Банско без ски и СПА?! Наръчник как да се загубиш в планината
Банско, много любима дестинация. Банско има честта да ме вижда едно 5-10 пъти годишно главно през всички неподходящи сезони за ски. Ските са в листа с неща за правене и те ще се случат.. когато им дойде времето. Велинград има славата на СПА столица на България, че и не само, но аз ще си живея в заблудата, че това е Банско. Та, въпросното ме приютява често, осигурява ми басейн, парна баня, сауна и тайно си пази другите забавления. Всички знаем за ски пистите и джаз фестивала, но кой е чувал за Безименния град или Ситан Кале? Разбира се, стига човек да търси ще намери всичко, но в Банско има няколко неща, които не са чааак толкова популярни. Ми, 24 май е. Един ден отпуск + 24 май = 4 дена из Банско (е те това е математика за възрастни, а нас ни гърчеха да решаваме двойни интеграли в университета). Да вземем да ги обиколим?
Ден 1: Рила фън парк, Парк за танцуващи мечки – Белица и с. Добърско
Рила Фън парк
Би трябвало да сте виждали някъде реклами из интернет или поне на отиване да сте засичали билборд споменаващ Rila Fun Park. Това чудо се намира на 30 километра или около 40 минути от Банско. Минава се през с. Баня, с. Белица и се кара по един тесен, но ремонтиран път, по който има заведение върху 1 рекичка (после ще се върнем на тази тема). Та, кара се по асфалтов път и към края има табелка при един почти обратен завой. От там има още по-малко от километър по черен път, но той е ОК и минават всякакви коли. Равен е, бавничко – няма проблеми. Свободно и спокойно паркиране, че даже и сенчица за колата се намира.
Те го наричат фън парк и по-скоро категорията е вярна, но реално се състои от кафе, една дълга писта/релси, по които се пускат колички със скорост до 40 км/ч и детска площадка с играчки и катерушки. Основната атракция е пистата 1400 метра, по която се пускате с една шейна, на която пускате спирачката. С други думи – количките са постоянно на спирачка и не се движат. Натискате ръчката, по този начин освобождавате стопирането и се засилвате по инерция. Накрая Ви изтегля 1 кука без да правите нищо. Онагледено, последните няколко метра изглеждат така:
Преживяването е забавно, отнема по-малко от десетина минути. Не е точно адреналиново. За първи път се пуснах и директно бях на 100% “газ” през цялото време. Влакчетата са пригодени за родител с дете, което им е по-скоро главното предназначение. Цената за едно спускане е 15 лв. Няма безкрайно много за разказване. Спокойствие с 1 дума. Гледки, кафенце, парк, гора, планина. Около час време стигат за възрастни без деца. Откриват се прекрасни пейзажи, както можем да видим:
Мечките
Продължаваме към Белица и парка с танцуващите мечки. Пикантно около него освен всичко друго е, че във финансирането му участва Бриджит Бардо. От Рила Фън парка може да се стигне и пеша за около 25 минути, сравнително сериозно изкачване около 200 метра денивелация. Може да се мине по сравнително ОК чакълесто-кален път. Реално, можете да си оставите колата накрая на асфалтовия път, ако много искате да я щадите, но не препоръчвам. Пътят е тесен и се вдига много прах и мръсотия, ще се надишате с гадости. По него минават всякакви коли. Подобно на отсечката до парка – бавничко и няма да имате проблем без значение от автомобила. Има достатъчно места за паркиране и е безплатно. Паркинг, сергийки с боклучки/сувенири, сладолед, кеф. Цените са нормални. Входът за парка с мечките е 10 лв. Влиза се на организирани групи през половин час, но по-скоро не е необходимо да си резервирате от много по-рано. Когато отидете на място, най-лошия вариант е, ако примерно сте отишли в 11:30 – да не можете да влезете в 12:00, а да чакате до 12:30, което не е страшно. Красиво е, природа, има къде да се седи, какво да се вземе за ядене/пиене. Самата обиколка е около 45 минути, задължително с екскурзовод. Интересно е, има история, тъга, забава. Забавна случка. Екскурзоводката ни обяснява, че Май месец е сравнително близо до размножителния период на мечките. Черви се и казва, че се надява да не изпадаме в ситуации, в които да се чудят родителите какво да обясняват на децата. Мечока Веско обаче мисли други по въпроса.
Мнението на Мечока Веско, благодарение на https://imgflip.com/
Имаме го и на клипче, палавника, но не е това идеята. Оставил съм му 1 снимка, колкото пък да не е без хич. Имаше “ситуация” в крайна сметка и мноооого смях 😀 Разказват ни доста неща, работещите в парка хора, видимо си харесват задълженията и си личи, че го правят с кеф. Слушайте ги, неангажиращо, като интересна приказка говорят.
Малко змийче по стълбите ни прави място да минем спокойно. В гората сме, на гости сме му.
На връщане има два, явно известни за района ресторанта, които имат доста и агресивна реклама (викачи и пред фън парка и при мечките). По-не-нахални бяха от Rila Fish и ще ги похваля с хубава гледка със седящи места буквално върху езерцето им. Явно е доста известно за района, защото се пръскаше по шефовете и чакахме за маса – представяте ли си, по средата на нищото заведение, далеч от всичко и все пак препълнено. Пъстървата беше хубава.
село Добърско
Така и така сте запалили колата (най-вероятно). Бонус, който е на около 15 километра от Белица, на прибиране преди Банско. Църква св. св. Теодор Тирон и Теодор Страхилат. Обект номер 3 от 100 НТО. Пътят е умерено хубав, има поле за подобрение, но да речем, че измежду кратерите чат пат има и асфалт. Паркира се лесно и без проблемно. Входът е безплатен, печата за 100 НТО е вътре. Тясно е, но пък и няма много хора. Църквата е известна (или поне така съм я запомнил) с това, че вътре има изографисан Исус на съвременна космическа ракета. Тук вече става субективно и е въпрос на въображение. Лично – виждам някаква гигантска буболечка, която се опитва да го изяде, но ще оставя вашето въображение да поработи.
Трите неща се обикалят за има няма 4 часа. Ако тръгвате от София към 08:00-09:00, съвсем спокойно, без зор, можете да ги обиколите и в 14:00 – 15:00 да си се настаните в хотел в района, който с това е и известен. Другият ми вариант за почивка + екскурзия в едно е с Рилски Манастир + Стобски пирамиди.
Ден 2: Байкушева мура и Ситан Кале
Байкушева мура
Байкушевата мура е от по-известните и разпространени дестинации около Банско. Най-вероятно сте го чували. Върви в комплект с Бъндерица – и хижа, и поляна. Тръгва се от Банско по главния път около лифта и се следят табелите. Половин час, 13 километра, брутално изкачване от 925 метра надморска височина до 1930 метра. Седите и се молите да няма някакво бусче с туристи, защото средната скорост пада под 20 км/ч. Стигате, паркинг, пак безплатен, кеф. Кафене, абсолютно нормално като цени. Леко завишено, но предвид, че сме на близо 2000 метра в планината, напротив, евтинее – кафе 2.50 лв, кола зиро кенче 2.50 лв. От кафенето ясно обозначение за приятни, нови и чисти стълби към мурата. Липсват табели за европроекти, т.е. това е облагородено от общината? Браво, браво! По пътя, тъга, изоставено куче. Той но осинови и ни придружи по целия път, че и на спускане. Страшен сладур, заговорихме се с хората от кафенето – изоставен е от някаква немска кола, но вече го гледат и са го приютили. Интересно и важно за мурата – на възраст над 1300 години е, което я прави най-старото иглолистно дърво в България, че я бута и на челно място в световен мащаб.
Гора, навсякъде гледки. Чист въздух. Идва автобус с туристи – много, поне 30 и както казваше един нашумял ученик “почвам да бегАм, бате”.
Ситан Кале
Ситан Кале – нещо не толкова модно. Обратното – плод на доста търсене и ровичкане из нета. На теория това е крепост, до която се стига следвайки табелите от ресторант Пещерите. Да, ама не. Табели почти не са останали. Стигнахме до ресторант Пещерите, пътят е ОК, кратери из асфалта, но се минава. Безплатен паркинг, отново. Започва тягостно лутане за табели. Няма. Гледаш го на картата, на теория е нещо сравнително известно, по пътя на логиката трябва да се стига лесно. Пък и самия google maps казва – по пистата и вдясно. Хващаме този маршрут и търсим къде да свием вдясно. Ходене, изкачване. Вдясно няма.
Път до Ситан Кале?
Тъжно. Обяд минава, съдба. Не може човек да има всичко. Има ги и тези дни, то пък не може само победи.
На връщане – много бавно, търсене на табели. Табела има. Виждате ли я? Така де, като знаете, че е някъде и там, и че най-вероятно е в центъра на снимката вижда се, но повярвайте ми – не е толкова очевидно.
Табела за Ситан Кале
Ще го борим друг път.
Ден 3: Ситан кале наистина и Безименния град
Ситан кале – втори опит
Другия път дойде по-малко от 24 часа по-късно. Тия па’. Ще ми крият цяла крепост. Няма да стане, решил съм, че ще я гледам – ще я гледам. Познатия път, ресторант Пещерите, паркиране, на другата страна. Нагоре вече Ви обещавам, че няма никакви табели и отне 2 изгубвания, за да открием правилния път, но ето нещо доста практично.
Пътя до Ситан кале
Ако сте тръгнали към крепостта, то този маршрут по картата ще ви е изключително полезен. Табели почти няма, проба грешка е. Ходи се по път, който видимо е предвиден да бъде ремонтиран, но сякаш е изоставен. Има чакъл като за коли, но няма машини и изглежда, че отдавна не е работено. Ходи се доста, например половин час, като се внимава за табели. Има ръждясала табела наляво. Там е. Брутално изкачване. Някога е било приведено във вид и е имало парапети. Видимо по европейска програма. В момента е изоставено и под въздействието на метеорологичните условия по-голямата част от облагородяването е неизползваема. Жестоко изкачване – 150 метра надморска височина, но те са за 300 метра маршрут и се усещат трудни. Гълтат двайсетина минути. Въпреки неприятния и сравнително труден път (препоръчвам щеки за преходи) много бързо започват да се откриват гледки към планина Рила в далечината. Заслужава си. Самата крепост е изоставена. Седят табели от едно време с информация.
Празник е, Банско е пълно. Пукната душа нямаше нито на отиване, нито на връщане от крепостта. Предполагам, че с времето достъпът ще става по-труден и по-труден. Към 2022 при добра прогноза на времето все още може да се види.
Безименния град
Ако трябва да съм откровен Безименният град беше предмет на друга екскурзия, но не върви да е сам в статия. За това го слагам тук, тъй като е добро попълнение и може да се съчетае с другите забележителности. Той отнема около 2 часа не особено пришпорено ходене, стига да знаете накъде отивате, което за жалост не е толкова очевидно към днешна дата. Положението е доста подобно на Ситан Кале – и като спедиция, и като разходка, и като обозначения, че даже е и още по-прикрито. Реално трябва да стигнете до тук.
Спестявам Ви разправията. От главния път Банско – Добринище се включвате малко преди Добринище. Жълтото е последното адекватно място за паркиране на колата. Нататък става доста разбито и е необходимо минимум SUV. Минава се през поле, което по-скоро е частна собственост, но не му личи или по обозначения на Maps път от ляво на червената ми стрелка. Има водопад, който е много кратко отклонение. От там тръгвате по подножието на планината и се оглеждате за табелка за църква Свети Никола.
Пътя до Безименния град
Няма много за разказване, буквално е като Copy-Paste на Ситан Кале. Отново има осезаема разлика в надморската височина. Пътят е подобен. Подобно изкачване. Подобно времетраене – 20-30 минути сериозно изкачване по вече не облагороден маршрут. Подобни разкопки. Подобна история. След изкачването усещането е същото като при Ситан Кале. Съществената разлика е, че има църква, която е отворена и можете да влезете. По пътя има обособена панорамна площадка за снимки. Отново змийче на пътя. Най-вероятно това от мечките е стигнало до тук. Не забравяме, че сме в планината и сме на гости – правим му път.
Бюджет
Входовете са както следва:
Рила Фън парк – пускане с количките за възрастен – 15 лв.
Парк за танцуващите мечки – 10 лв.
Всичко останало + паркинг, ако сте с автомобил (което по-скоро е задължително за тези разходки) е безплатно.
Нощувки в Банско – от 20-30 лв на човек до 80-100 лв на човек в зависимост от сезона. Тъй като разгледаните дестинации са по-скоро неподходящи за зимни условия – приамеме, че средно 40-50 лв на човек са достатъчни за нормален хотел с включена храна.
С горивото я ударите 200 лв на човек, я не тотално.
Трудност
Разглеждаме нещо като еко-пътеки, но реално не са. За жалост вече са оставени на природата и тя не го прави лесна за нас. Има сериозни изкачвания по не особено леки пътища. По-скоро бих казал, че не е удачно за деца.
Пътищата са разбити и е удачно да сте с една идея по-висока кола. Спортна ниска кола е извън въпроса, за която и да е от горните дестинации.
Особености
Ситан кале и Безимения град са оставени на произвола на съдбата. Предполагам, че след още няколко години бури и паднали дървета достъпа до тях ще е изключително труден и ще изисква по-специална подготовка. Ако сте в района и искате не особено стандартна разходка – сега е момента.
Има един печат от 100 НТО в село Добърско. Безплатен е, вземете си го.
Заключение
Банско.. Само ски? Ха! Не са един или два сайтовете, които казват, че Банско е ТОП 10 в СВЕТА!! за ски туризъм. Открил съм го като СПА столица още преди 10 години. От тогава ми е любим курорт, който предлага забавления целогодишно – концерти, събори, пазари, театър и какво ли още не. Вече ми е толкова присърце и си го чувствам, като мое място. Разходката из тези залутани и позабравени места само ми затвърждава факта, че когато и да се отиде на разходка до там – няма да е скучно.
Галерия
И разбира се малко снимчици за неангажиращо цъкане:
