От София до Боженишки Урвич: История, природа и малко пот
Средата на февруари е. Едно такова никакво време, много трудно за планиране на по-далечни екскурзии. Риск печели, риск губи (нищо общо с добре познатия формат от време оно) е с времето. Може да е -10, може да е +20 градуса, божа работа. Синоптиците са безсилни, все още, пред настроенията на времето. Решенията за разтъпкване се взимат в реално време. И така, при едни нормални положителни температури – от Bucket листа веднага се пръква идея. Километрите са 100, според навигацията времето е час и половина в посока. Идеалната спонтанна дестинация от София. Тръгваме към Боженишки Урвич, който пък е в района на Ботевград и Правец. А пък в Правец има любимо заведение, т.е. няма опция за грешка на каквото и да се натъкнем. Тръгваме!
Стигаме и на място откриваме, че имало и история, датираща още VI век. Най-известният исторически артефакт тук е скалният надпис на севаст Огнян – местен болярин, който вероятно е защитавал крепостта от османците. Надписът е един от малкото запазени български надписи от XIV век. Историята в нета е ограничена, на място също. Wikipedia си остава добър източник на информация.
На теория – надписът гласи:
Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян, бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя.
Боженишки надпис
Пътят
Тръгва се от София. Крайната цел е тук на google maps (Общинска почивна база Урвич). Значи, пътя – към 02.2025 година – супер як. Магистрала Хемус продължава да се ремонтира. То.. то какво да се бъзикам вече. Всички знаем лафовете за
заселването на Марс и ремонта на Хемус е приключил в едната лента при Витиня.
То не е за смях. Ще го оставя така висящо. Та, магистралата си се ремонтира, карате си криво-ляво по нея. Стигате до Ботевград. Там – там хубава работа, нова работа. Към февруари 2025 година на навигациите още няма свързването при новата отсечка към Мездра/Враца. Бавно и спокойно – леко объркващо от към знаци, но човек се качва на новия път. Засилва си се едно хубаво (разбира се, в рамките на ограниченията, какво си помислихте). Изведнъж навигацията казва – десен завой към Боженица. По инерция – човек си кара спокойно и нормално по пътя, докато изведнъж – пътя свършва 😀 Т.е. то има път, ама е по-близо до горе-споменатия Марс, т.е. на дупки от швейцарско сирене. Става дума за участък от около 8 километра, който изисква по-бавно и внимателно каране. Минава се през центъра на село Боженица, има магазинче за презареждане на кафенца и водички. Още 5 минути и се стига до почивната база, където има достатъчно места за паркиране. Спирате и чувате от станцията стари Български шлагери, които добре ви зареждат и приповдигат настроението 😀 Прави впечатление, че има малка сцена и доста беседки, където видимо има ежегоден фолклорен събор.
Длъжен съм да отбележа, че минавайки от там забелязах и табела за друга еко-пътека, но тя ще остане за някой друг път. Все пак – ако търсите начин да уплътните времето – със сигурност има какво да правите още час-два.
На място и изкачване
Няма много статии за крепостта. Аз така, погледнах отгоре-отгоре “конкуренцията”, има информация, но никой не предупреждава каква приятна изненада ни очаква. Абе, тръгваш си спокойно, така, от 1 готина полянка с едни беседки, водоравна и нищо не предразполага, че всъщност има 150 метрово изкачване без никаква почивка и без места за отдих. Хем не е много, ама хем си е и 1/4 от Рилските езера на майтап 😀 Та, да, взима се за 20-30 минути, зависи от темпото и желанието, но си е изкачване. Значи, хем февруари, хем температурите не са кой знае какви – искам да ви кажа, че се сварих!
Статистики на разходката според Garmin
По пътя не се откриват някакви невероятни панорами и живото-променящи пейзажи, все пак е приятно. Тази дестинация никога не е имала претенции за нещо колосално. Както се вижда от галерията – пътя е сравнително скучноват. Прави приятна изненада, че все пак е реновирано и има хубава настилка, има и кошчета за боклук.
Из самата крепост
За тази дестинация няма вход. Имало е евро-програма, по която са направили парапети тук-таме, сложили са няколко табели, но в никакъв случай няма заливащо количество информация. По-отличаващите се неща са:
1. Счупени стълби, които водят до решетка, през която се вижда отличаващия за дестинацията Надпис.
2. Една решетка, на която пише цистерна
3. Крепостни стени
4. Скален параклис
5. Скална ниша
6. Наблюдателен пост
7. Бойна площадка
8. Скален масив запад
Та, тези ми ти 8 табелки (има ги на снимките) са стрували към 366 000 лв. без ддс, въпреки, че на табелата за евро-проекта не се вижда сумата.
Да не си тежа на съвестта – в момента е още зимно време, но има няколко места, на които се получава практически отвес за гледката и е страшна красота. Буквално е като на ръба на скала за скок с бънджи. Самото разглежда на крепостта не отнема много време. Ако не сте взели неща за пикник, а то няма много-много къде да се седне удобно – мисля, че около 30-40 минути са достатъчни.
Правец и Ботевград
След тази “приятна” изненада с изкачването и общо около 2 часа и половина време до тук (от София до крепостта + изкачване + разглеждане + слизане) е време за заслужена награда, а именно – посещение на любимо заведение в центъра на Правец. Предполагам, че много хора го познават. Много беше забавно – седейки до вратата на заведението имах шанса да чуя няколко разговора на влизащи “гости”. Поне 2 пъти чух: “идваме от София, за да хапнем, нали ще ни намерите място”; “оо, аз посещавам този ресторант от много години”. Спадам към втората категория 😀
За да се позапълни деня и да се убие още час – бърза разходка из запустяващия, но реновиращ се център на Ботевград.
Обобщено в галерия тези още 2 часа с обяд и разходка из Ботевград изглеждат така:
Трудност
150 метра изкачване концентрирани в рамките на 750 метра път. Реално не е много, но не е и точно малко. За по-малко дете – може би ще се умори.
Бюджет
Няма. Всичко е безплатно. Можете да хапнете наблизо в рамките на 10-20 лв. на човек.
Заключение
Идеална кратка разходка от София, която отнема минимум около 4 часа и спокойно може да се разтегне до 6-7-8 часа с разходка до Ботевград, сядане на кафе или за обяд.
Галерия
Цялата галерия:
