Една неперфектна Италия или как “Виж Неапол и умри” се оказа грешно преведено
Наближава средата на календарната 2022 година. Времето се пооправи, започна да се затопля, въпреки, че зимата не направи впечатление да е крайно тежка. Зимата не е лоша, има си чара, но някак си не е крайно комфортна за обиколки на обекти и забележителности. То и разгара на лятото не е. Виж, пролет/есен – кеф. Само да не уцелиш много дъждове. Кратко планиране, любимия Ryanair Fare finder, за намиране на най-изгодни оферти и на майтап.. Неапол ще е. В интернет има много информация, подсказваща, че седмица там може да се уплътни лесно. В интернет, обаче, има и много информация, че това е нещо като столица на престъпността, има си известни мафиоти в района и става нещо странно с бизнеса с отпадъци, но надали ще се сетите сами да го потърсите. Най-вероятно знаейки тази информация, настроението ми за разходка натам нямаше да се промени, но четейки из нета – страшно е и някой би се разколебал. От първа ръка потвърждавам – има и по-безопасни дестинации за туризъм и потопяване в жива история. Към края на статията ще направим разборка на опасностите в Неапол. След този кратък disclaimer, все пак ще продължим и ще гледаме предимно хубавите неща, а те са достатъчно много за да компенсират минусите. Naples/Napoli/Неапол крие безкрайно много тайни и седмица даже е по ръбът за да се види всичко впечатляващо в района, а не е като да няма такова – то не е самият Неапол, то не е Помпей, Везувий, Соренто, Амалфийското крайбрежие, и още и още.
Благодарение на Ryanair, две-три седмици преди полета, човек може да си вземе билети с багаж до 10 кг за има няма 40-50 евро в двете посоки. Неапол има едно летище – NAP, като на места ще срещнете името Capodichino. Градът има много богата инфраструктура, но от летището вариант в посока центъра с публичния транспорт има само един и то е с Alibus. Цената е 5 евро. Той ще ви остави до централната гара Garibaldi. Такси до центъра, който е на около 5 километра излиза със забита стойност 21 евро от местните компании. Пред летището ще ви обсипят и с “ВИП” трансфери на стойност по средата – 10 евро, което е де факто такси за четирима (споделено). Стигането до централната гара във всички случаи е 20 минути. С автобуса сме – най-евтино и автентично е, а и заема най-лесно откриваемо място на вход-изхода на летището. От Garibaldi има неограничен избор на транспорт. Нашият хотел, което се оказа частна квартира в booking (много нагла лъжа) е на пешеходно разстояние от гарата. Нямам толкова пътешествия в чужбина и затова предпочитам да се спра на нещо с висок рейтинг, ясна рецепция, лесен транспорт от-до летището, хладилник, климатик, тераса и включена закуска с кафе задължително. На място се оказва, че това, което се представя в booking като хотел с рецепция всъщност са два тристайни апартамента. Цената (около 60 евро на нощувка за двойна стая) не беше по-евтина от другите хотели в района (към днешна дата това е редактирано – в Booking се представя този обект като Частен домакин). Локацията беше водеща за да надделее този “хотел” пред другите в района. Тук беше малко шоково, защото вече беше платено. Преживяно беше. Домакинката е супер-яка (умерено саркастично и същевременно буквално), занимава се с BNB от 10 години, бъкел английски не знае. Взима ти телефона и му крещи на Google Translate, докато го плюе 😀 Добре, че ми е водоустойчив телефонът. Паралелно, това с локацията е малко нож с две остриета. От една страна нощувки в близост до гарата дава известна доза улеснение. Невероятна свързаност на където и да тръгнеш, пешеходно е до центъра. От друга страна – това важи за повечето градове, но в Неапол е извънредно силно изразено – около гарата има всякакви хора – и добри и не толкова. Като цяло изводът е бърз – по тъмно няма да има разходки. Прави впечатление нехуманното количество боклуци навсякъде. Буквално – до историческите сгради изглежда като бунище. Самите, впечатляващи с архитектура, сгради издраскани с грозни и безсмислени графити. От тук и бързо образоване за заглавната част на поста. Искам да споделя кратко видео на улица до историческия център на града.
Не говорим за улица в предградията. Говорим за центърът на Неапол. Буквално за центъра. Разхождате се и виждате 20!! плъха, които скитат. Не се виждат всичките 20 на видеото, но там са, доверете ми се. Не е имало как да подозирам, че това ще е често срещано из целия Неапол. Първоначалният шок от Неапол е удивителен феномен. Полетът беше ранен, 11:00 бяхме вече настанени. Да се разходим малко да видим какво става. Супер странно е. Ходят италианците, говорят на високоговорител всичките. Никой не си ползва телефона нормално 
(по моето разбиране). Говори се на високоговорител или се пращат и слушат на високоговорител гласови съобщения от WhatsApp. Това не е толкова изненадващо, във Венеция беше същото. Обаче, ходи си, изяжда си вафлата, например, и си хвърля опаковката на земята по централната улица? Пуши си цигарата и си мята фаса по главна улица? Това беше интересно и притеснително. Много неприятно – и тийнейджъри, и възрастни хвърлят всичко навсякъде. Тук явно си е така. Ще съм невъзпитан и ще си събирам моите отпадъци до следващото микро бунище до някоя сграда 😀 Трудно е за разбиране. Ходиш по улицата, някаква малка катедрала, примерно 8-10 пъти колкото Александър Невски – цялата издраскана с графити, налепена с какво ли не. Влизаш вътре – злато, мрамор, смърди на скъпо. Чувството мога най-точно да опиша с Gif’чето на Джоуи, взето от Tenor вдясно. Първият ден беше културен шок, нямаше много снимане. Въпреки това, минаваме през пазар, където правят типична Наполитанска пица, много приятно – 3 евро за пица + кока кола. Намираме и брутален супер-маркет в близост, където храната е без да преувеличавам на половин цена спрямо България. Проучили сме, че заведенията варират като цена, но има достатъчно избор, респективно цени съизмерими на нашите софийски заведения. Бонус на гарата – има МакДоналдс с нормално дълго кафе на 2 минути 😀 Има малко материал от деня:
Ден 2: Amalfi Coast – Amalfi, Positano; Sorrento
Преспана е ситуацията, а тя е: нима в България е по-хубаво, по-чисто, по-безопасно? Аз съм патриот? Аз съм патриот! (шегувам се, винаги съм бил патриот и си обожавам българията, но нали трябва да видим и “врагът” какво предлага). Ако трябва да съм откровен – при подготовката за Неапол – извадих главно интересните неща в самият него. От предходния ден се набива на очи, че има колкото си искаш еднодневни екскурзии – навсякъде има будки (ticket points), които предлагат организирани туристически закачки до Pompei, Herculaneum, Vesuvius National Park, Amalfi Beach и други (ще вмъкна, че цената им е от два до три пъти завишена, спрямо това да си ги организирате сами).
Оказва се, че нямам подходяща снимка, за това взимаме от Google Maps. Такива Ticket points има през 200 метра из целия град.
Ако се безпокоите, дали ще се оправите с италианците си заслужава да се възползвате, но както ще видим по-надолу – нищо страшно няма, обратното, доста е лесно и всичко е ясно обозначено). Леко резервиран и наплашен от същинската дестинация на екскурзията – набързо планът се видоизменя и половината време биде планирано за извън Неаполски разходки. Логиката е – първи дни – по-дългите дестинации, още няма умора. Ще се ходи до Амалфийската ривиера. Организираната екскурзия за 1 ден е 40 евро на човек. Рент-а-кара отпада, въпреки, че излиза на цената на организираната екскурзия. Прочели сме, че до там пътят е неприятен, а паркирането пък съвсем. Според google maps, има два маршрута с локален транспорт, които излизат под 16 евро, отгоре на всичкото са през 10 минути, все пак сме до гарата. Пътищата са през Sorrento или през Salerno, а в Sorrento пък има неща за гледане. Готово, решено – Sorrento. Пътят до там е доста праволинеен – на гарата има много гишета за покупка на билети. Отиваш – казваш “Sorrento“, чуваш 2.70 евро и вече имаш билет. За по-сигурно направо казваш и Sorrento-Naples, още 2.70 евро. Качването на влакът не може да бъде объркано. Той минава през всичките забележителности и се казва Circumvesuviana train. Много удобно и евтино. Някак си повече напомня на безкрайно дълго метро отколкото на влак. Много съвременно, автоматизиран контрол на достъпът (важно!! пазете си билетите!!!, това че сте минали пропускателната система не Ви предпазва от проверка!! на билетите пише до коя дестинация сте заплатили, както и в колко часа сте влезли). Влакчето е супер, върви в бонус с изпълнители. Ще слушаме.. Hit the road jack remix?. Колегата се намесва и ме коригира: слушаме Renato Carosone – Tu vuo’ fa’ l’americano.
Смесени чувства. Супер готино е, приятно е, ама дали е редно? Не е ли справедливо да мога да избера дали да ми е шумно или да ми е спокойно? Публиката се изказва за последвалото Despacito. Ще се слуша, това е положението 😀
Позитано
Примерно меню на случаен стандартен ресторант в Позитано, взето от Google Maps. Доматена супичка с рибки – 49 евро – няма проблеми.
В tabacchi shop’овете малката водичка е 3 евро. В супермаркета е 1.50 евро (за справка – в Naples е 0.20-0.40 цента). Кратка справка в Booking – хъх, интересно. Средната цена на хотел в самото Позитано е по-скоро над 250 евро за нощувка за двойна стая. Виж, ако мръднеш примерно на 3-5 километра – средната цена пада по на 50-70 евро. Известна доза четене, имоти за продажба – около 18000 евро на квадратен метър. Дам, не е за нас. Оказва се, че Майкъл Джордан и Дженифър Лопес си почиват там. Е, нито мога да пея, нито съм добър на баскетбол – транзит ще се разглежда. Някой ден ще си продам бъбрека и ще ходя да черпя компанията обяд в Позитано 😀
Шегата на страна, Позитано е изключително, 3-6 пъти, по-скъпо от стандартното за Италия. Впечатлява изключително много с архитектурата и е известно с уюта и някак си уединението, което може да предложи. На теория не може да се сбърка с италианската храна. Също така – края на Април е, а хората вече се и пекат, докато други са с къси ръкави, а някои носят и елеци/пуловери все още. Чувствам за редно да вкараме кратък виц от нета:
Водят малко момиченце при психиатър. Психиатърът я пита:– Как се казваш?– Мая.– А на колко години си?– На 5.– Кой сезон е сега?– Лято.– Е как лято, вчера вози ли се на шейна?– Возих се.– А прави ли снежен човек?– Правих.– Е какво лято е тогава?– Скапано!
Позитано се обикаля за около час, като си има сериозно стръмни участъци. Нещо по-нормално, като за нас, е разходка до остров Capri и/или Grotta Azzurra – The Blue Grotto Capri. Трансфери има с лодка от цялото Амалфийско крайбрежие, включително и от Позитано. Цените варират, но са около 30-40 (15-20 трансфер, 14 вход за пещерата) евро. Това, обаче, е половин дневна екскурзия, така че остава в списъка за правене. Главният виновник на последния параграф:
Абе, Позитано е определено по-добре и по-чист от Неапол, ама за тия пари.. чисто-чисто, колко пък да е чисто?! 😀 Продължаваме към Амалфи, още завойчета, още бесни шофьори, постоянно се чуват клаксони. Още час и сме там.
Амалфи
Амалфи прилича на Позитано, но някак си е по-жив. Някога е бил морска република. Отново има завъртяни улички и изкачвания, но има и централен площад с огромна катедрала. Входът за нея е 3 евро. Историята и значението и – тук. Ако човек е за снимки и разглеждане, без да чете всички табели, то около половин час е достатъчен. Има интересна музейна част.
Самото Амалфи е една идея по-голямо от Позитано. Предлага Museo della Carta – музей на хартията – не печатарство, ами как се създава самата хартия. Билетите са 4.50 евро, което изглежда абсолютно нормално. За жалост часът е вече 16:00, а наобратно ни чакат 2 часа до Соренто, още час и нещо до Неапол, така че и това остава за бъдещето (с рестото от продадения бъбрек). Цените по заведенията са осезаемо по-нормални, но пак са 2х Неапол. Веднага се набива на очи гигантска опашка пред видимо култово за района заведение – C. I. C. A., което предлага морски изкушения. Даже и да не харесвате рибени неща, като мен, тук има толкова дълбоко изпържени неща, че помен от вкус и миризма на риба няма. В рамките на около 10-12 евро можете да се наядете обилно, че и вкусно. Времето напредва, вече е зор, хайде наобратно. Спирката за SITA BUS е обозначена съвършено ясно, няма поле за грешка.
Адският път на обратно към Соренто. За жалост трафикът е двойно повече. 2 часа!! 2 часа завойчета за 30 километра път!! Наистина – ползвайте автобусите. Паркингът по крайбрежието е 3 евро на час, а места изобщо няма и се чака по 30-60 минути само за да паркираш.
Соренто
Соренто. Умерено припряно е с времето, 25 евро за 2 пици (ох) в абсолютно средно-статическо заведение до централната улицата и е време за поход. Набива се на очи при гарата – гигантски мурал.
Марадона? Не. Lucio Dalla.
Това е Lucio Dalla – известен италиански изпълнител и всъщност портретът си има история. Харесваме и италианските изпълнители и историята и нарисуваното. Продължаваме и стигаме до същинската главна улица. Лимони. Странна работа, лимони навсякъде. Всичко е в лимони. Често ли използвам думата лимони? Като храната, напитките, салфетките, столовете са от лимони – няма как – ще чуваме често лимони 😀 Сувенирите са магнити за хладилник с лимони. Алкохолът е предимно лимончело (познайте от какво се прави). Салфетките са от лимони. Магазин за килим с лимонени мотиви. Обувки с лимонени елементи. Тениски на лимони. Искате десерт – няма проблем – лимонено сорбе – лимонов сок с лимонова захар, сложен в издялкана лимонена кора поднесен със сламка от лимоново дърво, придружен от салфетка с лимонен принт. Паста с лимони. Пица с лимони. Апогеят на лимонената афера щеше да е лимон с лимон, ама то това вече не звучи впечатляващо. Хората с татуировки с лимони (ок, това е шега, ама 100% има някой, някъде там). Бе, лимони с 2 думи! Нарисуван портокал от анархисти на една стена 😀 – и това е шега. Представете си улица в София – шефе, голям дюнер с двойно лимон и слагай повече от лимонения сок; дай едни адидаски с лимонената щампа; две каменица лимон. Соренто и лимоните. Всъщност Соренто е доста подредено и чистичко. Това с лимоните е изключително леко и успокояващо за очите. Обикаля се за около час главната улица. Има 3 музея, но часът е 20:00 и ще останат за следващия път.
Като цяло:
еднодневна екскурзия по Амалфийското крайбрежие идва нанагорно.
Деня започна в 08:00, приключи в 22:00 с 25 000 крачки и близо 7 часа на път с различен транспорт. Всичко беше на зор и изпуснахме много неща. Организираните екскурзии за един ден покриват още по-малко територия, те са де факто: транспорт до паркинга на Амалфи, яжте, прибираме Ви. За Амалфи и Позитано си трябва плътно 1 ден, за трите музея на Соренто също горе-долу толкова. Около Соренто има и хубави и сравнително леки пътеки за разходка в планината, преходът през планината до Позитано е известен маршрут и отнема около 4 часа.
Ден 3: Napoli Sotterranea – подземен град & Неапол – замъци, улици, площади
Предходния ден си беше изтощаващ. Търси се нещо по-леко. Набива се на очи, че има някаква катакомба? Хм, срещу 10 евро на човек ще разберем. Всъщност се оказва, че Неапол има изключително много история зад себе си. Основите са му положени от близо хилядолетие преди Христа. След малко екскурзоводът ще ни разкаже, че който е решил – той е превзел Неапол – то не са били гърци, римляни, испанци, италианци през вековете и всеки е добавял. И всеки от владетелите е копал отдолу и е копал сериозно.
Sotterranea – подземен град
Под Неапол има практически цял град простиращ се от да кажем -20 до -40 метра под земята. Не говорим за “подземен град” като в Турция (има няма 500 квадрата с таван метър и 30). Говорим за подземен град простиращ се километри с височина на тавана 8-12 метра на места. Метрото се намира на -50 – -60 метра дълбочина. Между метрото и земята има буквално цял град, който е бил използван и уголемяван през вековете. За последно е доработван около световните войни на XX век и е използван за убежище. Побирал е спокойно 10 000 човека. Впечатляващо. Ако ходите в тази посока, това си заслужава да се види, бе да не кажа, направо си е от задължителните обекти. Има големи опашки, като се допускат групи от по 30 човека. По възможност си вземете билети онлайн или на преходния ден. Обиколката е под 2 часа и я има на английски и италиански. В момента на преден план им е ботаниката и растения, които могат да се отглеждат под земята, доста е интересно. Обясняват за питейната вода, проветряването на въздуха, що народ е измрял за да им се наложи да мислят за тези неща. За тук може доста да се разказва, но най-добре да го видите или да четете из нета на дълго и широко. Тук само маркираме по-важните неща.
Неапол
Следва разходка из самия Неапол. Самият той е сериозно голям и може да се убият часове за да се стигне от единия му край до другия. Има едно понятие – исторически център, където са и входа и изхода на подземния град. Това е Via dei Tribunali, която после ще споменем отново, разглеждайки един от замъците. Тя е тясна, едва се разминават хилядите хора, които минават постоянно 24/7 без значение от времето – нито метеорологично, нито астрономическо, нито никакво. Най-забавното е, че по улицата могат да се разминат например 6 човека едновременно и това изисква усилие, но! по нея минават тъп***ри с коли, скутери (моторни, бензин!), бусове, таксита, колела и каквото още се сетите. Абсурдно е. Това вече не могат да ме убедят, че е нормално, при условие, че има 6 шунтиращи на тази улица на по няколко крачки отгоре и отдолу. Ти се блъскаш с хората от всички страни и минава такси, което буквално те подпира за да не обиколи например с 50 метра и да се качи на горната или долната улица в зависимост от посоката му на движение. Глупаво е, но на никой не му прави впечатление, казвам Ви, тука в българията изобщо не е зле, да не кажа голяма дума, ама нашият център е много по-европеизиран от това чудо в Неапол. Както и да е, по Трибунали има всякакви благини и всичко, за което можете да се сетите. След поредното и обикаляне се открива интересен street food (обожаваме такива) – нещо много типично и в същия момент не толкова разпространено в района – панирана пица? 😀 Не е точно панирана пица, но е пица, която прилича малко на мекицо-калцоне. Пицарията се казва Sorbillo, която е позиционирана до ресторант Sorbillo. Вие искате fast-food’a и пицата, която изглежда така:
Пица Сорбило
Не оставяйте външният вид да Ви излъже – супер добро е. Цената е 4 евро. Работи като Pizza Lab по софийските молове – отивате и казвате от добавките какво да Ви сложат без ограничение. Тоест избирате от кашкавал, сирене, салами, сосове и така нататък. Понеже са на центърът и е пълно с туристи – пицарите бъкел английски не говорят, но 100% ще е препълнено и лесно ще можете да помолите някой да ви преведе исканията на родния им италиански. Както споменахме – на Трибунали има стотици заведения, магазинчета, всякакъв улични музиканти, художници и така нататък. Има една камара църкви, музеи, галерии. Буквално – всяка втора сграда изглежда исторически обект. Пред повечето сгради има табели с информация. Невероятно е. Също е и невероятно колко е мръсно и как всички сгради са издраскани и налепени с всякакви шарени лепенки, флаери, винили. Ние сме чревоугодници, пицарията заслужава цял абзац, за другото после ще споменем, ако остане време 😀 Ще кажа само, че всички църкви в Италия по подразбиране са безплатни с малки изключения. Толкова пъти в църкви и катедрали не съм влизал в целия си живот, колкото в Италия за няколко дена.
Безкрайна разходка из всичките десетки площади, кой от кой по-голям и за жалост мръсен. То между другото това с мръсотията, в един момент спира да прави впечатление. Първите 5-10 километра газейки в какво ли не по улицата е странно. После спира да прави чак толкова впечатление, няма да го коментираме повече. Стигаме до Castel Nuovo. Входът за него е 6 евро. Предлага галерии и музеи, както и гледки, но има “пипкав” график за посещения (към момента, заради COVID) и изисква предварителна подготовка. Образоваме се, че отнема 2 часа, но ще е за следващия път.
Пред Palazzo Reale di Napoli (Royal Palace) забавен уличен изпълнител кукловод – танцува с кукла, приличаща на Achmed the Dead Terrorist и събира тълпа. За жалост нямам подходящо клипче – има прекалено много лица на хора, но съм успял да го щракна не обграден за идеята:
Achmed the Dead Terrorist пред Royal Palace
Имаме и Via Nazario Sauro (via = улица), крайбрежна улица. Откриват се хубави гледки към Везувий, както и към целия Неапол. По нея се стига и до Castel dell’Ovo (замък яйце). Прави впечатление как този замък е някак си съвременен и половината от него прилича на бизнес сграда. Входът му е безплатен и отворените за посетители площи се обикалят за двайсетина минути има-няма. Пред него – отново нещо по-шарено, уличен изпълнител пази равновесие със.. стол. Много хора минават, пак нямам подходящо клипче, ще се задоволим със снимка.
Неапол – уличен изпълнител балансира стол на челото си
Абе, голямо е, цветно е, МНОГО хора, всякакви. Можеш да си скиташ по улиците безцелно и да се види какво ли не. Понеже наблягаме на нещата, които силно ми правят впечатление, не коментираме, че няма и 50 метра без да има някакъв музикант и то обикновено справящ се доста добре.
Парк с “работно време”. Смесени чувства колко е правилно това. Представете си мини Борисова градина с решетки и изведнъж – бият и ключа и не можеш да влизаш след 20:00 или преди 07:00. Не можем да си тежим на съвестта, парка е супер, има чешми за пиене на вода, чистичко е. Стигащи до небето дървета.
Другото, някак си по-съвременно и по-бизнес ориентирано с лъскави магазини на по-известни и бутикови марки е Via Toledo. Осезаемо по-спретнато, но не особено по-чисто. Претъпкано. Няма коли!! Чисто пешеходна зона. Кеф. Италиански сладолед. Жега. Опашки пред всяко заведения и магазин. МакДоналдс с нормално дълго кафе. Сладоледите са супер! Почва леко да се смрачава. На майтап – 5 часа безцелно ходене и сме покрили 15-20% от Неапол. За финал – локален магазин измеждупонад сградите – български салами и кори за баница 😀
Ден 4: Pompeii, Herculaneum и археологическия музей в Неапол
Четвърти ден из Неапол. Вече го няма това чувство на страх и тревожност. Всъщност, градът си е доста спокоен, предвид неперфектната си същност. След върнатото доверие, благодарение на Via Toledo, италианците ни правят и друга приятна изненада. Всяка първа неделя на месеца дава възможност за безплатно посещение на почти всички по-важни обекти и музеи. Вкарваме малко мисъл и веднага се усещаме, че е най-добре по-скъпите обекти да са с предимство.
Pompeii
Parco Archeologico di Pompei или просто Помпей накратко е топ 1 приоритет, т.к. струва 16 евро за стандартен билет на човек. Помпей ще е. Пътят е същия като за Соренто – Circumvesuviana train, който спира на входа на Pompeii scavi. Има няма 2 евро и малко, има няма 30-40 минути и преди 09:00 сме там. Вече е пълно с хора, но все още не е лудницата, която предстои. Предполагам, че заради статистически анализ ни карат да минаваме през отвратителна процедура. Хем е безплатно, хем се редиш на дълга опашка за да получиш хартиен билет, който после да чекираш. 16 евро на аванта са на човек, няма да им се мешам в бизнес процесите сега, нито да им обяснявам колко природно не приятелско е цялата изпринтирана хартия, която ще отиде на вятъра 😀 Влизаме след известна доза чакане, а за над вече се вижда километрична опашка. Интересно е. Историята с 2 думи е – Везувий е действаш вулкан. Изригвал е няколко пъти, помитайки нещата около него. Помпей е бил заринат с лава единия път и в момента го изкопават. Т.е. може днес да се види в прилично състояние автентичен град от 79 година след Христа. И то голям такъв, поне 2-3 часа са необходими за да се обходи целия. Впечатляващо е, всичко е гигантско и супер детайлно. Навсякъде има обяснения, на входа дават и карта. Добре са си живели римляните, имали са си театър/колизеум, СПА, басейни, джакузита, градини, паркове, пътища (по-добри от нашите текущи), вода. Има хора, покрити във вулканичен прах, т.е. капсулирали са се и са на показ.
В 11:00 вече не можеш да се разминеш от хора. Кратка справка от нета показва, че месечно влизат по 300 000 – 400 000 човека, което си е по над 10 000 на ден средно, но те най-вероятно са концентрирани през уикендите и почивните дни. Има доста информация в нета за Помпей, но ако ходите в посока около Неапол, това е от задължителните обекти, намерете начин да го включите.
Herculaneum
В посока Неапол се намира Ерколано. Той има подобна история на Помпей. Везувий, 79 година след Христа. Влакчето – евро и нещо. Двайсетина минути от Помпей. Спирката се казва “Herculaneum scavi”. Входът, който е 13 евро на човек се намира на около 10 минути спускане от спирката. Parco Archeologico di Ercolano е в пъти по-малък от Помпей. Ако стигнете до него – реално преди входа му – можете да го разгледате задоволително добре отвисоко. Ако не сте видели Помпей – интересно. Ако сте видели Помпей, то дългата опашка, чакаща реда си да влезне безплатно в първата неделя на месеца ще ви откаже бързо. Заради Ковид мерките има определен максимален брой посетители, трябва да излезе един, за да влезе друг. Нах, разглеждаме от високо.
Съвременната част на Ерколано не предлага нищо друго крайно специално. Има музей срещу 10 евро за виртуална/3д разходка из разкопките. Като квартал на Неапол е. Повече заведения и кафета, по-малко магазини. Часът е около 14:00, жегата си я бива. Обяд – Паста – промоция – 5 евро, коперто – 3 евро. Да им се не знае 😀 Влакчето – евро и нещо до Неапол.
Археологическия музей в Неапол
Леко дремане, темпериране с климатика на фалшивия ни хотел. Вече е късно за слънцезащитни кремове. Не е късно, обаче, за мазане с нещо за след изгаряне. Едва началото на Май месец е, вече има изгоряло. Museo Archeologico Nazionale di Napoli си има собствена спирка на метрото. Билетът стандартно е 18 евро. Първа неделя на месеца – безплатно. Въх, средно – двама човека да отидат – Помпей и музеят за 1 ден = 2х(16+18) евро – 68 евро икономия за 1 ден. Това си е 1 супа с бакшиша в Позитано. Шегата на страна, 35-36 лева на човек звучи много. Реално музеят е огромен и си заслужава. Дори да не сте професионалисти, а сте като като мен – само да ходите да гледате и да четете по-интересните неща – абсолютно е оправдана цената. Обемът е колкото 5-6 стандартни наши музеи от 100 национални туристически обекта. Има изложби на гости (уцелихме на Японска – манга/аниме тематика). Ако тръгнете да четете абсолютно всичко ще са необходими 4-5-6 часа. Ако обикаляте и се спирате само на места и главно снимате с малки почивки, поне 60-90 минути, че и повече (за справка – музей в България с такова темпо ми отнема 15 минути). Прави силно впечатление любовта към козете. Буквално е навсякъде. Реално прикачената галерия в края на абзаца е на всичко, различно от това с кози/фалоси – разбира се има и завидно количество магнити с тези мотиви.. Загатнал съм само 1 скандална скулптура, но тя далеч не е единствената – обратното. Преобладаващо е, но тук сме сравнително неутрални и пазим цензура. Ако се развихрим – губим половината читатели автоматично.
Има връзка на живо с колизеума в Рим. Ще се ходи до другата страна, та да видим Неапол на живо (п.с. – стигнахме до колизеума, нямаше го вече 🙁 монитора).
Колизеума в Рим на живо
С чувство за изпълнен дълг и спестени ХХ пари, прибиране по Толедо и Трибунали пеша, още италиански сладолед и стига толкова.
Ден 5: Catacombe di San Gennaro & Catacombe di San Gaudioso
Четири дена обиколки, умората започва да се обажда, време е за по-спокоен ден, направо полу-ден. Позиционирано биде нещо по-алтернативно и не толкова mainstream за района, а именно – Катакомбите на Сан Генаро. Входът е 11 евро, видимо от сайта, който включва и достъп до катакомбите на Сан Гаудиозо. Намира се много близо до Музея/парка Каподимонте, за който не мога да кажа нищо, освен, че се откриват хубави гледки към Неапол и е приятно за ходене. Видимо е музей на известна за района фабрика за порцелан. Катакомбите са по-интересни и предстои нещо по-различно, благодарение на екскурзовода ни. Оказва се, че се намираме в квартал Materdei, за който ще слушаме постоянно от гида ни – млад мъж навлязъл в двайсетте, отрасъл в квартала и върл поддръжник на идеята за подобрението му. Той е член на млада асоциация, която по негови думи иска да подобри условията за живот в този район, т.к. той се води един от най-бедните за Неапол. Похвално. Частна организация са и говорят с голяма страст. Хубавото е, че не само говорят, ами и действат. Така се прави! Седиш си и в един момент се оказва, че си навлязъл в проблема на живеещите ежедневно хора и си част от нещата. Спираш да разглеждаш екскурзията, като екскурзия и виждаш, че твоите битови проблеми не са единствените. И други имат проблеми с корупция, правителство и прочие обкръжаващи важни неща. Ние обаче сме дошли на екскурзия и няма да наблягаме на тежките теми.
Важно е да се отбележи, че билетът за 11 евро важи за двете катакомби, които са сравнително близо едни до други. Не е задължително да бъдат направени в един ден. Има давност 365 календарни дена – 1 година. В нашия случай – ходихме в 2 различни дни, но те ще бъдат сглобени в този параграф. Докато входът на катакомбите на Сан Генаро започна от стълбище към дупка и свършиха на излизане от църква, то тези на Сан Гаудизо са под църква. И двата обекта крият много история зад себе си, която можете да откриете из нета. В църквата над Сан Гаудизо се набива на очи някакъв вид presepe – сцена свързана с Рождество Христово, само че по-скоро е с мотиви главно за квартала Materdei и Неапол. Изключително детайлно е, можеш да се взираш в него и на всеки сантиметър се открива нещо дребно, затова и печели толкова много снимки в горната галерия. Според мен обектите си заслужават трите часа време. Ако не заради самите обекти, то самата асоциация ще Ви въвлече в това какво е да си италианец и как живеят кореняците – и бедни, и богати.
Близо до изхода на Сан Генаро – сергийка от Соренто. Отблясъци на лимони, прескачат кадри. Чакай да изям едно лимонено сорбе. Ми, не е лошо. Ям и гледам как тийнейджъри изхвърлят боклуците си директно по земята в малък парк, кошчето е на няма и два метра. Възмущение 🙁 палец надолу. Също така се вижда и огромен мурал. Палец нагоре.
Неапол – Мурал до катакомбите
Ден 6: Parco Nazionale del Vesuvio или просто Везувий
Активен вулкан. Интересно, какъв е шансът да изригне, докато го обикаляме. Изписах статията до тук, т.е. имахме късмет. За Вас – не обещавам 😀 Не. Спокойно, няма шанс вулканът да изригне. Техниката е напреднала много, състоянието му се следи и дето се вика вулканът не може и да гъкне без да се знае това предостатъчно време напред. Чудя им се – Италия е голяма. От какъв зор имат вулкан който чат-пат изригва, както се вижда от Wikipedia линка, но те обаче седят близо до него и не се отказват. Оказва се, че почвата е изключително плодородна и представлява достатъчно голям интерес за хората, за да се съобразят с известните им рискове. Тяхно решение, уважаваме го. Ние сме на разходка. От Неапол до Везувий/Vesuvius/Vesuvio се стига по няколко различни начина.
- Имаме рент-а-кар разбира се, ще излезе грубо около 50-60 евро + вход, който е изключително неприятен. Нещата изглеждат така: много трудно се намира инфо, но билет за самия парк се купува само онлайн с резервация. ВАЖНО!! Не може да се купи билет на място!! Хора си тръгваха разочаровани на скандал. Погрижили са се това да е изключително трудно откривам факт. Начинът е – едновременно – резервирате задължително един от двата ограничени паркинга, които са на около 1 километър от входа от тук за 3 или 6 евро – зависи къде ще има място. Резервирате билети за самият Везувий, например от тук – 14 евро. Сумарно за средно двама човека – 95-100 евро.
- Имаме организирана екскурзия за около 70+ евро от ticket points. Сумарно – 140-160 евро.
- Имаме организирани дневни екскурзии от различни сайтове с личен екскурзовод + трансфер + вход започващи от 150 евро. Сумарно – 300 евро.
- И идеалният според мен вариант – влакче + автобус – Vesuvio Express Bus Shuttle – под 30 евро. Сумарно 55-60 евро.
- Важно! Везувий не участва в промоцията с безплатния вход първата Неделя на месеца.
Разбира се, избираме влакчето, най-евтино и автентично и най-важното – може да се купи билет за вход в рамките на същия ден. Влакчето до Ерколано Скави – евро и петдесет има няма. Директно на самата гара има магазинчо-офис на Везувио Експрес. Срещу 22 евро получавате билет за същия ден за вход в парка + транспорт. Т.е. цялата дандания излиза под 30 евро с отиване и връщане с влака от Неапол + Автобус, който Ви кара, оставя Ви за два часа, прибира Ви и вход в самият парк. Мисля, че това е най-оптимизираният вариант и масово хората се спират на него. Реално, това от 30 евро го дават от ticket points за 70 евро без да сменяте 2 транспорта, а с директен автобус от Неапол. По-скоро не си заслужава, разликата във времето практически няма или е минимална, а то е сумарно под час. Спестявате търсене в нета как да стигнете, което току що Ви спестих 😉 Автобусчето, няма и 10 минути и започват да се разкриват панорами към Неапол.
По пътя за Везувий
Доближавайки се към върха започва пейзажа да става странно сив и обгорен. Буквално – всичко е цветно, премигваш по време на завоя – сиво. Автобусът спира до входа на парка, за разлика от паркиралите собствени автомобили, които са на около 1 километър. Обясняват как имаме 2 часа и къде да се намерим и как да си разпознаем автобуса. Бам – сергиики със сувенири – главно от вулканичен камък (на теория). От 1 до 5 евро има богат избор. Още няма 11:00, вече има стълкновение както в Помпей. Важно! На паркинга е последният Ви шанс за тоалетна за следващите 2 часа!
Входа за Везувий
Вход – на 3 различни места проверяват един и същи билет, странни хора са италианците. Тяхна работа, ние сме на гости, каквото кажат. Самият парк започва с голямо горе-долу 20-30 минутно изкачване със сравнително сериозна денивелация, например 300 метра. Общо пешеходният маршрут е малко под 2 километра. Т.е. с някакви почивки имате час, час и малко ходене в двете посоки и останалото време за снимане и разглеждане. Реално, ако нямахте поставен лимит от 2 часа – времето е достатъчно. Когато, обаче, знаеш, че имаш само 2 часа и някак си го усещаш леко пришпорено и бързаш изкуствено. Все пак най-вероятно са го анализирали и сметнали и предполагам има причина да са заложили 2 часа от Везувио Експрес. Да приемем, че стигат. Леко възмущение. От една страна е чисто, от друга страна – абсолютно необлагородено. Някакви гадни парапети, навсякъде чакал, свлачища. За 2 часа видях трима различни човека да се хлъзгат, падат, удрят, навяхват глезени. Нагоре няма тоалетни, практически няма и пейки за почивка. Но! Има заведения, където масово продават вино и кафе на Позитански цени. Тоест можеш да си купуваш вода, алкохол и кафе, но няма тоалетни и няма кошчета почти никъде! В същия момент, нагоре, разбира се, как иначе, между хората се бутаха и коли обслужващи заведенията. Т.е. не може да се сложат няколко преносими тоалетни, до които има достъп за обслужващ автомобил, но може същите да се разбутват хората. Много лошо впечатление. Като за 14+ евро вход го намирам за странно и по-скоро е палец надолу. Съветът ми е – носете си задължително храна и вода с вас за тези два часа. Ако при паркингът на автобуса, цените на сувенирите бяха сравнително нормални, то след пропускателния пункт всичко става двойно, че и тройно по-скъпо. Стигайки до билото започва същинската обиколка, има много информационни табели. Става полегато и приятно за разходка и снимане. Прилагам кратко клипче с постоянният шум за фон на хората:
Видимият пушек не е от изригващ вулкан. По стечение на обстоятелствата минава мъгла точно в този момент, но е важно да има малко напрежение и съспенс 😀 В далечината се откриват и Неапол, и море, и Помпей и какво ли още не. Можете да се присламчите до някоя от десетките беседи, ако Ви се слуша, но става много бързо еднообразно. Повтаря, потретва, постотва се една и съща информация, която я има и на табелите и в нета. Има беседи на всякакви езици. Може би не си личи, но кратерът е огромен. Табели, четене. Това е изригвало и е мятало лава, газове и прочие на 33 километра височина! Тридесет и три километра! 33! За да го онагледя:
Използвайки картинка взета от: https://scied.ucar.edu/learning-zone/atmosphere/layers-earths-atmosphere ще онагледя височината на изригване на Везувий
Вулканът е бил Елън Мъск за времето си и е пращал камъни, лава, газове възможно най-бързо, евтино и близо до космоса. Предвид, че е и изригвал над 30 пъти явно мисли и за комерсиално развитие. Шегата на страна, интересно е и впечатляващо на какво е способна Майката Природа. Върхът е бил на близо 1900 метра, сега е под 1300. Зачетете се из wikipedia’та, докато цъкате на телефона за заспиване, ще убиете 2-3 часа. От мен пък ще получите сравнително сивеещо-обгорена галерия покрита с мъгла 😀
Както разбрахме Везувий се обикаля за 2 часа по задължение. Може да се съчетае и с Помпей или Ерколано, но ще е натопорчено. Тези 2 часа са свързани с близо 300 метрова денивелация и уморяват. Ако е и жега пък ептем. Ако сте ограничени от времето – по-добре го съчетайте с Ерколано, защото е близо и до автобусната спирка и до влака. По пътят от гарата в Ерколано до разкопките има ресторанти с постоянни промоции и викачи. В рамките на 15 евро на човек можете да се наобядвате. По-конкретно сутринта в 10:30 отивате до Везувий; връщане към 13:00, ядене в Ерколано, гледане на разкопките от 14:30 до 16:30 и денят се запълва идеално.
Ден 7: Castel Sant’Elmo
Седми ден из Неапол. Все едно съм отрасъл тук. Да е мръсно – мръсно, колко пък да е мръсно? Обзет съм вече от начина на живот на италианците. Дали ще се възстановя някога към българския ми корен 😀 Ще се! Патриот, не забравяме. Последен ден, останали са десетки църкви, площади, квартали и гета за разглеждане. Питането е да се търси някое супер-забито локално бижу или да се види нещо по-голямо и известно. Ще сме комерсиални. Ще се гледа замъка Sant’Elmo. Ако трябва да съм откровен – той надделя като избор, защото за да се стигне до него, най-оптимизирания маршрут е по фуникулер. Това е влакче, което се издига близо до отвесно 😀 Йей. Ново превозно средство. За жалост не се оказа безкрайно впечатляващо, което може би е обяснено, че използва билетите на градския транспорт, тоест евро и малко. Нещо по средата на лифт и метро е. За да не останем по-назад от европейците и ние си имаме такова на Цари Мали Град, но нашето повече прилича на асансьор с цена 4 лева на ползване 😀 Отвеях са, да се върнем към темата. Та, ходейки към фуникулера, по пътя се открива една стена тайно бижу, която най-вероятно не можете да пропуснете, ако следвате стъпките ми.
Неапол – Мурал около стартовата станция на фуникулера.
Стигаме до замъка. Плащаме си входа, който е 5 евро на човек и ЕХА! Огромно е, ама меко казано. Огромно-огромно. Предвид, че е строено през 13ти век – как са го строили това чудо?! Много огромно, много история, навсякъде. През вековете са го достроявали, ползвали са го за какво ли не. Към днешна дата представлява нещо като бизнес сграда със зали за събития, музеи – няколко, галерии – няколко и прочие. За нас по-интересното е, обаче, че е много на високо и от него се откриват всякакви гледки. Тези гледка позволяват да се види реално колко огромен е Неапол. Вижда се и село Мори. Тук виждаме и добре познатия ни лаф: “Виж Неапол и умри” (ето го! споменахме името на статията в самата статия, време беше!). Зачитаме се. Ха! Виж Неапол и умри всъщност е разказа на един поет и по-скоро гласи при правилен превод: “Видях Неапол и Мори” (селцето). ЕЕЕЕЕ!! Таман бях видях Неапол и се бях подготвил и.. 🙁 😀 😀 Язък, следващия път повече. Здраве да е, ще се живее. Така и така сме там, ще се отделят близо 2 часа за разглеждане на замъка. Срам не срам – Sant’Elmo ми звучи като Saint Elmo – Свети Елмо. Никъде не можах да намеря потвърждение, обаче, че това е така, затова – продължаваме да го наричаме Sant’Elmo навсякъде. Някъде много нагоре споменах, че ще намесим отново via Tribunali. Дойде този дългоочакван момент (всичко интересно стана в седмия ден :D). Има от тези бинокълчетата, дето слагаш 1 евро за да гледаш 2 минути + обяснения – в целия този архитектурен и не само хаос, главната улица на историческия център е абсолютно права и наистина – веднага се набива на очи. Това цялото представлява Трибунали + продължението му, интересно – някакъв глич в системата е.
Неапол – Трибунали с продължението му
Самият замък има големи изкачвания. Разбира се, по абсолютно тесен тунел в самия замък, където едва се разминават хора – минава куриерска кола, защо не. Седми ден в южна Италия, даже не му обръщам внимание вече на това. Не може да ни бутне настроението. Обикаляме галерии и музеи. История, история, история. Кой-кога е превземал замъка, какво е достроил/бутнал/разширил. Кога-какво се е случило. Sant’Elmo се намира в квартал Vomero/Вомеро, който е от по-богатите и се намира на високо. Онагледяваме разходката с едни 40-50 снимчици.
Излизаме. Българско – врачанско Ауди А1, яко. На прибиране пеша към центъра откриваме нещо по-традиционно. Забавна улица с локални магазини и street food. Става дума за via Pignasecca. Освен, че прилича малко на бунище, на нея се предлагат и по-интересни храни, каквито обожаваме. За 5 евро можете да се сдобиете с морски деликатеси – октопод, калмари, стрида в хартийка като за семки (сещате се за какво говоря – лист тънък картон/хартия за опаковане – сгъната като фуния). Има и по-шашави сандвичи. Това му е хубавото на Неапол. Хващаш посока без да търсиш нищо. Ходиш, ходиш и – изненада – нещо те открива теб.
Последен италиански сладолед в диапазона 2-4 евро и е време да затваряме този поход.
Типичен неаполски сладолед
Бюджет
Неапол определено не е най-скъпата част на Италия. Храната по супермаркетите е на цената в България, че и по-евтина. Храната по заведенията варира, но може да се каже, че се доближава до нашия стандарт. По-скоро евтините неаполски заведения са колкото нашите скъпи – преживява се. Нощувка в нормален хотел започва от 25 евро на човек, като има BNB’та и на по-ниски цени. Входовете за обектите са между 5 и 15 евро средно. Билет за бюджетна авиокомпания може да се закупи 2-3 седмици по-рано на цени от 10 до 40 евро на посока.
За стандартно преживяване без да го карате студентската – около 50-60 евро на човек на ден стигат, което ми се струва абсолютно културно. Можете да минете и с 40, а горен таван няма.
Трудност
Физическа:
Колкото си я направите. Неапол предлага всичко. Можете да се разхождате по водоравни сенчести улици, можете и да се забиете по пътека към връх. Везувий и разходка из Позитано представляват малко предизвикателство, но не е нищо фрапантно.
Спедиция:
Всичко е добре обозначено, много лесно можете да се ориентирате с помощта на Google Maps за използването на транспорт. Давате дестинация на Maps’a и той Ви показва кой транспорт да вземете, къде де се прикачите.
Организационна:
Подгответе се за Везувий предварително – на място не можете да купите билети и ще останете разочаровани за двата загубени часа транспорт.
Особености
Транспорт
Проучете транспорта. Италианците карат като ненормални. Няма кола, която да не е чукната, жулната, без броня. Нови, стари, малки, големи, всичко е удряно. Паркирането е ад. Ако не Ви е познат района и начина им на каране, по-скоро разчитайте на градския транспорт и влаковете, които са изключително добре свързани и евтини. Тук можете да се запознаете с цените и картите за метро, автобус, трамвай, фуникулер. Към момента на писане на статията цените са 1.10 евро за единичен билет, 4.50 евро за дневен, 14 евро за седмичен. Доста евтино и удобно.
Престъпност
Неапол се води като град с доста висока престъпност. Като цяло извадихме късмет и нямахме проблеми, но ще видите хора от всякакво естество – африканци, всякакъв вид източни азиатци. Ще слушате в 6 часа сутринта пасажи от Корана и масови молитви. Имайте си едно наум и не обикаляйте по тъмно без да сте на щрек. Особено внимателно в метрото. Не съм возил в софийското, но чувам, че нашето е на светлинни години по-добре. Пазете си нещата, всички ципове на чантите – винаги затворени. Таксита ползвайте само от ясно обозначените места и познати вериги с интернет приложения. Ние ползвахме: 8888, които имат забита 21 еврова такса за трансфер от-до летището.
Пешеходство
Италианците имат -3 респект за пешеходците. Минавам на зелен пешеходен светофар по пешеходна пътека. Кола пресича на абсолютно 100% чисто червено и ми свири. Без извинение – има тотални олигофрени на пътя. Скутери Ви препречват пътя и буквално Ви подбутват. Явно логиката им е – аз съм с кола, значи съм богат. Ти си без кола – ще ми правиш път. Изключително неприятно и противно е. По тесните централни улици навсякъде минават с коли, бусове, скутери, мирише на изгорели газове. Изобщо – да се разхождате например със слушалки в ушите – никакъв шанс, няма да ги чуете как Ви свирят извън правото си, направо ще Ви подбутнат.
Боклуци и хигиена
Предполагам, че така е започнал Ковида. Някакъв пазар, отпадъци, плъхове ядат различни храни, после се самоизяждат. Задължително си носете завидно количество дезинфектант с вас, мокри кърпички с алкохол. На теория те бяха супер-пострадали и осакатени от Ковид и би трябвало да спазват брутални мерки. На практика – градския е претъпкан, няма дезинфектанти. Мерките са бутафорни, пародийни и абсурдни.
Здравна застраховка
Това важи абсолютно за всяка екскурзия. Ако нямате платен Revolut с включена застраховка, то пуснете си една здравна, по 1 евро на ден излиза към Уника или друго дружество през големи и удобни брокери тип SDI/MM. Better safe than sorry.
Хотели
Много внимателно прочетете какво точно си наемате, ако ползвате голям канал тип Booking. Гледайте снимки, четете коментари, търсете актуални снимки. Моят опит е доста негативен за места за настаняване от среден клас – нито най-евтините, но и далеч не най-скъпите.
Обобщено:
Няма нещо крайно фрапантно, но като цяло е хубаво да сте нащрек и с повишено внимание за обкръжаващата Ви среда.
Заключение
Неапол, о ти Неаполе. Какво чудо си. Криеш в себе си история, улични бижута. Какво да Ви кажа, представете си следния пейзаж: ходите по улица, зарината от боклуци, плъхове навсякъде. По тази улица виждате забързани стотици хора, от такива с дрипи, до такива облечени в костюми на BOSS по няколко хиляди евро. Едва се разминавате с тях и някакво такси Ви свири да мръднете. Шантава, но едновременно с това и интересна работа. Изисква малко време да се свикне, но после някак си се усеща “правилно”, не знам как инаки да го нарека. Със сигурност някога ще се върна отново. Невероятен хаос, който се чувства нормален. Не съжалявам и за секунда за моята разходка и най-вероятно и да се бях подготвял за средата – това нямаше да ми помогне с шока в момента на кацането на летището. Обогатих се на култура и видях световно известни обекти под закрилата на UNESCO. Ядох шантаво сготвен октопод и много италиански сладолед. Возих се на фуникулер. Събрах достатъчно материал и спомени за да изпиша тази статия, от която трия парчета, защото стана дълга. Обобщено долу можете да разгледате по-голямата част от приключението ми.
Галерия
Осакатената от 2000 на под 500 снимки галерия тук.
