Северозападна(ла? НЕ!) България и чудесата ѝ!
Септември, зор-лудница, начало на учебната година. Градът се изпълва с всички завръщащи се от почивки хора. Работа от сутрин до вечер, задача след задача изостават. Въпреки това, 22 септември решава да е четвъртък. Това, ако не е знак от съдбата, че трябва да се измисли някакво турне за три – четири дена, не знам кое ще е. Отварям картата и списъка с неща за посещение, забелязани от различните тагвания на хората и получавам мигновено проникновение.. че ще е Северозапада. Напоследък често срещам лафоризми тип, че в Лом времето върви с 30 години назад. Последното ми посещение в района е било преди повече от 15 години. Тогава нямаше нищо кой знае какво, сега мислех, че ще е последният шанс да разгледам преди буквално да лепнат лента: “ЗАТВОРЕНО”. Списъкът от хотели по главните интернет канали – крайно оскъден. Към датите – никакви интересни локални събития, събори.
Spoiler: Майко, в каква заблуда съм бил! (както ще разберем надолу в текста)
Отварям картата, съобразявам по-известните и големи обекти за разглеждане и получавам следния базов маршрут – 8 часа и 500 километра.
Трасето
Трасето – избрано. Нощувките – организирани. Да потегляме освен?
Ден 1: Белоградчик, Белоградчишка крепост и скали, Магурата
Четвъртък, работен ден, 07:30 – 08:00. Все едно съм получил як коледен подарък – вместо скучно и еднообразно задръстване, убиващо ме рутинно, ежедневно към Центъра, получавам екскурзия с множество дестинации или турне, както го наричам.
Времето е супер, градът – сравнително празен. Бързо стигаме до Петрохан. Каква приятна изненада. Настилката е нова, все едно снощи известен политик е резнал лентата, специално заради нас. Пътя – завойчета и красота – ранна есен, цветно е, рай. НО! Винаги има едно НО! Личен съвет – видите ли бус Мерцедес Спринтер, отзад с двойни гуми – каквото и да карате, даже и брутална спортна кола – отбивате и го чакате да мине. Не знам какво гориво им слагат на ти’я спринтери – авиационно ли, ракетно ли, обаче карат като откачени. Тези въпросни бусове влизат в обратен завой със 100 и топ имената от Формула 1 сигурно тайно следят и ги гледат отгоре, за да вземат акъл и тайно да усвояват занаят – как най-бързо да закарат 12 стека минерална вода “Хисаря” и 4 тенекии сирене от точка А до точка Б. Не е задължително и вашият опит да е такъв, но да си имате едно наум.
Белоградчик и Белоградчишка крепост и скали
Кратки спирания за кафе и след близо 3 часа сме на площада на Белоградчик. Сравнително оживено, хора щъкат, кафетата са пълни. Дали нормално е така или има повече население, защото се е прибрало покрай празниците – няма как да знаем. Има няколко места синя зона, на които се паркира по познатия начин със СМС или талон. Почивен ден е – зоната не важи, ще се поглезим 😀 За всеки случай разглеждам – ако се мръдне съвсем малко от главния път, буквално със 100 метра – паркирането е безпроблемно и безплатно.
Красота, чистота, площад и билборд, натякващ, че сме изтървали с един-два часа готино събитие в района – драконови лодки, издигане с балон (кратко проучване в нета веднага, шок, наричат Белоградчик – Кападокия на Балканите) и разни други закачки. Язък. Айде, в списъка за неща за следене, пореден повод за връщане в района.
Белоградчик е голям, но ако паркирате около центъра можете да се разходите до крепостта и скалите. Попътно е и историческият музей (печат 15 от 100 Национални Туристически Обекта*, наричано НТО за краткост нататък). Първа стъпка – класика – разглеждаме основните заведения по главната улица, за да набележим някое, както и горе-долу каква е средата и атмосферата. Някой е изрисувал почти всички удачни за изрисуване предмети и то прекрасно при това:
На всеки ъгъл има остроумни такива наслади за очите. На всичките има подпис “Т.Обретенова”. Оказва се, че 11:00 часа за баничарницата на центъра е късно. Има прилично зареден супермаркет и няколко fast-food’а скара/пица. Гладни няма да останем. Има и няколко по-лъскави кафета, както и видимо две заведения, които наподобяват на стол за хранене. Цената на всичко е нормална, даже по-скоро една идея ниска (по-конкретно – кюфте/кебапче – 1.20, кръгла пица 3 лв, бяло фрапе в най-лъскавото заведение – 2.50, кола зиро бутилка 0.250 – 1.50 – инфо към 09.2022).
Презаредили продължаваме напред. Пеша от центъра в посока скалите. Следваме табелите по главните улици и се набиваме на едни стълбички след около десетина минути ходене. Изкачваме ги, стигаме до самата крепост за още пет минути. Неприятно. Табелите свършват; заключена гигантска врата. Има отъпкана пътека, но някак си не особено туристическа. Разпознава се, но не е очеизваждащо. По пътеката и след още пет минути сме на входа на Белоградчишката крепост (отново печат 15 в 100 НТО). Изкачването от центъра до високата част не е безкрайно много, но все пак си е изкачване, примерно 80-100 метра денивелация. До входа на крепостта има широк паркинг – 2.40 лв на час. По-скоро Ви трябват два часа, един час ще е пришпорено. Около входа на обекта/паркинга има заведения, магазини за сувенири и Национален исторически музей, в който е и печата за 100 НТО. Линк за човече на Google Maps как изглежда.
Входът е 6 лева, за възрастен без отстъпки. Реално контролът се налага от една възрастна жена, всякакви Евро-глезотии с все пропускателна система са изоставени и изглеждат, като от пост-апокалиптичен пейзаж.
Влизаме. Историческата суха теория за крепостта и важността ѝ -> wikipedia. Веднага след входа имаше изложбо-галерия с hand crafted неща със самия им автор. Обикаля се за около час спокойно темпо и веднага прави впечатление, че за разлика от много други обекти, тук няма парапети и табели навсякъде колко е опасно. Тук можете да умрете като истински мъже без еърбеци. Има тук-таме предупреждения, но не и нещо ограничаващо или предпазващо. Реално е опасно. По-смелите могат да прескачат от камък на камък през еднометрови пропасти. Изкачване, изкачване, изкачване десетина минути и стигаме до високо горе-долу плато. Откриват се невероятни 360° панорами. Лесно се правят снимки за картички. Виждат се и не малка част от уникалните скални образувания – Белоградчишките скали. Можете да оставите на въображението да ги наименува и да се чуди дали все пак няма ръчна намеса на създатели на изкуство или просто да се доверите, че природата няма лимити.
Часът вече е 13:30. От центъра – обиколка на крепостта – отново до колата на центъра – 90 минути. Кратка справка в мапс’а показва, че има 40 минути до Магурата. Входът пък е на всеки кръгъл час. 15:00 часът за вход се вижда като нещо сигурно, даже и с още едно 20-30 минутно кафе-почивка.
Магурата
Пътят Белоградчик – с.Рабиша, до което се намира пещерата е добре обозначен, но за жалост е разбит и трябва да се внимава. Отиваме на екскурзия и приключение, не да чупим части на колата. Реално почти няма избор за паркиране, освен на паркинга, който е на няколко минути от входа. Цена 2 лева, няма лимит на времето. Стълбички; изкачване 3-4 минути. Стигаме до касата на пещера Магурата (обект 14 от 100 НТО). Подготвили сме се психически от интернет да очакваме 5-6 лева за входна такса, но се оказва, че таксите са вдигнати и не са отразени в официалния сайт. Цената е 12 лева на възрастен, с включена задължителна беседа и екскурзовод. Става 15:00, попадаме на готин екскурзовод, който защитава славата на цветния и мелодичен северозападен език. Започват да прехвърчат думи, фрази и лафове, които са толкова по-смислени, когато са изказани от кореняк, отколкото прочетени от някъде си. Не е имало как да подозирам, че ще бъда наричан “гусине” следващия час.
Влизане, спускане. Екскурзоводът е супер (успява с такава лекота да псува и да го изкарва толкова добре звучащо без да обижда никого)! Малка група сме, ръси глупости, разказва ни всичко, обръща ни внимание. Магурата е известна с праисторическите си рисунки, които обаче, в момента са запечатани и с ограничен достъп, като не се очаква скоро да бъдат отворени. С две думи за рисунките – пошлостта е била изобразявана още преди няколко хиляди години 😀 (екскурзоводът много хубаво го обясни за 10 минути с много думи, научих още пет-шест, но да чуеш “мандръсанье от секъде” на живо от кореняк е незабравим спомен – просто нямаме достатъчно букви да го транскрибираме този звук йье правилно). Нещо интересно е, че пещерата няма никакви магически сили (жалко), но има качества на въздуха – влажност, засилено количество на минерали и вещества. Има специална зала, която изглежда като от филм на ужасите в момента, в която са се лекували белодробни заболявания. Нищо паранормално. Влизаш, лежиш един час, дишайки концентрирания въздух, излизаш. Екскурзоводът ни разказа, че по предимно политически причини около важните години в българската история, проектът е замразен, въпреки че е имал доказани резултати. Жалко. Пещерата е сравнително равна, дълга. Влиза се от едно място, излиза се от друго. Разходката е лесна и приятна, на места хлъзгава, като екскурзоводът набляга доста да се внимава.
Позволи ни да снимаме на повечето места.
Приключението отнема час с голяма доза смях и се излиза на близо два километра от входа/паркинга. Открива се страхотна панорама към Рабишкото езеро, където и пропуснахме драконовите лодки преди няколко часа. Има фирмено-винарна будка Магурата с приемливи цени и нелошо вино (около 10 лева бутилка). Вариантите са: 20-25 минути ходене пеша, спускайки се до колата или “влакче” (т.е. видоизменено Mitsubishi Pajero с няколко вагона) на стойност 2 лева на човек, което се движи около 15 минути. Влакчето си заслужва, по-добре да пестите енергия за друго. Пътят е скучен, сив, тесен и, ако ходите пеша, ще дишате прах и мръсотия. Общото настроение от посещението на пещерата е лека тъга и сега ще обясня. Пещерата е страхотна, много добре е направена, но се усеща лека занемареност поради липса на средства, както и екскурзоводът обясни. Недостиг на хора, ниски заплати, не се поддържа оптимално. Екскурзоводът е едновременно и касиер, казва:
Средствата от туристите не са достатъчни.
Тъжно е, защото районът е пъстър, има огромен потенциал, красив е, но се обезлюдява – бавно, но сигурно.
16:30 -> с. Рабиша – Видин – около час. Пътят е международен транзитен, супер, широк, хубави настилки, ясни обозначения.
Настаняване. Има няколко хотела в Booking, като тук вече осезаемо се усеща, че цените са по-евтини. Двойна стая в 3-4* хотел с включена закуска варира масово от 25 до 40 лв на човек. Има разбира се и по-скъпи, но предвид естеството на екскурзията и ползването на помещение само за спане – няма смисъл. Осигуреният паркинг е по-ценен. Позиционираме се в хотел, не толкова близо до центъра, но с подсигурен затворен паркинг с ограда и бариера, което сме проучили предварително и ни е важно. Обслужването беше странно, но не правим ревюта на хотели, оставям само мнение, че преживяването беше по-скоро положително и си заслужава.
Опипваме почвата в центъра на Видин, намираме страхотен парк и приятен ресторант за вечеря на брега на реката (цените са по-софийски спрямо хотелите: салати – 10 лв, основно/прясна риба – 10/15 лв, тортичка – 5 лв, вино – 5 лв, т.е. около 30-35 лв на човек за вечеря). Правим опознавателна разходка, но повече подробности надолу.
Ден 2: Видин, крепостта Баба Вида, Центъра
Петък – leg day, фитнес не пропускаме, освен ако не сме на легло. Има няколко зали според Google. Спирам се по снимки на: Bull Gym. Залата не е от най-съвременните, но има абсолютно всичко нужно и безумно количество тежести. Hardcore квартална зала с големи момчета, които вдигат тежко. Цената е 2-3 лв за тренировка, протеин разбит в чаша е 2-3 лв също. То по-евтино от Сила.бг., пих 3 протеина 😀 Непознати хора, старая се да се не се изложа, клякам с тежко, а залата, макар и пълна в петък, работен ден – 10:00 – с хората, те бяха супер готини и съобразителни. Уникална тренировка се получи.
Видин има краен брой забележителности, позиционирани около центъра. По-важното според мен е крепостта Баба Вида (печат 13 от 100 НТО), като по-известна дестинация. Има няколко старинни порти, които са вградени в по-съвременен интериор от градоустройството, както и “Кръстата казарма“.
Крепостта се намира в началото на Крайдунавски парк, който е много приятен и лек за разходка с активитита и закачки. Има безплатен паркинг, който малко лъже, че е зелена площ, но има ясно обозначение с целта си. Има предостатъчно места, въпреки че спират цели автобуси с туристи.
Снимка от GMaps на паркинга
Входът е.. добър въпрос, да кажем около 5 лв или с други думи – или 4, или 6 лв на възрастен.
Крепостта аналогично на Белоградчишките скали няма много ограничения. Има табели и предупреждения, но няма парапети. Има големи дупки в земята на втория етаж, прикрити умерено крещящо. Тук по-скоро наистина трябва да се внимава да не стане от играчка-плачка. Практически няма ограничени помещения и може да се обикаля доста. Поне час, час и половина. Няколко зали/стаи са наредени като музеи. От по-високите етажи се откриват гледки и към града, и към Румъния. Вижда се и Дунав мост, който изглежда доста впечатляващо и внушително. Историята на крепостта – wikipedia. Може би се усеща, че си изсмуквам от пръстите. Няма нещо неповторимо, уникално, незабравимо. Хубава средновековна крепост със своята история, една от многото. Точно до паркинга е археологическият музей. Той е със свободен достъп. На аванта е! Два пъти ще го разглеждам! Интересни разкопки наредени по векове от Римската ера насам, главно на постаменти (колони с надписи). По Бай Юлий Цезарово време са ги правили по-хубави (това не е шега, по-старите колони са изключително по-детайлни и по-масивни, спрямо средновековните).
Вижте! Обаче! Паркът! Ха! Чист, реновиран парк. Започва от крепостта и стига до центъра. Новичко, пейчици, изрисувани игри по земята за децата, множество заведения на брега на самата река, а едното от тях – действащ кораб в самата вода. Паркът напомня на морските градини на Бургас и Варна, но разбира се в по-малък мащаб. Бе, да ти е кеф да му теглиш 2-3 дължини по 15 минути на парка, а и колата е оставена на спокоен паркинг, не я мислиш. Малко снимчици от Баба Вида и парка:
Поредната дължина из парка и вече се обажда гладът. Къде, ако не на ресторантът кораб. Лятото привърши, въпреки че на места е в разгара на сезона си (лирично отклонение – “ех”). Важното е, че комари почти няма. За сметка на това каква “гад” се появи 😀 В тази година имаше много интересни случки с животни – котка, самоопределяща се като котка, но затворена в лисиче тяло, съпътстващите чайки на ферибота за Тасос, нахалните чайки от св. св. Константин и Елена, бързата гръцка лисица от планина Олимп, зоокът Алис и прочие. На корабът ресторант попаднах на мисля, че Сврака (без да съм зоолог). За жалост тя беше изключително заета да яде от масата и по тази причина пренебрегваше опитите ни да я изгоним, както и отказа да ми отговори, и да се самоопредели като какъв разряд птица се счита. Наслаждаваше се на шведската маса и ми позволи да я увековеча:
Това доведе до усмивка на лицата на хапващите хора, както и до тема на разговор. Пак няма промоция с цените в заведенията. Вкусна салата с морски дарове за малко над 10 лева, рибена супа около 4 лева, кафе около 2 лева и продължаваме.
Разходка по централните площади, пазара, МОЛ Видин. Идеално е. Хората щъкат, всичко е чистичко, реновирано. Живота ври и кипи, нищо северозападнало не виждам! Точно обратното. Усмихнати хора, някак си не бързащи толкова. Няма ясна цел, минали сме през основните неща, както и през няколкото гигантски порти от крепостта Калето, което погледнато на картата, де факто е близо половината “остров”, т.е. практически квартал в момента, според моите разбирания.
Обиколка на “Баба Вида” и по-главните оживени улици с кафета и магазини отнема около 3 часа.*
* това е времето необходимо само за ходене, за да се разгледа горе-долу целия “остров” + центъра около общината. С почивки и спирания времето може да набъбне много.
Стигаме до Парк “Владикина Бахча”. Не е толкова разнообразен като Крайдунавският парк. Към колата. Попадаме на нещо за феновете на DC вселената (знаех си, че и за тях ще има нещо):
Хич не е лош Видин, обратното, но стига толкова, трябва да дадем шанс и на комшиите му да се докажат.
Почивка, наспиване и е време за :
Ден 3: Лом, Козлодуй
Лом
Два домашни сандвича закуска от хотела и потегляме. Излизането от Видин е лесно и бързо. Пътят е хубав, все още е международния. Като цяло логиката е – ако има нещо интересно за посещение спираме – гледаме, снимаме. Видели сме, че в Арчар има останки от крепост, минаваме през центърът му. Докато във Видин практически населението беше 100% Българи, в Арчар не е. Не спираме, но настроението ми по никакъв начин не изказва мнение. Главната причина е, че видимо всички бяха мъже над 50те години, които в 10:00 сутринта пиеха ракия и мастика от патрончета. Продължаваме до Лом, пътят продължава да е супер. Има няма час път и сме на Ломското пристанище, от което започва и главната улица. Няма печати от 100 НТО. Това не ме шокира, напротив очаквано е, но това, което предстои ме хвърля в тъча.
Лом е уникален. Всичко е реновирано, красиво, осъвременено, същевременно пазещо оригиналната си архитектура. Малко Българско бижу на брега на Дунава, което има много грешна интернет слава!
Главният дунавски парк е изцяло реновиран по Евро програма. Красота, кафета, гледки. Преди двайсетина години, докато още имах баби и дядовци – нашите ме водеха лятото на село в този район. Много пъти съм ходил в Лом и не го помнех като нищо специално, обратното. Най-ясният спомен ми е – Неделя сутрин – пазаро-панаир с многото играчки. После – централен плаж с кафе, където собственика носеше пясък с камиони от Черноморието, което си беше атракция за гледане, как се разтоварва и накрая един гигантски (по тогавашните ми разбирания) кораб пльоснат в самия парк, а не във водата. Как може някой да се обърка и да го сложи в парка, бе, хора, вместо във водата 😀 Имах скрита адженда – да видя всичко с очите ми на порасналото дете. Корабът е там все още, вкаран в “рамка” с обяснения и светлини. Казвало се било шлеп. Не знам защо, ама като го произнеса и се смея. Шлеп. Ха-ха! Шлеп-шлеп-шлеп. Плажът е затворен, има рибари и вдигната бетонена стена, която е прикрила по-голямата част от заведението. Подплътяваме парка:
До тук с носталгията. Време е за шок. Главната улица! Без да преувеличавам, това е, ако не най-голямата главна улица в Български град, то със сигурност е в Топ 3. Реновирана. Паветата са наредени баш как тряя’. Тука нашите в София с изцепките им с жълтите павета, Кристал и Графа е време да отидат на практика при ломските майстори. Контраст от изоставени магазини от преди 30 години с метални витрини и съвременни офиси на големи текущи марки Банки, телекоми и прочие. Някак си контрастът се получава много smooth и е приятно за окото. Разхождаш се и все едно някой е мислил как да го направи, за да е красиво и ненатоварващо. Читалище – гигантски цифров екран, по-модерен от на много места. Улицата е безкрайна. По мапса я дава 1.3 км. С разклоненията удря 2 км.
Главната улица
Съвсем спокойно може да се обикаля час напред-назад, просто ей така – без цел. Кафетата са супер. Цените са една идея над Белоградчик, една идея под Видин (бяло фрапе – 3 лв, кола зиро 0.250 – 2 лв). Хората са на половината във Видин, но по никакъв начин не изглежда пусто, нито западнало. Обратното! Паранормално явление (bold’нато за шокиращ елемент, реално не е толкова важно): гигантско струпване пред един единствен магазин за зеленчуци, което не снимах, сигурно заради шока от невъзможността ми да си го обясня. Изглеждаше като пред ковид-тест зона на Рамус. Трийсетина човек седят и чакат да влязат в малък магазин, който продава домати и чушки предимно. Улицата, площадите – в целия им разкош:
Три часа из Лом, до тук 15000 крачки, според тракера. Стига, че има път до Козлодуй. Пак ще се връщам някога. Най-вероятно тук първи ще внедрят летящи коли. Чисто и просто показно какво е възможно, когато се усвояват правилно Евро-средствата и не само.
Козлодуй
Разглезих се с хубавите пътища до сега. Промоцията свърши. По карта – 40 километра Лом-Козлодуй, има няма 50 минути. На практика голяма част от пътя буквално липсва, докато на места правят ремонт, който видимо беше изоставен (нямаше машини, материали). По пътя няма нищо кой знае колко интересно, евентуално една-две табели за плажове, но от Видинските табели сме силно предупредени да не се къпем в Дунава. Час и кусур и сме в Козлодуй.
Отпреди това психически бяхме готови, че няма да е нещо кой знае колко специално. В booking няма нито 1 оферта. От сайта pochivka.bg има само две оферти. По телефона от преди няколко дена имам съществуваща резервация, но с едно наум, че може и да не се състои и ще се прибираме по нощите.
Пейзажа е като от шантавите Азиатско-ориенталски държави тип Туркменистан. Площадите са новички, чистички, облагородени. Парковете също. Но! Пусто е. Най-много хора на едно място открих в LIDL’а. Градът е тесен и много дълъг. За пеша е много, повече от час от единия до другия му край. Интересното от проучването ми за района, освен АЕЦ’а е парахода Радецки (обект 18 от 100 НТО). Има безплатен широк паркинг отпред. Входът е 7 лв. Параходът се обикаля бързо, има доста информация и табели. Интересното е, че реално е действащ, реновиран и минава през инспекции на всеки няколко години. Всъщност, това е реплика. Повече информация за самия кораб – wikipedia. До паркингът е и музея на Ботевата чета, който е със същия номер 18 от книжката, но различен печат – отива на последна страница, до другите некласирали се обекти. Вход свободен – знаете – обикаля се два пъти 😀 Пътят за двата обекта минава през реновиран Парк, който пустее с едно заведение. Има играчки подобни на тези в парк Острова в Пазарджик. Всичко това е позиционирано веднага след квартал Картинг Писта. За жалост – реално картинг няма от много време. Щеше да е идеално уплътнение на времето.
Хотела – съществува. Там е и всъщност е идеален. Затворен паркинг за колата, голям двустаен апартамент, цената срамно ниска.
Всичко се обикаля за около два часа с разточителстване.
Май цяла нощувка тук беше грешка, но пък е Събота, за никъде не се бърза.
Ден 4: Наобратно, Скравена
Неделя сутрин, вижда му се края. Три дена в колата по няколко часа на ден. По 20000на хиляди крачки на ден. Чак жадувано не е връщането към София, но вече не е и най-лошото нещо на света.
Козлодуй – София през Враца – малко под 200 километра, малко под 3 часа. Пътят е идеален.
Случайно виждаме, че ни липсва печат 82 в с. Скравена, до Ботевград – Паметник На Ботевите Четници.
Площад, две заведения. Надпис – печатът се намира в еди си кое кафе. Кафе, печат и край! Километрите с малките мръдвания са по-скоро 600, отколкото 500.
Паркинг Белоградчик – 5 лв
Белоградчишка крепост – 6 лв на човек
Паркинг Магура – 2 лв
Вход Магура – 12 лв на човек
Влакче Магура – 2 лв на човек
Хотел във Видин – 25-40 лв на човек на нощ
Вход Баба Вида – 5 лв на човек
Вход Радецки – 7 лв на човек
Хотел в Козлодуй – 35 лв на човек на нощ
Примерно разделение, ако сте двама човека, тази екскурзия може да ви стъпи на 120-150 лева на човек икономично в зависимост от горивото, ако изобщо сте с кола. Горна граница няма, т.к. заведенията са на софийски цени.
По-скоро кола е необходима. Ще губите много време в търсене на транспорт примерно до Магурата. Ще трябва да се видоизмени маршрута и да се направят компромиси с дестинации.
Трудност
Текущото разделение на дни, шофиране и разходки пеша е с умерен, даже по-скоро лек интензитет. Има много дупки за кафенета, сладкарници, спирания. Има изкачвания в Белоградчик, но нищо крайно фрапантно, все пак ако сте с детска количка ще ви е трудно и няма да можете да обиколите на 100%, но примерно на 80%, което пак е задоволително. Повечето терени и паркове за прекосяване са равни.
Особености
Този маршрут може да се модифицира и да стане лов за печати за 100 НТО.
С кратки отклонения могат да се съберат на веднъж:
34 Град Вършец
34 Берковица – Етнографски Музей
15 Белоградчик – Исторически музей
15 Белоградчишки скали
14 Пещера Магурата
13 Баба Вида
18 Козлодуй – Национален музей параход Радецки
18 Козлодуй – Паметника на Ботев
82 с. Скравена – Паметник-костница на Ботевите Четници
17 Връх Околчица – Лобното място на Христо Ботев
16 Враца – Исторически Музей
16 Враца – Пещера Леденика
Това са 8 различни печата от общо 12 (т.е. 4 печата за последната страница на книжката).
Вкарват се Вършец и Берковица в Ден 1. Враца в ден 4 или се удължава на 5 дена с нощувка.
Заключение
Нищо Северозападнало няма! Повтарям – още е там района, на места се усеща лека пустота, но има все още бая живец. Пътищата са хубави, приятни за каране – има и прави, има и завои. Дребни изключения – около Магурата и между Лом – Козлодуй. Силно препоръчвам да отидете. Тук сме покрили преко-сили половината неща в района. Има планински пътеки, има атракции около Белоградчик, включително АТВ’та, Офроуд; във Видин – басейни, СПА хотели. Всеки може да открие какво да прави в района и да не скучае. Ще се удивите от реновираните площади и паркове.
Галерия
Цялата галерия накуп, ей така, просто за скролване без мисъл:
