Тъмната страна на Витоша – Екопътека от Чуйпетлово до заслон Смильо
Ха-ха! Грабнах ли ви вниманието – “Тъмната страна на Витоша“. Как звучи само, нещо като тъмната страна на луната или нещо като Star Wars. Е, днес няма да има нищо чак толкова извънземно, нито пък тъмно. Напротив. Светло и приятно. Ще посетим южния склон на Витоша и ще се разходим от Чуйпетлово до заслон Смильо.
Както споменахме по-рано през годината в мини разказа за пътеката Екот от камбанен звън – на поход съм за не най-известните дестинации за разходка. Малко четене, малко търсене, малко лаф с приятели и се роди идеята за Чуйпетлово (точно така, и на мен ми звучи по-правилно като Чуйпетльово, но не е). Китно селце, близо до София. Намира се след село Боснек или с други думи – по Люлинската магистрала – вляво от Студена. На теория – разходката ще е под час път от София, два часа ходене пеша и ще е лека. На практика? За втори път “Ха-ха”! Хващам писателски черти от толкова писане. С други думи – ще разберем надолу 🙂
Ще оставя нещо дребно за задържане на интереса.
Чуйпетлово – Гледка преди заслон Смильо
Маршрут
Такова невероятно интро за разказчето, си мислите вие. Сигурно ще бъде невероятна статия, нямам търпение. Близко 😀 За жалост това е кратка разходка, която ако беше спомената в другите ми пътеписи, щеше да представлява галерия с 10 снимки и 3 изречения. Та, тук ще трябва да разпъваме малко локуми. Въпреки това, в нета, няма достатъчно информация за дестинацията, а тази, която я има не е достатъчно пълна. На два пъти си мислех, че съм се загубил, разхождайки се. Така че да поразпънем малко локуми. Започваме от главата за краката. Избраният от мен маршрут е около 7-8 километра и с денивелация от най-ниското до най-високото 250 метра.
Разходката спрямо Garmin
Избраният от мен?, продължавате да се чудите. Тук сме на южният склон на планината и се включваме в част от 100 километра Витоша. Реално – няма точна пътека Х, но има множество маршрути. Сравнително лек и разпространен е този, който стига до заслон Смильо от с. Чуйпетлово, въпреки, че не е описан на табелите с всички възможни маршрути. Веднъж тръгнали по някоя от пътеките, то може да заходите навсякъде – и до Черни връх, та и до Железница чак. Все пак – за моите цели се спирам на кръгов маршрут, който тръгва от началото на село Чуйпетлово (веднага след табелата в дясно), изкачва се до заслона и се връща на около километър преди селото на главния път от Боснек. Е, да тръгваме!
Начало
До село Чуйпетлово се стига по асфалтов, тесен път. Не е първо качество, но е абсолютно проходим за всякакви коли. На мен веднага ми се наби нещо на очи. До София сме, на има няма 20 километра, във Витоша сме – добре, де. Тогава, защо го усещам все едно сме в Родопите?! Минавам по пътя за колата – все едно сме в Родопите, минавам през Боснек – архитектурата на къщите – все едно сме в Родопите?! Ама, че странно и интересно. Кеф. Въобще, природата, река Струма, къщичките, бе, в Родопите сме и то на надморска височина над 1100 метра.
Продължаваме. Удачно е да подминете табелата на Чуйпетлово, карате около 200 метра и стигате до нещо като централен площад с чешма. Можете да паркирате там спокойно. Връщате се към Боснек, покрай кафе Дани и ще видите веднага табела вляво.
По пътя
Е, стигнахме до самата пътека. До тук беше разтягането на локумите. Сега идва ходене. Вече е време за гледане, не на писане. Подбрал съм добре дестинацията, спрямо желанието ми да търся по-усамотени места с малък човекопоток. Малко съм подозирал, че за целият ден ще има само 1 разминаване с колоездач и то още в първите 10 минути от ходенето. Още от началото на пътя се започва с едно такова безкрайно изкачване, което хем е изкачване, хем е едно такова, леко и постоянно. Не тежи. Върви се постоянно по пътя, няма никакви отбивки, не можете да се изгубите (все още, муахаха (тежък зъл смях)).
Морени
Продължавайки да вървите, не правете моята грешка да си погледнете навигацията. Ще видите, че се отдалечавате от заслона и ще се филмирате къде-какво-как изпуснахте. Нищо, никъде не сте изпуснали, така си е, вървите си по БЯЛО-ЗЕЛЕНО-БЯЛО маркировка на туристическите обозначения. Вървите си 15 минути и изведнъж виждате нещо – стряскащо познато. Ъ, да не объркахме пътя. Какво правят Морените/Златните мостове тук?! Ха, каменна река тук. Интересно. Сякаш не е толкова известна от тази страна на Витоша. Златните мостове с малко маркетинг как може да са толкова известни, пък излиза, че не са крайно уникална местност.
Обратно на пътя
Малко почивка, любуване и снимане и продължаваме. До тук само се отдалечавахте от заслона. Стига се до разклон с ясно обозначени табели, стига да ги видите – закачени високо на едно дърво вляво от пътя. Хващате възможно най-десния ръкав, както си пише на табелите. Пресичате един поток и започва малко по-сериозно изкачване. Тук беше и повратно-стряскащия момент за мен, когато осъзнах, че вече се ходи по БЯЛО-ЧЕРВЕНО-БЯЛО маршрут, вместо бяло-зелено-бяло. На правия път сте – сериозно изкачване. Две куло-къщички – не съм сигурен какви. Може би някога са били кули за наблюдение за пожари, може би са за горски рейнджър?!
Ходите около двайсетина минути, като на 150-200 метра след втората къщичка имате избор наляво или надясно. Надясно -> посока бяло-червено-бяло. Някак си се усеща, че е натам, иначе трябва да направите почти обратен завой. Още 5 минути ходене и изкачването започва да се отплаща.
Гледка към Рила и Витоша
Природата си знае работата и ни е подготвила панорамна площадка, ама баш все едно измислена от човек. Тук ще са снимките за картички!
А защо пък и да не се порадвате малко на гледката, освен да се снимате. Особено, след като съм се погрижил за вас и с кратко клипче. Надявам се да се усети величието и спокойствието, което беше търсено за деня.
Смильо
От въпросната площадка, по-малко от десетина минути ходене по пътя и се стига до заслона. Пейки, къщурка, хем е леко занемарено, хем уютно. Заслонът събужда странна, но приятна емоция.
Ако мръднете на около 150 метра от него в посока отдалечаване от Чуйпетлово се открива много хубава гледка към заснежената Рила. Изкачването мина. С чувство за изпълнен дълг, време е да се тръгва –
Наобратно
Няма да лъжа, това е по-главният път. Пак нямаше нито една душа по него. Спускане, спускане, спускане. Нищо особено или интересно. Около половин час горе-долу и се оказвате на главния асфалтов път, по който сте минали с колата по-рано. От там ви остават още десетина минути пеша, които са безкрайно досадни и хем не е баир, хем се чувстват по-трудни от колкото изкачванията по пътеката 😀
До Чуйпетлово по пътя
За сметка на това, много лесно можете да отбиете и да се спуснете до крайбрежието на река Струма, където си личи, че идват хора често на пикник.
С което приключваме двучасовата разходка.
Трудност
Денивелацията е 250 метра, които са равномерно разположени за изкачване. Има само един по-стръмен участък, но той е около 5 минути. Все пак с малки деца, по-скоро ще е трудно.
Заключение
Ако идвате от София, пътеката е на около 45 минути от центъра. Попътно имате Боснек с приятен ресторант. Препоръчвам ви на връщане да го посетите и да презаредите. Самата пътека е около два часа ходене, като разбира се, можете да ги направите и цял ден, все пак сте в планината. Ако искате смесен ден, Перник ще ви е сравнително близо и можете да скокнете да пиете кафе там и да се разходите по главната улица и площад.
Можете да откраднете и други идеи за еднодневни разходки от София от тук.
Галерия
Цялата галерия накуп:
