Рим – да живееш в учебник по история
Рожденият ми ден е на 29 Октомври (да, да, знам, скорпион, ужас). Работя да стане традиция около него да се пътува. Къде? Не искам да ми е трудно и натопорчено. Нека да е нещо хем ново, хем донякъде познато. Неапол и Венеция вече ги чувствам като разходка в парка. Два различни града в една държава, които хем са същите, хем нямат нищо общо. Нека ги направим три градовете и да видим дали Италия ще запази този си дух. Дръж се Рим! Идваме. (Вица го знаете, ако пък не – тук го има :D)
Ден 1: Пристигане
Цените на Ryanair леко се вдигнаха. Те си го казаха в средата на 2022 година:
Това са лоши новини. Добрите новини са, че закупени 3-4 седмици по-рано билетите са по 15 евро. С багажите и избор на места (Priority pass) нещата изглеждат около 40 евро на човек в посока. Полетът е късен, каца 21:15 в Aeroporto di Roma Ciampino – G. B. Pastine. Рим има 2 удобни летища. Едното е Ciampino (CIA), другото е Aeroporto di Fiumicino (FCO). Личното ми наблюдение е, че към CIA летят предимно Ryanair, а към FCO предимно WizzAir, но не е задължително. Голям бонус е, че booking.com пускат чат-пат промоции за включен трансфер от летището до хотела. Уцелихме, беше много яко, като по филм. Шофьор с табелка с името ми ще ни чака. Яко, но за жалост реално всеки втори го чакаше такъв шофьор 😀 Все пак е приятно, че не трябва да се мисли от началото за транспорт. Иначе, услугата по трансфер от летището е фиксирана за такситата – 30 евро за CIA, 40 евро за FCO. През booking.com е 60 евро с частен трансфер, който е една идея по-лъскав, но в случая е подарък. Градският транспорт до централната гара Termini е от 3 до 6 евро. Иначе, уреденият трансфер е много як. Кацате и ви чака човек с табелка с името ви. Направо, мед да ви покапе от сърцето. След това, обаче, виждате още 30 шофьора с 30 табелки с всякакви имена, включително: “Joro” и меда спира да капе 😀 Все пак е сладко и явно по-скоро е стандартно да имате включен трансфер, така, че оглеждайте се за него и дръжте на него. Даже в моя случай имах пререкания с Booking, но те се оказаха доста точни и решиха проблема в рамките на час.
На база Неапол и придобия опит този път хотелът е избран една идея по-внимателно. Сега, хотел си е, локацията е хубава и удобна, НО! Снимките са истински, но за жалост са от преди 5-10 години, когато все още не са били минали хилядите туристи, за да го амортизират. Бе, гледаш го на снимката, лъскаво, интересно, приятно, даже и леко луксозно. Отиваш на живо – същото е, ама едно такова занемарено. Не е мръсно, но е изхабено. Все пак по-скоро го пишем за победа, очаквайки го вече този номер от италианците. От недоглеждане сме пропуснали терасата, което е тъжно, но останалите параметри като цената, локацията и закуската на шведска маса са отлични.
Кратка вечерна разходка да се опипа почвата. Проверил съм горе-долу цените преди това на заведения и магазини в нета, но време е да се види на живо. Неприятно. Горе-долу сме в центъра на Рим, но няма нормални денонощни магазини. Всъщност няма магазини, които да работят и до 21:30, 22:00. Всичко е затворило около 20:00. Около централната гара Термини има работещи магазинчета за алкохол и цигари (tabacchi), но те са безумно скъпи. Малка водичка – 2 евро.
Ей така, на майтап, до гарата и обратно и едно кръгче – 9400 крачки, 6-7 километра.
Ден 2: Опипване на почвата; тест за колизеума; тест за Pantheon; Portico d’Ottavia
Ставане, обилна закуска. Трябва да решим снощната драма с магазините и да видим какво ще е положението с храната и водата за следващите няколко дена. Да видим този CONAD CITY дали работи. Работи. Прераждане. Цените са.. изключително благоприятни. Минерална водичка 0.500 мл. – 0.18 цента (36 стотинки). Плодовете и зеленчуците са по-евтини от България. Същото важи и за месото, алкохола, бисквити, бонбони и прочие. Има и топла витрина с видимо вкусни и пресни неща още от сутринта. Добре, вариант за здравословна и евтина храна има.
Метнали сме око в нета за Колизеума, имаме идея, че би трябвало да е лудница, но до там. Онлайн има много варианти за покупка на билети, но нека да се разходим и да видим как седят нещата на място. Може пък да имаме късмет и още в първия ден да минем основната дестинация. Двайсетина минути пеша и започваме да наближаваме. Вече се отличават архитектурата, улиците, хората. Изпъкват и интересни реставрирани извънредно стари модели коли.
Еха. ГоУемо е. От две преки по-рано започват да нападат непознати с елечета гласящи нещо като служител за туристическо обслужване. С две думи – “имате ли билет, ако нямате – купете си от нас”. То, хубаво, но има уловка. Цената на билета закупен от такъв представител е за група с включен екскурзовод. Не е лошо, но в нета има безкрайно много информация. Заобикаляме всичките десетки препятствия (служители за туристическо обслужване, а те са много, наистина много). Поне 20 различни човека ще пристъпят към вас да ви предлагат билети. Към момента цените варират около 35-40 евро. Реално не е лошо и някои може и да го предпочетат. Ние предпочитаме да си обикаляме с нашето темпо и да си четем каквото ни е интересно. Стигаме до касите, разбира се, минавайки през всички инфлуенсърски места за снимки.
Положението с входа към момента е следното:
Билета на място е 16 евро. Най-тънкото възможно. Всъщност не се влиза само в колизеума. Влиза се в колизеума, римския форум и хълма Палатин. Билет на място не може да се купи, ко?! Билет може да се купи през официалния сайт. За да се купи онлайн – плащат се 2 евро такса, ко?! Чакай, бе. Как така? Нали като е онлайн не занимаваме живи хора, би трябвало да е по-евтино. Хъх. На гости сме, няма да им даваме акъл. Т.е. официалният билет е 18 евро. Тук се вкарва понятието Skip the lines, което обаче е безполезно. Идеята е следната – ако си купите официален билет, то това не е билет. То това е платена резервация за дата и час на вход. Трябва да минете през касите, пред които няма абсолютно никой, т.к. билети не се продават, и трябва да си обърнете резервацията в билет. Ако си закупите услуга през някой от сайтовете с прескачане на опашката, реално си закупувате наистина билет и не минавате през процеса на осребряване на резервацията. Този процес отнема 1 минута, т.к. на касите няма пукнат човек и никой не купува стандартни билети. Като цяло съветът ми е да си купите билет от предходния ден. Може да се оправите и на място, но ако случайно има някакво събитие.. абе, по-добре си взимайте билети от един ден по-рано, поне.
Запознати с тези условия, взимаме билети онлайн от сайт и продължаваме разходката. Без да правя реклама Headout предложи най-добрите условия към дадения момент. Надолу ще обясня.
Мда, разглеждам снимки. Ето и откъде идеята за името на статията – Рим – учебник по история.
Не ме разбирайте погрешно. Пиша за удоволствие. Харесва ми да пиша и да си изливам мислите, давайки практически насоки. Не искам да претупвам. За жалост – останалата част от деня – не знам как да я изпиша. Ей, така, в рамките на няколко хиляди крачки обиколих и видях многовековна история. Всяка сграда, фонтан, път, статуя има история, история, история. Всяка една от стотиците сгради/площади заслужава статия по-голяма от цялата тази. Не можем да си го позволим. За това ще намятам няколко наименования на видимото от снимките.
- Circo Maximo (инфо) – Представлява парк, като в началото му има нещо като VR “музеи”. Давате 12 евро и получавате VR очила с VR experience.
- Campagna Amica Market – пазар с продукти предлагани от местни производители.
- Campidoglio – това е така да се каже, главната им община. Интересното тук е, че площадът е проектиран от Микеланджело.
- Basilica di Santa Maria in Ara coeli – История, история, история. Обем, обем, обем. Откриват се много готини гледки, веднъж само да изкачите стъпалата, а то има.
- Altare della Patria – така. Това е монумент на Виктор Емануел II. За него – в последния ден. Има музей. Има гледки, има асансьор до една от по-високите точки за наблюдение из Рим.
- Fontana di Trevi – това май няма нужда да го коментираме. Все пак – това е една от най-разпространените забележителности за Рим. Излиза във всички сайтове като топ обект за посещение. Нехуманно много хора има денонощно.
- Galleria Alberto Sordi – супер яко. Нещо като МОЛ и Галерия в едно. Отворено е, влизаш, разглеждаш си, пък и магазини и нормално кафе има. И не една или две готини карикатури (папата супермен от горните снимки :D).
- Pantheon – Това е от по-основните, като Фонтана Треви. За него следващия ден.
- Fontana dei Fiumi – на площад Навона. Има още 2 подобни фонтана на този площад.
- Campo de’ Fiori – готин площад с пазар с местни производители.
- Portico of Octavia – Останки от древни сгради – пазар, библиотека, храмове.
Ей, така, за няколко часа, бам 12 забележителности и то не някакви такива дребни по между другото. Абе, ходиш си, няма и километър и има нещо интересно и значимо. Започва да се усеща мащабът на Рим.
Денят приключи с 25300 крачки или 15-16 километра.
Ден 3: Parco del Colle Oppio, Колизеума, римския форум и Палатинския хълм, Пантеона, испанските стълби
Краката вече, не, болят, ами и аз не знам. Идва, обаче закуууускааатааа, която оправя настроението 😀
Краката болят, не болят, това е, ще се ходи. Пеша към колизеума, но по друг маршрут. Хора и улици, град като град, както би казала Мими Иванова. Само дето хората са много, градът е Рим и улиците са по-различни, сградите пък съвсем.
Parco del Colle Oppio
Стигаме до парк Parco del Colle Oppio. Интересното при него е Домус (Domus Aurea), което е било комплекс създаден още в първите векове след Христа от император Нерон. Никога не е бил довършен и в момента е като музей/изложбена зала с вход 20 евро и много условности кога може да се влиза. Друг път ще е. Самият парк вече влиза в идеята на Мими Иванова и имаме пейки и дървета, парк като парк 😀
Билети за Колизеума, хълма и форума
Та, стигаме и вече сме опознали положението с колизеума. В крайна сметка към момента най-изгодно излиза да се закупят билети от сайта на Headout (изгодно, изгодно, 1-2 евро под другите сайтове). Надценката им с cash-back bonus, който е подходящ и за други обекти, е най-ниска. Излиза, че давате по 1-2 евро на билет за “Skip The Lines”. Т.е. за по 22 евро с 2 евро бонус под формата на ваучер в приложението си взимате билет за трите неща. За жалост пропускането на опашката, реално, е абсолютно безполезно. Не осребрявате билета, както споменахме горе, но си се редите като всички простосмъртни със skip the lines билет по пунктове за сигурност, където си прокарвате нещата през тези рентгеновите, същите като на летищата. Headout дават и приложение за смартфони с карта, писмена и аудио информация. Не е лошо, малко е монотонно аудиото, но дефакто може да се използва за заместване на жив екскурзовод.
Сега идва време за избори и решения. Както вече разбрахме “Колизеума” всъщност са 3 неща – хълм Палатин, Римски форум и самият той. Билетите за самият колизеум вървят с определен час за вход, например 11:10, 12:10, 13:10 и т.н. Обяснявам си го, че има прекааалеееено много хора и са сметнали, че средно час за обиколка стига. По-добре е да се опитате да отидете възможно най-рано, по обяд буквално не можеш да се разминеш от хора. Билетът е общо 24 часа за 3те забележителности. Хълмът и римският форум се обикалят спокойно без зор и с малки почивки за около 3 часа – големички са си. Те са с 1 вход. Тоест влизате, в което и да е и получавате достъп и до двете. Ако излезете, обаче, не можете да влезете отново. Въпросът е така да го съобразите с входа за самия колизеум, че да ви остане време и да не ви е пришпорено (както си го само причиних аз :D). Според мен по-оптимизираният вариант е да опитате да отидете в колизеума възможно най-рано – към 9-10. След това да обикаляте на спокойствие другите 2 неща.
Хълм Палатин и Римски Форум
Както споменах по-горе, големички са тези двете. Представляват гигантски парк, позициониран на хълм – Палатин и площад? – Римския форум. Не мисля, че има по-правилен начин в каква последователност да се обиколят. Влиза се през един от няколкото входа, които са добре обозначение. Проверяват ви билета, не е необходимо да го имате изпринтиран. Може и със снимка от телефона. Има такива сканиращи устройства, като на летищата, на които си слагате чантата. Малоумна история – накараха ме да си сложа телефона и той падна на земята. Беше изключително неприятно, а служителите едва ли не се разсмяха вдигайки рамена. Както и да е, мина и замина яда, но ми беше скапало настроението за обиколката.
Та, за хълма и форума. История, история, история…
Гледайки теорията – хълмът се води “ядрото” на римската империя. В момента има останки от дворци/къщи/храмове. Оформено е като парк с указателни табели и обяснения навсякъде на Италиански и Английски. Ако ползвате headout с приложението, то ще ви даде насока откъде и как да минете. Няма да лъжа, не ми беше безкрайно интересно, но е доста приятно за разходка. За спокойно разглеждане, четене на инфо, слушане на аудио, снимане, почивка, тоалетна, абе по-скоро към 2 часа си трябват. Има и няколко отворени “сградки”, под формата на галерия/микро музей. От друга страна – на хълм сте, високо е и се открояват доста приятни гледки, панорами и места за снимане, особено към колизеума. Да не кажа голяма дума, но от тук има потенциал за по-добри снимки от колкото на местата, които ще видите в инстаграм пред колизеума. От хълма се спускате наобратно към форума. Суууупер сладки гълъби се закачат, много са яки. Заслужават си специалното място в статията.
А, освен супер яките гълъби – прилагам и галерийка.
Продължавайки надолу кум форума (площада) терена става доста по-равен и лесен за ходене. Открояват се впечатляващо огромни монументи и постройки. Направо, как ли са ги строили.. По теорията – останки от главни правителствени сгради и пазар. По практиката – около час обиколка, доста снимане и по-ясно изразен музей. Отново – приятни панорами. Хора, много и навсякъде. Беседи, много и навсякъде, на всякакви езици. Интересно, приятно, разпускащо.
Колизеума
Да си дойдем на думата. Звездата в шоуто. Колизеума в Рим. История, история, история, обем, обем, обем. Голямо е, старо е, цял свят го е чувал/виждал под една или друга форма. Говорейки за колизеума е хубаво да вмъкнем, че има опция от различни сайтове за закупуване на билет с 5-6 евро повече, който дава достъп и до Арените. Но! Само с организирана група, т.е. по-скоро са 20 евро повече. Води се “colosseo full experience“, който дава и допълнителен достъп до още една ограда във форума. Обсъдихме по-нагоре за skip the lines. Входът е подобен на форума/хълма. Минава се през пропускателен пункт – скенера, раничката и се влиза. Първоначално, без група е малко шантаво, но човек може бързо да се ориентира, закачайки се, за която и да е от всичките десетки организирани беседи. Тръгвате по стадото и е лесно. Веднъж влезнали става лесно. Към днешна дата има само един вариант за обикаляне. Превърнато е в доста последователен лабиринт, подобно на ИКЕА. Тръгваш и можеш да минеш само по един единствен маршрут. Ако няма хора, реално час ще стигне. Понеже е претъпкано с хора, по-скоро са необходими 90 минути, защото просто седите и чакате по стълбищата, за да може да се разминете. Има магазинче за сувенири, но то е брутално по-скъпо. Почти целият му асортимент може да закупен на доста по-адекватна цена от търговци в радиус няколко стотин метра около колизеума. Горе-долу достъпът ви е ограничен до 2 етажа, между които лавирате по едни много стръмни и хлъзгави стълбички. Необходимо си е повишено внимание. Реално, хем е интересно, хем обаче на форума и хълма има доста повече неща за гледане и обикаляне. Малко снимки, за да прецените сами.
Пантеона
След преживяването с основната Римска дестинация – Колизеума се потегля в посока Пантеона. По пътя изниква нещо интересно. Какви ли не street art’ове бях мяркал, но това е ново за мен и готино. Техно музика с водопроводни тръби. Получава му се добре на човека.
От Колизеума до Пантеона са двайсетина минути ходене пеша или около 2 километра. Доста е вероятно да минете през площад Венеция, където е просторно и приветливо. Има доста и различни улични музиканти и изпълнители на всякакви шантави неща.
Самият Пантеон е позициониран на широк площад с името Ротонда. Входът е безплатен в работни дни!, но за събота и неделя е необходимо да влезнете с резервация с беседа, която е около 20-25 евро, спрямо различните сайтове.
Пантеонът е поредната брутална, огромна и впечатляваща римска постройка. Храм, многовековна история. Хора, беседи – навсякъде. Аудио наръчници по 8 евро или безплатни от нета.
Мда, нищо не разбирам от религия, няма кой знае колко много да говоря, но пък около входа на Пантеона, веднага изпъкват хора ядящи нещо по-интересно. Гледайки към входа, отдясно има кафетария, която предлага следното бижу:
Maritozzo con la Panna
Казва се Маритозо със сметана. До колкото разбрах означава “Сладък съпруг”. Представлява нещо като.. катоо.. Абе, меко е, може би тестото на поничка? Има завидно количество сметана, масло и при желание мед. Има различни вкусове и сладки и солени, но основното е с масло и сметана. Точно в това заведение е около 5 евро, но си е цял обяд. Хем е супер леко за ядене, хем наяжда много заради маслото с хляб. Силно препоръчвам да тествате, даже и да не държите на сладкото. Цялото удоволствие по груби сметки е около 250 грама * 300 калории – около 750 калории.
Презаредили – следва разходка към:
Испанските стълби
Испанските стълби са.. изненада.. стълби. Имат си своята история, от една страна са били необходими за да се свържат две неща с 29 метра денивелация. От друга страна по-скоро се водят от по-широките стълбища в Европа. Реално – изкачване, гледка и разходката продължава. Свързват площад Испания с ренесансов храм. До храма има Villa Medici, която срещу 10-12 евро вход ви предлага достъп до галерия. На площадът пък има метро станция и огромен и удобен за релаксация McDonalds с контакти за зареждане на телефона 😀
Още малко шматкане попътно пеша към хотела. Няколко закачки по пътя.
Краката вече са с много особени чувства. Излизат мазоли на места, на които не може човек да подозира, че ще излязат 😀
Денят приключи с 25500 крачки или 15-16 километра.
Ден 4: Парк Borghese, Fontana di Trevi, някоя и друга църква, квартал Trastavere
Не мога да повярвам колко се радвах на лекия дъждец, който беше достатъчно извинение да се остане малко в хотела и да се почива. Краката и новите мазоли ликуваха 😀 Дойде обяд и времето се пооправи. На поход! Ние сме войници, ще вървим напред се пееше в детската песничка. Ще е нещо по-елементарно и за всеки случаи близо до транспорт.
Парк Borghese с галерия
Приятен парк за разходка, с галерия и зоологическа градина в него. Обикаля се за час, много е чистичко, пейки, статуи, фонтани. Прави впечатление, че има транспорт из самият парк, т.е. има спирки за електрически колички, които кръжат нагоре-надолу. Не разбрах как се плащат/използват. Паралелно – заради времето или защо, но паркът беше абсолютно празен. Хората се брояха на пръстите на 2те ръце.
Зоологическата градина не работеше, иначе щеше да е интересно за разглеждане. Входът е 7 евро, което звучи доста културно.
За разлика от зоологическата градина – билетите за Villa Borghese (галерията) са 22 евро за възрастен.
Fontana di Trevi
Не, че до сега не минахме 5 пъти около него, и през деня и вечерта по тъмно, но май тук му е мястото. Хора, хора, хора. Постоянно, навсякъде. Няма шанс да щракнеш нормална снимка. Фонтанът се намира сравнително близо до Пантеона, на 5-10 минути разходка по уличка с много магазинчета и кафета. Нищо лошо не мога да кажа, наистина е красиво, голямо, обаче човеко потока редящ се и зяпащ го е наистина стряскащ и не мога да си го опиша. Като секта е, стотици хора седят и го зяпат като в транс за продължителен период от време.
Ще оставя една авторска снимка с минимално количество хора.
Fontana di Trevi
Църкви
През деня ходейки пеша към квартал Трастевере (надолу ще го разгледаме) имаше отворени църкви. В Chiesa di Sant’ Ignazio di Loyola ми направи впечатление следното нещо. В църквата се влиза безплатно. Вътре навсякъде има монетници за 1-2 евро. Слагаш 1-2 евро и се включват лапми, за да можеш да разглеждаш. Точно в тази църква беше интересно едно голямо огледало точно в средата на църквата. Плащайки едно евро се осветява тавана. В огледалото – на тавана се вижда впечатляваща гледка.
Трастевере
Трастевере е квартал в Рим, който по-скоро е подходящ за хапване. Основните бизнес обекти са свързани с хранене. Има голям площад с Basilica di Santa Maria in Trastevere. Цветно е, обикаля се за час, приятни кафенета.
Вечеря all you can eat a-la-carte
Избих рибата с едно от храненията в ресторант. Заслужава отделна подточка в статията. Не искам да е реклама, но наистина си заслужава, затова ще го споделя. Та, тия ми ти хора – Dar Bottarolo са верига ресторанти, много силно изразено италиански. Бъкел английски не знаят, претъпкано е с местни. Едно от любимите ми неща в чуждите държави – да видиш най-чистата форма на живот на тамошните хора.
Този ресторант е съвършен вариант за това да видиш как пият, ядат, пеят, танцуват, викат и прочие италианците.
Задължително трябва да си направите резервация през тяхната форма.
Офертата е извънредно добра. 19 евро на човек. Дават ви опция да си поръчвате неограничено от менюто храна и вино. Предлагат ви те да ви сглобят меню или още от началото вие да си изберете ястията. Всичко е изключително вкусно и е добро разнообрази спрямо масовите пица и паста, които се предлагат навсякъде. Виното също не е лошо.
Уж трябваше да е по-лек ден, обаче от 13:00 до 22:00 и то си стана сериозна разходка отново.
Денят приключи с 21730 крачки или 13-14 километра.
Ден 5: Аудиенция на Папата и Ватикана
В Рим сме. Известно е, че Папата дава аудиенции. Не сме религиозни, но все пак си е събитие, а и е присъствието е безплатно. Няма точен ден, за това, кога излиза. Някога е било всяка сряда в 09:00. Сега трябва да се съобрази конкретния му график, който може да се открие тук. Съобразили сме го от преди това за да е в един ден с Ватиканските музеи.
Пети ден ходене пеша, като Фики сме – крака – няма. Време е за градски транспорт. Google Maps е повече от отзивчив. Евро и малко на човек и вече има и билети за градския транспорт. Наистина е удобно да сте настанени около някоя от двете гари в Рим. За навсякъде се стига за отрицателно време. Не мога да се стърпя, автобуса мина по павиран път. Ако не познавах по-добре ситуацията, щях да кажа, че виден Софийски кмет е бил на специализация в Рим няколко години и е дошъл и е приложил знанията по редене на павета в нашата столица 😀
Аудиенция
Та, стигнали сте до Ватикана. Малко е шантаво, град-държава. Честно – първоначално го видях като набъбнал Castel с малко по-голям двор :D. В последствие се оказа, че не е точно така. Има няколко входа, гледайте за табели, Google Maps лъже. Отново пропускателни пунктове, отново рентгените, като на летищата.
Площад; в интерес на истината времето е хубаво, а хората не са безкрайно много. Аудиенцията протича по следния начин: някой излиза, обръща се към папата за около 4-5 минути на даден език; Папата отговаря на италиански; излизат повтарят същото на друг език, пак същият отговор и така на няколко различни езика. Имаше много въодушевени хора, имаше и не толкова въодушевени хора. Тук не разбирам и не искам да давам мнения. Ще кажа само, че отговорите на Папата много ми напомняха на отговори от човек с брутален махмурлук 😀 За мен, като не-религиозен човек по-интересен беше площадът с фонтана, който сте виждали в не един или два холивудски филма.
Ватикана
Половин час при Папата, кратка разходка около Ватикана и наближава часа за вход във Ватикана. Билетите отново са от headout, за да се използва cash-back bonus’a. Положението с входа тук има сходства с колизеума. Отново часови диапазон за вход, отново skip-the-lines на принципа на не осребряване на резервация. Входът с придружаване и по-бързо преминаване излиза под 30 евро. Headout дават ясни инструкции и ви приканват да дойдете на около 300 метра от входа на Ватикана. От там ви събират и придружават до входа. Дават ви билети и кратки обяснения откъде да стартирате. На място при входа можете да се присламчите срещу 5-10-15-20 евро към група, можете да си вземете и аудио машинка за 8 евро.
Влизате във Ватиканските музеи. Вземате си безплатна карта още от при първото изкачване и се опитайте да се ориентирате по нея. Иначе ще изпуснете неща. Обобщено – Ватиканът е огромен замък, ама наистина огромен, който към момента е разделен на множество музеи (поне 10). Влизайки се започва леко. В случая имаше египетска изложба и беше доста интересно. Седя си и си мисля – “е, какво е това сега, тези нали са толкова велики, нямат си свои неща, та показват чужди култури, толкова ли си нямат собствена история?!”. Влизайки във втората зала, рязко превключвам. Веднага се усеща едно странно чувство. Грандомания. С 1 дума – кратко, точно и ясно. Грандомания. Необяснимо е. Не мисля, че на снимки или видео може да се усети, но все пак – прилагам кратко видео на един от десетките подобни, безкрайни коридори.
Да бяха 1-2 такива коридори, иди-дойди, ама то няма край. Всеки коридор е такъв. Зали, галерии, изложби на кое от кое по-известни имена. Не мисля, че мога да описвам 1 по 1 нещата. Гледате си картата и си карате по нея. На различните статуи, картини и прочие има каталожни номера. Един от по-високите номера, които видях беше 72 000. Т.е. има поне 72000 предмета – статуи, картини, вази, мебели, килими, орнаменти и какво ли още не. Г Р А Н Д О М А Н И Я. Обиколката отнема по мои сметки по-скоро около 3 часа, за да не изпуснете нещо. Наистина, тук не е за писане, за гледане е. Каквото и да се каже.. Бая векове са работили за Ватикана какви ли не майстори, това не се гледа – изживява се.
Ето и моето изживяване документирано:
След като излезете от целият безкраен лабиринт ще се озовете на един двор. Някак си, не толкова оче изваждащо има още един, според мен близо до таен музей. Това е музей с превозните средства на папата. От двора след края на музеите, в далечината се вижда една рампа, по нея и ще се озовете в музея. Отново, грандомания. Няма такива карети ли, каляски ли са. Направо.. уникално.
Та, на двора след изхода от музеите, докато още сте на територията на Ватикана – има нормално кафе, доста културно – между 1 и 2 евро от кафе до американо и капучино. По време на почивката се опитах да си опитомя гълъби. Не ми се получи, но пък те хапнаха, а аз ги заснех – честна сделка 😀
На прибиране, близко до Ватикана изпадна отново една идея по-автентично Римско заведение, а именно Scialla. Пак ще си позволя нещо като реклама, наистина е приятно и вкусно. Пици 5-7 евро, вино/аперол 3 евро.
Към спирката на автобуса попътно щракнах и Castel Sant’Angelo. Билетите за него са 17.50 евро на човек, но след кратко разглеждане – той е като микро Ватикански музеи. Наистина няма смисъл.
Castel Sant’Angelo
Интересното на Ватикана беше, че първоначално беше невероятен шок от обема и величието на цялото това изкуство. В един момент, обаче, то е толкова много, че започваш да го приемаш за най-нормалното нещо на света и спира да ти прави, каквото и да е впечатление.
Горе долу въртележките около и във Ватикана глътнаха светлата част на деня.
Денят приключи с 19300 крачки или 11-12 километра.
Ден 6: Tivoli/Тиволи – Villa d’Este, Santuario di Ercole Vincitore
Рим е интересен, не е като да няма какво да се види. 100% ще се връщаме някога отново. Нека да видим и нещо близко до него. Картата, забележителности, я Tivoli – на около 30 километра. Villa d’Este било интересно. Цел е. Фонтани било имало. Гледки било имало. Идеалната цел е. Tivoli по моите представи – представлява нещо като Боровец за София. “Вилна зона” за баровците от едно време, сега превърнато в туристическа дестинация. През годините там са отсядали няколко различни папи и крале.
От Рим, особено от гара Термини има минимум два варианта за пътуване до Тиволи. С влак или с метро и прекачване с автобус. И двата варианта са, както със съизмерими цени, така и със съизмеримо време за пътуване. В моят случаи времевите диапазони са такива, че на отиване ще е с метро и автобус, на връщане с влак. Използвайки google maps (линк с директната навигация), можете да видите кое ще ви свърши по-добра работа, спрямо ситуацията. Пътят е около час, без значение от маршрута, който ще изберете. Цената и при двата варианта е около 3-4 евро общо в посока.
Tivoli
Час с метро и автобус и сме в Тиволи. Искам да ви кажа, че прекачването от метрото на последната станция е в покрайнините на Рим. Много рязко пейзажа заприличва на Неапол.
Самото Тиволи е много приятно, една идея по-високо е и се откриват приятни панорами в посока Рим. За справка – Рим е на 0 метра надморска височина. Централната част е малка и се обикаля например за около час. Чистичко, цените са нормални. Парк – люлки, гледки, фонтани, по-малък човекопоток, спрямо Рим. Паркът е с “работно” време и се заключва през нощта. До някъде го разбирам, тук съвсем не, паркът е доста малък – 2 минути от единия до другия край. Повече прилича на градинка. Както и да е. Стигаме до:
Villa d’Este
Та, вилата си е направо цял замък с бая двор. Входът е 10 евро, а за 12 евро взимате и билет за светилището на Ercole Vincitore. Само билета за светилището е 6 евро, в комплекта излиза 2 евро. Няма място за двоумене.
Вилата е впечатляваща. Поредното грандоманско нещо около Рим. Фонтаните. Това е. От тук снимките ми харесват повече, отколкото от колизеума или Ватикана. Фонтаните са много, огромни са. Според този сайт, вилата има 30 000 квадратни метра двор с 50 фонтана, 255 водопада, 250 дюзи, 100 корита и 60 извора. Отделно е и половин ботаническа градина с над 45 000 растения. Просто уау! Разбира се, вътрешната част не отстъпка по никакъв начин на Ватиканското изкуство и коридори. За жалост контрола е по-слаб и навсякъде върху муралите са издраскани имена, дудъли и какви ли не непристойни жестове. Можете да видите с лупичката от галерията, личи си на кои снимки ще се отличи. Красиво е, голямо е. По-различно е от Ватикана, заради двора. Обиколката е оооокоооло, час и половина, например. Прави впечатление, че доста се поддържа и навсякъде правиха малки ремонти. Имаше няколко неработещи фонтана, но не бяха от най-големите, така, че им е простено. От двора се вижда и въпросното светилище.
Santuario di Ercole Vincitore
Това до момента нито го бяхме чули, нито видели. Промоциите, обаче, са силна задвижваща и мотивираща сила. Става дума за убежището на Херкулес, wikipedia. На около 20 минути пеша е от вилата, но е с голяма денивелация. Представлява поредната много огромна и масивна структура, с гигантски.. двор? с все театър. Обикаля се за час. Има и музейна част. Все още сме високи и има хубави места за снимане и гледки. Личи си, че е реставрирано наскоро. Посетители практически нямаше. Във d’Este беше по-пълно, но доста далеч от централните Римски забележителности. Тук хората, с все персонал, се брояха на пръстите на едната ръка.
Значимо за споменаване в Тиволи е Parco Villa Gregoriana, който обаче е видимо затворен. Все пак, ако се чудите как да убиете около 40 минути, можете да отидете до тази точка и да видите по-голям водопад. Ако сте били до d’Este, обаче, наистина няма смисъл. Прибиране за час с влакчето, което прави голяма обиколка, но вози много приятно.
Денят приключи с 17400 крачки или 10-11 километра.
Ден 7: Пирамида; Street art улица; Salita delle pendici dell’Aventino; бюста на Петко Войвода
Предпоследен ден. От големите неща – остана Castel Sant’Angelo, но Ватикана и d’Este са повече от достатъчни, даже прекалено много. Време е за нещо по-местно, по-забутано и не толкова известно. Набързо излизат не толкова известната:
Piramide di Caio Cestio
Пирамидата има специфичен график за посещения, само с организирани групи. Входът е 130 евро за група до 20 човека, т.е. по 6.50 евро на човек, стига да се събере групата. Влиза се само третия и четвъртия уикенд от месеца. Сложно е за посещение. Може пък да е интересно, защото според този сайт – пирамидата е убежище за котки.
Street art улица
Реално, това беше основната цел за деня. Харесваме неангажиращо и цветно изкуство. Пирамидата беше бонус, защото е попътно. Та, на 5-10 минути от пирамидата, според google maps има изрисувана улица. Усеща се, че е една идея по-далеч от центъра и започва да става много мръсно и неприветливо за туристи. Не е точно една улица, да е изрисувана. Повечко са, има и добри попадения. Оставям ви снимки да прецените.
Salita delle pendici dell’Aventino
Другата цел за деня е бюстът на Петко Войвода. Попътно, обаче, има опция за преминаване през парк – хълма на Авентин. Приятно място с леко изкачване. Откриват се много хубави панорами към целия Рим. Отново става цивилизовано и чистичко. Паркче, пейки, красота.
На спускане, през Trastevere – пазарче, а на пазарчето – изрисувани Симпсънс сюжети.
А до пазарчето, заслужаващо за споменаване е Food Factory предлага 3 степенно меню храна за 10 евро. Заслужава си.
Бюст на Петко Войвода
Още половин час ходене и се стига до парка, в който е Botanical Garden of Rome. По главният път има наредени десетки бюстове. А на едно много специално и много забутано място, някак си, обаче, отличаващо се – бюстът на Петко Войвода Гарибалди. Приятно е след една седмица в чужда държава да си припомниш и собствената история. Паркът е на високо и има отново хубави панорами към центъра на Рим.
И още някоя и друга снимка от между различните точки от деня:
Денят приключи с 20800 крачки или 12-13 километра.
Ден 8: Последно скитане и прибиране
91.8 Километра до тук пеша според smart часовникът. Това са средно по около 13 километра на ден, остават 8 до кръглото число 100. Няма вариант, правим ги 100. Друго си е да кажеш: “извървях 100 километра пеша в Рим”, в пъти по-добре от: “извървях 91.8 километра пеша в Рим”. Не, че не може леко да се преувеличи, но аз ще си знам, че не е вярно 😀 Самолета е от 17:00, пътят до него е час. Oстана за гледане pанорамната тераса, при музея на добре познатия вече площад Венеция, а именно – Terrazza delle Quadrighe.
Терасата се намира на централна постройка, която не мога да разбера какво точно представлява. На Maps са 10 неща отгоре. Altare della Patria – е май нашето. Алтар на бащите. Важното е, че на него отгоре са големите монументи с каляските, които се виждат от почти целия Рим, а и сме засегнали по-нагоре на не една или две снимки. Намира се изключително близко до площада на Микеланджело, който коментирахме по-нагоре. Огромно е, има много туристи. Има музейна част. Срещу 12 евро можете да се качите с асансьор до най-високата част, т.е. до монументите, откъдето се вижда практически целия Рим. Можете да получите достъп и да се качите пеша срещу 5 евро.
До самата тераса, където е асансьора, входът е свободен. Стига се след малко изкачване по стълбички и има кафене с доста нормални цени (кафе 2 евро). На терасата, видимо приятелски настроени чайки (любимите ми приятели) се закачат и се занимават с хората. Видимо просят за храна, много са сладки и не се плашат. Само не знам как не ми клъвна да ми гепи телефона от ръката 😀
А как изглежда самата тераса – тук:
Преполовена е целта за дневните крачки. След площада е време за сверка с картата, която бързо показва пропуснатите ниши – мда, на север ще се ходи. Я, парк Torlonia. Хубава цел. Ние сме войници, ще вървим напред. Има няма половин час ходене и стигаме до въпросният парк. Има музей с вход 9 евро.
Започва да му се вижда края. 14:00 е, време за прибиране. Всичко хубаво си има край. Trenitalia имат изключително пикантна оферта – под 3 евро от Termini до Ciampino с едно прекачване. Возих се на двуетажен влак. Изглеждаше доста интересно, но всъщност е същото като на едноетажен влак 😀 Влака спира, навсякъде има стрелки: “transfer to airport”, не можеш да сбъркаш. Има няма час общо и летището се вижда. Trenitalia свършиха идеална работа, за разлика от Ryanair, които имаха двучасово закъснение на полета без съвсем ясно обявена причина, но това е друга история и е за друг път 🙂
Денят приключи с 16700 крачки или 9-10 километра.
Бюджет
Бюджетът тук е много разтеглив. Давам груба примерна разбивка какво да очаквате.
Нощувка – около 40-50 евро на ден на човек за среден клас хотел с добра локация.
Самолетни билети – около 40 евро на човек в посока, т.е. общо 80 евро на човек в посока.
Входове за основните забележителности – Ватикана и Колизеума – около 50 евро. Ако сложите и някоя друга Villa/Музей/Галерия/Castel – да речем още 30-50 евро, т.е. общо 80-100 евро.
Градски транспорт из самият Рим – например 10-20 евро.
Т.е. за 7 нощувки около 450-500 евро си подсигурявате минимума – път, нощувки със закуски, входове.
Ресторанти или храна от супермаркет – тук вече няма лимит. От 5 евро на ден до 500 евро на ядене.
Доста е добре, нали? Излиза на цената на екскурзия в България едва ли не – по стотина и нещо лева на ден. Как да не я харесва човек Италията?
Трудност
За трудно – не е трудно. Рим е сравнително полегат, няма много на брой сериозни изкачвания, а където има – винаги е предложена алтернатива с някаква форма на градски транспорт. Стига да имате smartphone, почти всяко приложение за навигация може да ви помогне с транспорт, забележителности, дестинации. Все пак Рим е европейска столица и туризма не е малка ниша – инвестирали са в него и нещата и преживяванията, както и хората са гостоприемни.
Особености
МакДоналдс е ваш приятел. Това май важи за цяла Италия. Удобна тоалетна, евтино, хубаво и най-важното ДЪЛГО кафе. Приятен интериор, обикновено с хубави външни места на въздух/тераси. Предвид големите разстояния за ходене пеша, хубаво е да има място за отмора.
PowerBank – и да искате – просто не става да не снимате. Всичко е за снимане. Батерията на висок клас Samsung издържа едва до 14:00, от личен опит казвам 😀 Над 2000 снимки направени за 8 дена стопяват и най-издържливите телефони.
Заключение
100.4 километра. Сто километра и 400 метра. Толкова извървяхме за 1 седмица пеша из Рим. Добре ли е? Разбира се, ще се намери някой да каже, че това не е нищо, ама.. нещо си е. 156 137 стъпки. Стигам до извода, че за разглеждане на Рим има два варианта, а именно:
1. Отива се за 3 дена и се гледат най-известните неща – Пантеона; Колизеума с римския форум и Палатинския хълм; Ватикана и някой от Castel’ите.
2. Отива се за мнооого месеци и се обикалят всички възможни музеи, галерии, театри и прочие и пак не е ясно дали ще видите всичко.
Варианта за 1 седмица е добър. Определено е добър, особено като за първи път из Рим. Дава Ви достатъчно време за основните и задължителни обекти, отделно оставя и поле за опипване на почвате и планиране на следващо идване след някоя и друга година.
Метнете 1 поглед на статията с видео тук.
Галерия
Всичко накуп:
