сетне. Е**си хотела, огромно, лъскаво, много сериозна кухня, тук сме по-скоро на 4*, попаднали сме в Юргюп. Реално, ако ходите на организирана екскурзия ще ви оставят някъде в района и ще ви дондуркат. Ако стигнете сами до там – не е проблем, има всякакви маршрутки по 5-10-20 лири, които кръжат постоянно. Отделно таксито излиза 30-40-50 лири. За 20 лева може да обикаляте на ден свободно м/у градовете.
Изградих си образ най-сетне какво е Cappadocia, защото в интернет е малко не окончателна информацията.
Това е Кападокия за туристически цели
Ден 3: Балоните, звездата на района; разходка до Аванос; из долините; разходка до Ючхисар; Сема – танца на Дервишите
100 километра, 2 часа в автобуса.
Балоните на Кападокия
Такааааа. Балоните, да си дойдем на думата. Директно на най-комерсиалната част. Ама, още от 06:00 сутринта на първия реален ден 😀 Не съм виждал реклама за туризъм в Кападокия без балони. Има причина!
————————————————-
Вмъкване – тук лъсва надценката на туроператора, но има решение. Към момента ни искат по 120 евро на човек за: трансфер, балон 1 час, трансфер наобратно. Кратка справка в интернет: viator & getyourguide. Я, 50 евро на човек за трансфер, балон 1 час, трансфер наобратно. Харесвате оферта, звъните, говорите на английски. Казвате си името на хотела, те ви потвърждават. Иии на половин цена правите абсолютно идентично нещо с другите от групата ви, които плащат 120 евро. Има шанс да се паднете и на същия балон с тях 😀
————————————————-
Деня с балоните е тежък. Трансферите от хотелите започват преди 06:00. Идеята официално се върти около това, че ще видите изгрева, неофициално – балоните са разрешени от държавната администрация до към 10:00 от техни съображения. Т.е. 06:00 започват да събират хора, до 06:45 ни стоварват всички в долината, която между другото е изключително впечатляващо откъм организация – след малко. Подготвят балоните, та до преди 08:00 да сме във въздуха. Респективно преди 09:00 мероприятието приключва, 09:30 по хотелите. Та, взима ни съмнителен бус VW Transporter от хотела от обява с изключително добър рейтинг, кара ни там, всичко е наред. УАУ! Поредно УАУ!, прави ли ви впечатление. Ако сте ми зачели някоя и друга статия от блога – почти няма УАУ! Тук – трети ден, трето УАУ. Всеки ден има по МИНИМУМ едно УАУ! Колко ли още? Та, балоните. Каква организация, какво нещо. Да не кажа голяма дума, но над 50% от долината е изпълнена със спуснати балони, които в момента съживят. Мотаеш се изпомеждунад балоните, гледаш ги как ги изпълват един по един. Стотици са. Някой от нашата фирма, с която ще “летим” обяснява, че при събори стигат до 300 балона едновременно във въздуха. В момента, началото на Декември, към края на сезона, даже може да се каже извън сезона – ще са скромните около 100. 100 балона, представяте ли си. Всеки балон събира до 24 човека, като видимо всички са препълнени. Над 2000 човека ще летят в края на сезона. Смятайте какво е по време на сезона. Първо започват да ги изпълват с едни гигантски вентилатори. Скучно.
Става интересно – пускат горелките 😈
Кападокия – приготвяне на балон
Има няма 15 минути и балоните започват леко да се издигат един по един. Нагъчкват ни в кош, както споменах по 24 човека. Това е положението. Ако искате частен полет – около 600 евро излиза за двама. Ще се гъчкаме, не е толкова лошо 😀 Издигаме се. Произлизат две неща. Едно – самото издигане с балон, нищо интересно, нищо впечатляващо. В България около Пловдив, Костинброд или Белоградчик – самото усещане от полета е същото. НО! Но, това което се открива като гледка е просто.. един път. Не може да се усети от снимката. 100 балона на фона на изгряващото слънце. Това е. И само това да беше екскурзията (а тя далеч има още какво да предложи) – достатъчно е. Едва успях да съкратя галерията от 500 практически еднакви снимки на едва 20. Невероятно усещане, невероятна организация. УАУ! “Впечатляващо” не е достатъчно. Толкова много хора, правейки едновременно нещо, почти в синхрон, като един цял организъм.
Разхождат ни из долината на любовта, шегуват се, минават близо покрай скали, снимат ни. Малко под час (в зависимост от метеорологичните условия) и ни приземяват върху! внимание! ремарке, което току що са докарали с пикап. Ха. В движещо се ремарке, едва ли не, ни приземиха 😀 Имаме чаша вино, имаме и “награждаване” със сертификат, че сме летели. Подаряват ни и тениски. Понеже съм супер доволен – ще си позволя да им направя реклама на Atmosfer Balloons. Все пак – разгледайте и сайтовете споменати по-горе за ваучери (viator & getyourguide). Ще са с отстъпка.
Връщат ни в хотела в 09:00 с едното автобусче, та да ядем и да се качим на другото автобусче. Йей. По някаква причина програмата за деня се разминава с предварително уговорената, но това не дразни, така и така трябва да се види всичко. Водят ни към Аванос.
Аванос
Едно от дефиниращите Кападокия селца. Спират ни, гида ни разказва на две на три. Силата на градчето е в керамиката и грънчарството. Дават ни час и половина да си обикаляме. Я, уличка с изкачване, видимо отиваща към възвишение. Гледка към долините на Кападокия. Магнитчета без пари. Животинки навсякъде. Коткиииииии. Разходка – и тук строят нови неща пак на едро – цял площад. МакДоналдс – 3-4 лева излиза голямо Big Mac Menu. Турски сладолед – изобщо не е лош. План за в бъдеще – да се ходи с кола и да се пазарува 😀 Час и половина хем минават неусетно, хем стигат. Добре са го сметнали организаторите.
Из долините
Започваме да кръжим в района на Кападокия. Между градчетата ни спират на панорамни места за снимки, видимо доста туристически и познати за района. Разказват ни истории – за невести, за зестри, за гълъби, за мъжества. Смекчава обстоятелствата – пореден час в автобуса 😀 Тезата ми за магазинчетата около спирките на автобуса се затвърждава. На спирката – всичко е 2-5-10х по-скъпо, спрямо нещо на 100 метра разстояние. Гледки навсякъде. Започват да стават еднообразни в един момент. Няма много съществени неща за разказване. Приказки и суеверия. Нищо крайно историческо, освен може би за долината на гълъбите и заслона, който им прави. Хиляди гнезда на една скала.
Ючхисар и крепостта му
Стигаме до Ючхисар (на места го пишат Учхисар, на места Ючхисар, идея нямам кое е по-правилното). Аванос бяха с грънчарството. Тук са с такъмите – коприна, памук, вълна и други. Градче, прилича на другите, но! Скална крепост и/или замък, изглеждаща като единична постройка. Това па’ как са го напра’или. Впечатляващо и високо. Включено ни е в пакета, не плащаме вход. Изкачване по не обезопасени места. Някак си се усеща, че са в началото на кариерата им като екскурзионна дестинация. Открива се хубава панорама. В далечината се вижда огромна планина Erciyes Dağı. Не ви изглежда огромна ли? Намира се на 90 километра по права линия от мястото на снимката. Тия турци.. всичко е огромно при тях, включително и планините. Казах, че няма да засягаме религията много, но не можем и да я игнорираме. Гледка, цялата долина се озвучава от далечината.
Това е нещо, което ще чувате доста често в района. Горе-долу на всеки час. Спира да прави впечатление. Замъкът се обикаля за около 45 минути. Имаме още час свободно време. Коткииииииииииии и бутиково ресторантче с гледка. Опит за по-типична местна храна. Въпреки, че е от по-лъскавите заведения, цените пак са ниски. Примерно еспресото вместо да е 0.30-0.40 лева, излиза левче. От центъра – гида ни разхожда до негов личен приятел със скална къща. Интересно и тясно. Направена е на кафене-чайкарница (авторска дума – нещо м/у сладкарница и място за пиене на чай). Все пак е впечатляващо как са го направили. Представям си, че са взели скала и са копали в нея. Цялото нещо представлява видимо построено на един дъх. Никъде няма фуги и сглобки. Туристически сергиики, снимки на камила, на пони. Еко пътеки. Бе, всичко си има.
Танца на Дервишите
Часът е вече около 17:00. Мале, дълъг ден ще е. Платили сме допълнителна екскурзия по 15 евро на човек към туроператора. Ще гледаме Сема – танца на дервишите. Съкратено – сема е начин за комуникация с Бога, ерго молитва. Сема означава небе и е свързано с ученията на споменатия по-нагоре Мевляна. Дервишите са религиозна група. Буквален превод е някой, който живее бедно и ходи от врата на врата. Всяко действие и всеки елемент от облеклото и поведението на изпълнителите крие някаква символика. За протокола – правилно е и Дервиш и Дарвиш. Усеща се леко напрежение и фанатизъм. Гида ни обяснява много да внимаваме какво може и какво не можем да правим. Строго забранено е да се снима, докато изрично не ни позволят, а именно – накрая изпълняват същите движения, без да са част от ритуала. Безкрайна тишина, внимание да не разконцентрираме изпълнителните. Сцената е под земята. Интересно е, но и малко скучно и повторяемо от гледната точка на непросветен като мен. Ние попаднахме в Ортахисар. Не сме виждали друг път такова събитие и нямаме поле за сравнение, но видимо всичко изглеждаше много професионално. След изричното разрешение за снимане се развихряме:
Часът вече е след 19:00. Сериозен ден. С прибирането и вечерята става 21:00. С аларма от 05:00 до 21:00. 16 часа кръстосване из Кападокия. Уморително. 21:30 – заспиване 😀
Ден 4: Отворен музей в Гьореме; Ортахисар; Подземен град Йозконак; Долината на любовта
100 километра, 2 часа в автобусчето.
Гьореме
Почваме леко. Дават ни да си поспим, чааак в 08:30 тръгваме. Ден за разтоварване 😀 Минаваме покрай “Трите красавици“, естествено скално образование със собствената си история, която си има всичко – любов, зестри, свекърви, тъщи. Приятно е, панорами към долините, отново подходящо за снимки. Припомням -> спирката на автобуса – скъпи неща, 50-100 метра у лево – евтини неща. Котки, кучета, започват да се повтарят пейзажите.
Стигаме до самото Гьореме – ще гледаме Göreme Açık Hava Müzesi или с други думи – отворен музей. Включено ни е в основния пакет от екскурзията. Входната такса, иначе, е 75 лири – т.е. около 10 лв. Прилича много на нашите скални манастири около Русе или Аладжа, но.. припомням – Турция – всичко е огроооомно. Доста по-европеизирано с модерни пропускателни системи. Навсякъде обяснения на турски и английски. Интересно е как са живели по изкопаните в скалите помещения и каква дисциплина са имали; научаваме доста и за руския/православния кръст. Прииждат групи туристи, чуват се беседи на различни езици. Разбира се – коткииииииии – и тук са добре похапнали.
Обикаляме музея за около час. Чайче, тормозейки косматите ни приятели 
Продължаваме – платили сме 30 евро за допълнителна полудневна екскурзия. Наплатилите получават свободно време или в Гьореме и им казват кога ще ги приберат или ги прибират в хотела ни в Юргюп, където могат да ползват СПА центъра, който изобщо не е лош. Ние обаче сме дошли да гледаме, снимаме и попиваме култура и интересни неща. Крепост в Ортахисар и подземния град Йозконак (ммм, това звучи интересно) ни чакат.
Ортахисар
Стоварват ни на центъра на Ортахисар и ни дават 2 часа. Аванос = грънчарство. Ючхисар = такъми. Ортахисар = складове. Имат огромни помещения изкопани в скалите, които правят перфектни условия за складиране на хранителни стоки. Обикаля се за около половин час, не е голямо. Изненадааа – котки навсякъде 😀 Срещу 5 турски лири за вход, обаче, може да се разгледа крепостта/замъка, който е доста подобен на Ючхисарския. Защо не, има още час. Няма да лъжа, тук няма УАУ!, вече обстановката се повтаря и потретва. Слушането на молитвите от далечината, панорамите, меко-казано гигантската планина в далечината, необезопасените стълби – всичко е същото. Срещу по-малко от левче, обаче – определено си заслужава.
Подземен град Йозконак
Продължаваме към подземния град Йозконак. До сега всичко беше огромно и силно впечатляващо. Тайно имах огромни очаквания. Не беше това, на което се надявах. Йозконак няма точна датировка, открит е случайно около 1970 година. Предполага се, че е построен (изкопан) около 300-400 г. от новата ера. Реално е по-скоро като подземна къща. Доста е тясно, таваните са 1.50м. и се ходи патешката на повечето места. Ако имате проблеми с клаустрофобията – не е за вас. Интересно е, че всъщност това е с причина. При евентуално нападение – бутат един огромен сферичен камък и запушват пътя на евентуален проникнал атакуващ войник. Пък и ако войниците са много – трябва да минават в редичка един по един.
Деня върви осезаемо по-леко. Определено има повече свободно време. Продължаваме към:
Долината на любовта
Мда, долината на любовта. Споменах по-горе, че ще се смеем. Обръщаме го на пълнолетни. Любовта явно има повече от едно значение. Някои си представят гушкане, явно турците си представят плодородие и всъщност – от там и идва името. Долината е изпълнена с половината от необходимите атрибути за да могат да се раждат деца 😀 Инфантилните като мен започват да се смеят, да измислят имена и да се бъзикат. Другите хора се засрамват. В далечината на ръба на скала има сватба. Минават 50 АТВ’та група – УАУ! Огромно, впечатляващо и шумно. Магазинчета, снимки на място тип полароид, инстаграм инфлуенсери. Всякакви закачки – и за деца и за възрастни. Все пак 30 минути са повече от достатъчни за тук.
Деня хем е запълнен, хем има повече свобода и не е толкова натоварено, whew.
500 километра, 8-9 часа в автобуса.
Ох. Пишем го дъждовен. 8-9 часа в автобуса, още 1-2 часа почивки.
Да не е празен деня
Ден 6: Разходка из Анталия
150 километра, 2 часа и половина в автобуса.
Тука – брутален минус за Premio Travel. Може би важи за другите туроператори, но Премио (или техния екскурзовод на своя глава) ни открадна 3-4 часа насилствено от живота. Може и да не съм прав, вие ще кажете. Почваме от сутринта в 08:30 в автобусчето. Ще ни водят на шопинг. Искаме, не искаме – това е. Шопинга е в покрайнините на града – не забравяме – в Турция е огромно. Покрайнините = 20 километра от центъра, т.е. щем не щем – на шопинг сме. До някъде има шанс да е забавно, да му дадем шанс. Не е забавно. Водят ни за маркови кожени якета и злато. На теория – всичко трябва да е евтино, на практика – знаем как седят нещата около автобусни спирки. Водят ни на кожени якета започващи от валута с левова равностойност над 600 лв. Уха, ще видим после в Анталия колко вървят. Якетата са хубави, факт, няма лъжа, няма измама. Правят ни модно ревю манекени, черпят ни с коктейли. Ама цените са им от 600 до над 2000 лв. Някак си – не върви да си на сравнително бюджетна екскурзия, която не е с чартерен полет, а с прекачване и да ти предлагат доста скъпи артикули. Не съм сигурен дали някой си купи яке, може би имаше взети 1-2, но при 40 човека група, процентно – пренебрежимо е. Примерно 38 човека кибичихме отвън час и половина за да си вземат един-двама якета. При златото беше още по-трагично. Турция е известна с по-евтините си бижутерии. Заведоха ни на брутално бутиков магазин. Това се отразява пряко и на цените – чифт малки обеци (2-3 грама преко-сили) започват от 300-400 лв. и нагоре сметнати в наша валута. Тъжно беше – възрастни жени купуваха на кредит малки скъпи дрункълки. Още 90 минути кибичене + пътя. Абе, почнахме от 08:30 до към 09:30 да сме били в Анталия, в центъра ни свалиха към 13:00. Не го намирам за ОК. Трябваше да е съгласувано с нас – клиентите. Не знам дали идва от Премио или локалния екскурзовод, на когото са се спрели, но тези 3-4 часа ги чувствам неправилни. Както и да е, минало-заминало. Стигаме до Анталия.
Анталия – печели УАУ! по нашата класация. Огромно, невероятно, има много култури – персийски неща, римски неща, византийски неща, гръцки неща, турски неща. Бе, всичко има. Историята започва от преди Христа. Сблъскват се съвременни неща с древни неща – пътища, сгради, крепости. Уау! си е. Водопади, безкрайно небе. Паркове. Пазари. Заведения със закачливи имена. Магазини, сергийки, евтино, скъпо, кафета, музей, безкрайни площади и паркове. Откриваме шоколодова бомба – под левче – 100 грама брутален шоколадов донът, но не точно. Дават ни 3 часа свободно време. Стигат за да се опипа почвата и да се придобие идея на къде да се ходи. Достатъчни са, обаче, за да се види, че
цените на златото и кожените якета могат да са доста конкурентни. Не са безкрайно ниски, но има прилични оферти. Якета от 150 до 250 лв. хващащи окото. Злато от 40 лв. на грам. Браво, туроператоре.
Прилагам едни 50-60 снимки с разнообразието, което предлага Анталия. Не може да бъде събрано в един параграф. Котки. До тук ще се връща с кола или със самолет и рент-а-кар.
Прибират ни по светло 🙁 Можеше да прекараме още час-два в Анталия. Въпреки, че е началото на Декември – температурата беше над 20° и е идеална за разходка и разглеждане.
40 километра, 2 часа в маршрутки.
7 дена из Турция. Обстановката и атмосферата вече се чувстват познати. Няма да разчитаме на туроператора. Време е да се набием в нещо по-автентично. Само организираме си разходка из самия Манавгат. Публичният транспорт е малко странен, но с помощ от рецепцията на хотела всичко е ясно. Няма линии като линии – примерно автобус номер 5, но има постоянно минаващи маршрутки със сравнително ясен график.
Под левче билета и сме на Мол – Novamall в Манавгат. Всичко работи, цените са като за нас, но няма пукната душа. Знаете – Турция – огромно – огромен МОЛ. Има няма 30 минути и се открива градски музей. Музеят е вече нещо типично местно. Всичко е на турски, няма никаква информация на английски. Видимо е свързан с историята на градчето. В зала с проектор се върти презентация, отново на турски, но се разбира – показват земеделци, животновъди, видимо историята на самия град. Входът е 5 лири – под левче. Към центъра – градинки, чисто, подредено, спретнато. Кафе – приема плащане в крипто валути, ха, че са модерни. На центъра – ври и кипи, хора навсякъде. Гигантски пазар. Някакъв техен непретенциозен, направо мини-пазар в малък град е нещо като Илиянци. Река разделя града и в обстановката се усеща нещо съмнително напомнящо на Венеция. Има множество лодки, които предлагат разходки.
Кратка справка в нета – има водопад, който е на половин час има няма с маршрутка. Изглежда доста интересен и пише, че е бил принтиран върху банкноти. Работи. Срещу 5 лири – под левче вход се влиза в нещо като мини парк с няколко кафенета и сувенири. Разбира се – чакат ни котки. Има сладоледаджийница, правят шоу. На моето клипче се виждат лицата на непознати хора, но за идеята гепвам и прилагам какво гледах на живо и какво преживя една бедна женица, червеики се.
Самият водопад.. какво да ви кажа, водопад. Не е лошо, паркче, приятно е. Не е Уау!, но е приятна добавка за атмосферата. Ако не седнете да ядете или да пиете кафе – повече от половин час няма какво да правите.
Я, маршрутка за има няма левче до:
Сиде
Сиде е осезаемо по-туристическо. Прилича на нещо като нашите Созопол – стария град, Несебър стария град. По-скоро Несебър, защото е на нещо, което мяза на полуостров. Има постройки датирани от 7 век преди Христа. Древно е. История, история, история. Я, храм на Аполон в чест на Клеопетра и Марк Антоний.
За жалост – тук определено е извън сезона и е абсолютно пусто, като призрачен град е. Ще се връщаме някое лято задължително.
Ден 8: Прибиране
80 километра, 1 час в автобуса.
Времето е на наша страна. Има няма 5 часа, 1 прекачване и Анталия -> Истанбул -> София е минато успешно.
Бюджет
Самата екскурзия излиза между 700 и 1000 лв. на човек, зависи на каква промоция ще попаднете и колко по-рано ще резервирате. Това ви включва всички трансфери, самолетни билети, нощувки със закуски и вечери на шведска маса, че даже и входове за някои от обектите. Факт, звучи невъзможно, но те.. статията е живото доказателство, че е истина.
Реално – допълнително, практически наистина задължително е: Балоните. Тук ще се изтърсите 100-200 лв., пак зависи каква оферта намерите.
Останалите неща са силно пожелателни, като към момента в Турция всичко е сравнително евтино. Реално 1000-1200 лв. за 8 дена с все сувенири би трябвало да са ви предостатъчни. С други думи по 125-150 лв. на ден на човек.
Разбира се – Турция е огромна, спокойно можете да си купите и златно колие 10 грама за 2000 лв. :D, но обективно горната сума е достатъчна.
Трудност
Убийство от път. Да посмятаме, както споменах горе. Малко над 1500 километра (усещат се като 3000 за драматичен ефект).
Около 30 часа в автобус. Път си е и въпреки, че автобусите са комфортни и удобни, достатъчно широки – уморително е.
Първите дни от програмата са доста богати и започвайки в 08:30, приключват след 18:00 постоянно в движение и на крак. Остава свободно време за почивка, но моята логика е – на 1500 километра от София по чукарите сме, по-добре да се разглежда, отколкото да се пият кафета.
Забележителностите из Кападокия – подземния град, крепостите и скалните къщи/манастири са доста тесни и клаустрофобични. Де факто се катерите по тесни и хлъзгави стълби.
Особености
Документи
За Турция към края на 2021 година са необходими следните документи:
- Паспорт
- Сертификат за поставена втора доза ваксина за Ковид
- Попълнени документи за цел на пребиваването в Турция – ако ползвате туроператор – те ще ви го попълнят автоматично
На теория – актуален списък с необходими документи – тук. NB! От 27.07.2022г. има споразумение с Турция и е необходима само лична карта. Кеф.
Валута
Опита ми за сега е само с организираната екскурзия. Реално можете да минете и без разходи или с минимални разходи. Наблюдението ми е, че туроператорите искат плащания в Евро на място. Ако тръгнете да им плащате в турски лири – курсът им е неизгоден.
Вземете си 100-200 евро да си имате за екскурзии, ако набележите нещо от туроператора, но по-скоро го разглеждайте като враг. Надолу ще дам примери за надценките им.
Вземете си още 200-300 лв. обменени в турски лири, би трябвало да ви стигнат. Към момента в Турция е доста евтино за нас; те страдат. Давам пример – кафенце еспресо е 1-2 лири, т.е. 10-20 стотинки. Магнитчета за хладилник са по 5-10 лири или примерно – 3 за 15 лири, т.е. 3 нормални магнитчета за хладилник – под 2 лв.
Медицинска застраховка
ще имате от туроператора, ако ходите сами си пуснете (тривиален съвет, но все пак).
Лекарства
Въпреки, че се води самолетна екскурзия, допълнително туроператора всячески прикрива факта за автобусната част. По картата гледам, че има едни 1500 километра в автобус. Т.е. ако имате проблем с гаденето от автобуса -> Деган.
Техника
Power bank – както споменах, ще прекарате едни 30 часа в автобуса. Телефона – музика, филмчета, интернет ще са неизменна част от ежедневието ви. Придружено със стотиците снимки, които най-вероятно ще направите, батерията на преносимото ви устройство най-вероятно ще пада по 2 пъти на ден.
Интернет и разговори – Турция е извън всякакви изгодни roaming условия на българските комуникационни оператори. Препоръчвам ви още от летището да си вземете предплатена турска sim карта. Имат много изгодни пакети. За ориентир – 60 лв за 30 GB интернет за 7 календарни дена. Една такава карта и portable hotspot от 1ия телефон и проблем няма. Разговори – не – 3.50 лв. на минута, ако нямате някакви мега специални условия. Една седмица сте на viber/messenger/whatsapp и прочие.
Багаж
Всички оферти, които разглеждах са с Turkish Airlines и чекиран багаж до 20 кг. Можете да се развихрите и да си вземете всичко необходимо на спокойствие. От друга страна – както споменах – в Турция е доста евтино и може да отидете с малко багаж, пък да се върнете с повече 😀 Шопинг го наричат май?
Заключение
УАУ! Невероятно. Факт, че имам много да обикалям по света, но не е и като да съм скучал до сега. В Турция е много впечатляващо. Просто имат много история, датират от доста преди Христа. Има много и всякакви култури. Паралелно – в момента не знам какво правят, но се строи и реновира брутално. Супер странно е – представете си да се забиете в някакво българско село с постоянно живеещи всичко на всичко 30 човека и в следващия момент – правят чисто нови пътища, 3 църкви, 2 училища, магистрала, мол, 3 болници, 2 нови квартала. Такова е усещането. А измежду строителите – навсякъде котки. И сега си представете, че никой не ги мъчи. Всички обичат котките и се грижат за тях – хранят ги, осигуряват им къщички за подслон в студеното време. Звучи като рай. Паралелно – искате море – те ви море. Искате планина – те ви планина. Искате поле и долина – те ви поле и долина. Площта на Турция е 7 пъти по-голяма на България. Няма 7 пъти повече неща, но определено има какво да се види.
Галерия
Задачка – закачка – изнамерете всички снимки на котки:
