Комшу, имаш ли сол? И така до Лесковац-Ниш района в Сърбия
Великден тази година се падна добре като почивни дни. Засегна и петък, и понеделник и кеф. От друга страна, съществения важен ден е Неделя за семейните събиранки. Нищо, 2 дена са си 2 дена, кой ти ги дава 😀 Хайде доооо Сърбия!
Да ви се оплача, много не ми се пишеше тази статия. Защо? Ще се почудите вие; какво не е в ред, не беше ли интересно? Всъщност.. обратното. Ще пиша с мъка, защото не бях предположил колко крайно недостатъчно ще е времето. През годините съм ходил няколко пъти до Сърбия, но никога не и с окото и творческия поглед, който използвам от скоро. Докато преди го гледах като – хайде за плескавици, пък ако се види нещо – бонус; сега е – хайде да разглеждаме, пък ако има плескавици – бонус 😀 Малко да се разрови човек и се окaзва, че близката Сърбия – Лесковац-Ниш района може да даде няколко дена потъване, минимум, в културното наследство на комшиите.
Та, за 2 дена, много на тъгъдък обиколки и грам не ми се пише сега, че направо ме е яд. От една страна колко неща видях набързо, от друга страна колко други изпуснах. Ноо, каквото такова. Ще се ходи пак, ясно е, следващия път поне за 4-5 дена. Да видите какво имам предвид, това е вечерен Ниш, предлагащ коктейли на корабче в реката.
Вечерен Ниш
Ден 1: Сурдулица, Лесковац, парк Bubanj
След предварително ориентировъчно разглеждане се спрях на следния маршрут. Трябваше да представлява – Власина рид, Лесковац, Дяволския град, Ниш и Пирот. Всичко на всичко под 500 километра и около 7 часа в колата.
Маршрут Лесковац – Ниш – Пирот – София
Също така сме проучили, че финансово са необходими Сръбски динари, които към момента се обменят на курс вариращ около 0.0174 лева. Т.е. за 1 динар е 1 стотинка и 3/4. 100 динара са 1.75 лв. Моят начин беше (за малки суми) – за лесни сметки – х2 и знам, че остава малко :D. Например – вход за музей – 500 динара – 10 лв. и ще остане нещо.
Граница
Потегляне сутринта 8-9, безпроблемно стигане до границата при Стрезимировци. От едно време си помня, че границата със Сърбия е някак си по-неприятна от тази с Гърция. Факт, едно такова, някак си по-напрегнато. И на Българската и на Сръбската част от този така малък граничен пункт – къде отивате, къде ще спите, какво ще правите, за колко дена; претарашване на колата, на багажа, абе, едно такова – ще има някой да се откаже да отиде до Сърбия, само заради преминаването на границата. Както и да е, преживяват се тези 10-15 минути обяснения и продължаваме напред. Съвет, бъдете готови с тези отговори, ще стане много по-лесно.
Къде отивате? Ниш – Медиана, Челе кула; Колко време? – 2/3/5/Х дена; Къде ще нощувате? – Хотел ХХ;
Според опитът ми – с конкретни отговори става много по-лесно на границата.
Мобилен интернет
Първото по-важно нещо, понеже ще се обикалят забележителности е да се подсигури интернет със сръбска предплатена карта. Проучили сме, че има Yettel, MTS, че и А1. Цените са съизмерими, няма да се задълбавам и да правя таблица със сравнение, ще го обобщя така – 7 лева за 3 дена или 15 лева за седмица. И в двата случая ще имате достатъчно гигабайти за навигационни карти, фейсбук, разговори по социалните приложения и прочие. Слагате SIM картата на едно устройство, hotspot и другите с WiFi.
Власинско Езеро
Та, веднага след границата е Власинското езеро. Усещането и гледката ми напомнят за Цигов чарк. Може би, защото наскоро ходих, както можете да видите от статията. Определено има нещо, нали?
За жалост по тези селца няма магазини/офиси на мобилни оператори и по-скоро продължаваме напред към Лесковац.
Нооо, има няма половин час по завойчета и се появява видимо по-голямо градче, а именно:
Сурдулица
Спиране за почивка, кафенце и търсене на сим карта. Я, какво хубаво паркче. Я, каква централна улица, таман по реката. ОК, почивка, кафе и разходка. Я, съмнителен квартал, където боклуците са навсякъде, само не и в кофите. Опа. Дали не е грешка спирането тук? Не е. 100 метра по-надолу и всичко придобива смисъл. Чистота, подредено, облагородено, пейки, парк, мост, табели, пешеходни пътеки, паметник, детски играчки, скулптори – бе, с 2 думи – красота. Лъскаво кафене с гледка към парк и река. Идеално. Впоследствие централен площад с всякакви работещи магазини и заведения, въпреки, че е официален почивен ден. Айдее, 400 сръбски динара (400х 0.0174 = 7 лв.) на Yettel по-късно и вече има интернет – 5 гигабайта за 72 часа. На прима виста в самата Сурдулица няма нещо по-специално, освен спомен паркът и централния площад. За сметка на това, на центърът веднага се усещат преобладаващите пекарни (пекара/pekara) и скари (рощил/rostilj). Веднага се усещат и по-ниските цени спрямо България. Огромна мекица е 90 динара – ~1.60 лв. Една мекица си е един обяд 😀 Сандвичи с различни видове плескавици и салати – преобладаващи от 200 до 350 динара – ~3.50 лв. до 6.00 лв. Един сандвич си е стабилен обяд. Топлите напитки – кафета, чайове, капучинота по центърът са масово около 100-150 динара, т.е. до 2-3 лв.
Горе-долу час, час и половина стигат за обикаляне на парка и централната област на Сурдулица и се продължава към Лесковац.
Nota bene! Пазаруване в Сърбия
Тук ще внеса едно разяснение за пазаруването от Сърбия, понеже след малко ще стигнем до него. На доста места четох – положението е следното: Като цяло – храни – на късмет е. Понеже внасяте млечни продукти/меса от извън Европейския съюз в ЕС – могат да ви ги конфискуват на границата във всеки един момент. По-скоро е въпрос на късмет и се случва рядко, но имат правото. Дрехи, перилни препарати, цигари (за цигарите има конкретни наредби) – зависи колко прекалите. Ако примерно вземете 20 перилни препарата (които като съотношение са на около 70% от цената в БГ) – ако решат могат да се заядат и да ви накарат да декларирате стоки, да плащате ДДС и прочие. Според мен най-безопасно е за дрехи. Разбира се – пак без да прекалявате. Ако напълните багажника с 50 спортни екипа, ясно е, че няма да стане без деклариране, но примерно 2-3 рокли/дънки/сака/спортни комплекти, омешани във вашия сак с дрехи – по моите разбирания са безопасни*.
*Това не е нито съвет, нито гаранция! Всички действия, които предприемате са абсолютно на ваша отговорност!
Лесковац
Това май вече повечето сме го чували. Май беше и доста известно със скарата си. Всяка година има фестивал – Leskovac Roštiljijada. Скарата си е скара, ще се пробва, но да стигнем до там. Почивен ден е, принципно има зона за паркиране със СМС’и, но днес не работи. Ако работеше – ще трябва да чакате човек с жилетка и да си купите талони за платено паркиране, аналогични на нашата синя и зелена зона. Видимо има червена зона, която е 27 динара на час, т.е. около 50 стотинки. Малко след входът на града има огромно струпване на коли търсещи къде да паркират, живота ври и кипи. Я, голям пазар. Ще се бутаме да разгледаме 😀 Пазарът е голям, цените са извънредно добри. Давам груб пример:
тениски 3-5 лв., чорапи 0.50 – 0.80, бельо – 1.50 – 2.00, дънки/панталони 8-15 лв.
Абсолютно същите неща, като при нашите пазари – все Турски/Китайски, но цените са осезаемо по-ниски, близо на половина.
Пазарът в Лесковац
Точно срещу пазара китайски магазин (MYSHOP- Kineska robna kuća). Не, не просто китайски магазин, а китайският магазин на китайските магазини. Огромно е, има всичко и цените са.. изключително подходящи за пазаруване на битови неща, дрехи, домашни потреби – особено детски играчки и пъзели (хайде, хайде, на всички ни се налага да подаряваме такива боклучки 😀 ). Давам пример – куфар за багаж за самолет – големи по 20-30 лв. Сакове за фитнес/спорт, чанти за гръб по 5-10 лв.
Битовият пазар и китайският магазин бяха приятна изненада, за разлика от LIDL & Roda (с големината на Фантастико), които са ни до болка познати. Все пак да отбележа, че по тези вериги се въртят едни солети с фъстъчен крем, които са доста калорични, но и много интересни като вкус, силно препоръчвам да ги пробвате, 50-100 динара са. Ако се загледате, като мен, ще откриете някакви пакетажи – сладки/соленки/сокчета/газирани напитки от техни местни марки. Заслужава си да се тестват. Пакетажите не са особено впечатляващи, но, държа да отбележа, че като цяло месото; млечните неща – кашкавали, сирена, млека; сладко, мед; зеленчуците; сякаш са осезаемо по–качествени от масовите, на които съм свикнал в България.
Чисто нов МОЛ, явно са го открили много наскоро. Вътре стърчат кабели, няма поставени ключове/контакти на места 😀 Сградата е с доста впечатляваща и модерна архитектура. Интериора е много съвременен.
Народно позорище – google translate оправя представата ми, че това е съд. Всъщност – това е театър 😀
До тук имаме пазар и МОЛ. Има и музей – Народни музеј Лесковац. Билетите са по 150 RSD (помните – х2 и е малко по-малко, т.е. под 3 лева) за възрастен. За жалост почивния петък си оказва влиянието и музеят не работи.
Друго интересно – под път и над път казино, до него menjačnica (чендж бюро). Ама, буквално, 10 казина на една улица. Не ни вълнуват. Я, парк и е време за прословутата скара. С право е прословута 😀 допълвам. Като отворите картата ще видите, че има няколко заведения с много ревюта. Има едно баш на центъра и няколко, които са една идея по-далеч от центърът. Съветът ми е да се отдалечите малко. Няма да правим реклама и анти реклама на заведения, но в центъра цените са без да преувеличавам близо тройно по-високи. Давам пример – централно заведение – салата/плескавици около 800-1000 динара, което си стават вече 10-15 лева за салата/основно. На един километър отстояние – салата/скара варират около 300-400 динара, което са си 5-7 лв. Централното заведение е някак си по-европейско, докато другите са етно–ресторанти. Разбира се трябва да се тества всичко, но ви съветвам да пробвате етно-ресторан. Възможно най-автентично е. До тук не го бяхме коментирали, но като цяло сръбския и българския се доближават доста. Говорейки бавно и слушайки концентрирано – почти с всички можете да се разберете. Отделно в района Лесковац-Ниш, мисля, че са свикнали с български туристи и е съвсем лесно. Ако съвсем не се разбирате с някого на развален българо-сръбски – можете да пробвате на английски. Та, за 10-15 лева на човек така ще се наядете, че няма да ви се повярва. И много, и вкусно и евтино. Пърленката е заменена с погача, която е една идея по-твърда, но определено си има своя чар и се връзва идеално със сръбска салата и скара. Из Лесковац пришпорена разходка изглежда така:
Времето лети, няма как, ще се разглежда из Лесковац отново в бъдещето.
Магистрала – такса/toll/putarina
До Лесковац беше лесно с пътищата. В Сърбия е същото като в Гърция с пътните такси/винетките. Т.е. заплащат се само магистралите, а другите пътища са безплатни. До тук вече може би сте се сдобили с интернет и ще ви е лесно. В навигацията можете да изберете “avoid tolls” (избягване на такси) и да се движите само през китните селца. Пътищата в района Ниш – Лесковац са добри. Все пак – няма да можете винаги да бягате от магистралата. Нещата при нея изглеждат по следния начин: за качването на магистралата – стигате до няколко гишета, на които видимо трябва да има хора, но няма. Карате бавно и то още от далечината ви снима номера на колата. Стигате до гишето, спирате и поглеждате малко по-ниско за билетче. Взимате вашето билетче и бариерата се отваря. След това – на излизане от магистралата, в зависимост колко километра сте минали, отново минавате през гишета, този път с хора. Давате билетчето и те ви казват колко динара или евро дължите. Ориентировъчни цени за 2023 година са:
Лесковац – Ниш – около 50 километра – 190 динара, което са ~ 3 лева.
Ниш – Димитровград (директно границата) – около 100 километра – 450 динара, което са ~ 8 лева.
Мемориален парк Bubanj
Попътно, веднага след магистралата и точно на входа на Ниш се откроява голям паркинг и видимо Парк – Бубањ (Bubanj). Срам не срам – не можах да открия как се произнася. Теориите ми са Бубан/Бубана/Бубанж/Бубанч, но не откривам сръбско клипче, където някой да го произнесе. Този парк е особено “тъмен” така да се каже. В него нацистите са разстрелвали хора, както ще видим по-късно от концентрационния лагер Червен кръст. Има 3 гигантски скулптури, които представляват вдигнати юмруци в израз на противопоставяне на врага в три различни размера – мъжки, женски и детски. Абстрахирайки се от неприятната причина за създаването на парка, то той е на висок хълм и открива прекрасни гледки към Ниш. В момента деца играят, разхождат се кучета, хората си правят пикник. Обикаля се за половин час.
Вечерен Ниш
Има няма 20 минути до центърът на Ниш и да видим на две на три какво има, така, де, да се набележат неща за идния ден. Еми, накратко.. има. Около центърът са струпани достатъчно забележителности за обикаляне пеша поне за един цял ден. В нета ще видите масовите – крепостта, статуята на Стеван Сремац, национален музей и други. Аз пък обаче ще ви допълня с нещо интересно. Когато се разхождате по главната улица м/у H&M и МОЛ Форум – ще видите едни такива стълбища охлюви – за слизане надолу. Не ми бяха направили впечатление, докато не реших, че е време да се види какво толкова има. Мислех, че ще има магазинче накрая на стълбите. Да, ама не.. Долу има цяла, супер дълга, подземна улица с мнооого магазинчета. Изненадааа. П.С. в последствие – търсейки я из нета, се оказва, че само за мен е изненада 😀 Ах, този Ниш какви чудесии е бил крил.
Ниш – централна подземна улица
Та, много неща има из Ниш, набелязани са, продължаваме утре.
Ден 2: Ниш – Крепост, Концентрационен лагер, Медиана, паркове, молове, по улиците
Сериозно презареждане и наспиване. Храна на шведска маса от хотела – всичко е уникално вкусно. Досега не е имало слабо с храната в Сърбия. Хотелите в Ниш са на конкурентни цени и в booking има достатъчно избор, като има опция и за включен паркинг. Съветът ми е да си търсите в центъра с паркинг и да се разхождате пеша. Цените варират масово 40-60 лв. на човек на нощувка за нормален хотел с включена закуска и подсигурено паркиране. Разбира се има и осезаемо по-скъпи и луксозни опции. След като изчистихме детайлите – хайде на поход.
Нишка крепост
Мисля, че това е най-разпространената забележителност в Ниш. Представлява голям парк с три входа. Има множество табели и неща за разглеждане. Няма входна такса и не се заключва. Можете да влезете и през нощта да го разгледате, като при входа е осветено, но навътре става по-неприятно. За сметка на това, вечерната гледка от над входа към централния площад и улица е много прилична.
Градска градина
За самият парк/крепост има много изписано из нета. За градската градина в него, определено е една идея по-малко. Градска башта се нарича, отново със свободен вход. В нета няма инфо, но на място има табелка – работното време е 08:00 – 20:00. Няма входна такса. Интересното за нея, което ми направи огромно впечатление е, една супер яка беседка с надпис на нея – Банкомат за Книги. Вижте снимките и ще разберете. Много е уютно. Идеята е страхотна.
Крепостта/парка са страхотни и имат своя чар за обикаляне. Мисля, че трябва да си заделите поне час и половина, да не кажа два, за да го обходите и разгледате целия.
Нишки пазар
Веднага след крепостта, тръгвате надясно в посока Концентрационен лагер Червен Кръст. Предполага се, че имате навигация и лесно ще се ориентирате накъде да ходите. Няма и 100 метра от крепостта и се озовавате на прилично голям пазар. На google maps се води Zelena Pijaca, което се води зеленчуков пазар. Реално е по-скоро битов и има всичко – цветя, живи животни, дрехи, млечни неща, меса, битови и други. Ако ви е по силите отделете време и $$ – има мнооого добри оферти за дрехи.
Концентрационен лагер Червен Кръст
На 10 минути от пазара и крепостта пеша, иначе казано – под километър се стига до нацисткия концентрационен лагер – Crveni Krst (а като туристическа забележителност – Мемориален комплекс “12 Февруари”). Името идва от това, че е имало лагер на Червения кръст там, преди да стане концентрационен лагер. Тук допълваме знанията от предходния ден и спомен парка Bubanj. Има достатъчно историческа информация в нета, затова ние ще наблегнем на практичното. Има общ билет, който включва 4 обекта – лагера (мемориален комплекс “12 февруари”), Медиана (вилата на Константин Велики), Челе кула и археологическа зала (това е в центъра, върви като добавка за Медианата). Като цяло на този линк е актуалната информация. Към 2023 година цените са 500 динара за Медиана и по 300 динара за другите три. Т.е. общо 1400 динара. Дават възможност за закупуване на общ билет, който е 1200 динара. Накратко – входът само за лагера е 300 динара или ~5 лева.
За самият лагер, какво да ви кажа. Не е много за разказване, тъжно е. Има навсякъде табели на английски. Разкази на хора, живели там – какъв ужас е било, как са се хранили, как са се обличали, как са ги третирали. Практично е да отбележа, че е необходимо около час време за разглеждането на двора и сградата.
Градски Транспорт
Ако следвате моята програма и сте се вслушали в съвета ми да зарежете кола на паркинг около хотел в центъра, то от лагера за да стигнете до Медианата ще е най-удобно с градски транспорт. Google Maps е доста полезен отново, давайки разписание, че и очакваната цена. Не мислете за билети. Качвате се в автобуса, отпред седи кондуктор винаги. Казвате докъде отивате и той ви изчислява сметката. Културно е, горе-долу от единия край на града до другия цената е 105 динара, т.е. около 1.80 лв.
Медиана
Има няма половин час и стигаме до Медианата. От преди малко знаем, че входът е 500 динара, около 9 лева. Магнитчета – 300 динара, около 5 лева. Това е вилата на император Константин Велики и историята датира около 4 век. Във Wikipedia снимката е стара. Официалният източник по-скоро трябва да е сайтът на народния музей. В момента обектът изглежда като някаква супер структура. Изключително впечатляващ навес, видимо, голям колкото футболен стадион, покриващ мозайки от едно време. Малката къщичка с колоните е била, де факто, част от вилата, но в момента е реставрирана и изглежда като съвременна постройка. В нея се въртят презентация и снимки от проектор. Под час е достатъчен за разглеждане.
Челе кула
На 20 минути пеша, минавайки през Retajl park (точно така, ритейл парк – и там явно ще го правят модерно) се стига до Ћеле кула. Входът, знаем е 300 динара, около 5 лева. Историята тук е за началото на 19 век. Сръбски бунтовници, въстание срещу турци, саможертва. За тук е необходимо малко време, петнайсетина минути. Влиза се в малка сграда, наподобяваща църква. Реално има само кулата с няколко останали черепа и една табела, която се изчита за минута-две.
Из Ниш – паркове, молове, по улиците из кварталите
Деня е преполовен, наобратно към центъра, но пеша, да се забием в някакъв по-страничен квартал, да видим как живеят местните. Ми, добре си живеят, чистичко, подредено, детски градини, спирки на градски транспорт, паркове, пейки. А, паркове ли? Я, Парк Светог Саве. Хубаво кафе. А, не ви бях казал за кафето, а това си е изключително важно 😀 Сърбите за разлика от италианците пият нормално – ДЪЛГО кафе. Видимо е на джезве. Значи, отивате и казвате велико/големо домашно кафа с млеком. Не можете да сбъркате 😀
Я, Српска православна црква Светог Цара Константина и Царице Јелене.
Попътно към центъра, още един МОЛ – Делта Планет. Този е една идея по-стар и по-сериозен от този в Лесковац. За жалост няма нищо интересно. Цените са същите като в нашите молове, дрехите, артикулите, всичко е същото.
Разни кадри от целия ден, по улици, квартали, разни street art бижута, отново казина и чейнджове и други.
Вечерен Ниш
Пълен ден, едва половината от желаните неща бяха видени, но няма как. Празници са, намалено работно време. Въпреки умората, корабчето пред крепостта беше набелязано и няма как да не се пробват някакви коктейлчета от там. Още малко около центъра по уличките. Избягваме да правим реклами и да даваме оценки на заведения, но наистина ще ви препоръчам – скара Калинка от 1936 година. Сега, дали е чак от 1936 година не знам, но човекът вътре е същият от преди няколко години и скарата е страхотна. Паралелно, за закуско-обяд – из целия Ниш има едни вериги – Mekike od polo metra, които работят горе-долу до около 12:00-13:00. Пекарни, като специалитета е половин метрова мекица.
И стига толкова. Да се похваля, личен рекорд – 29 000 крачки или близо 19 километра пеша из Ниш за един ден. Бих си стария рекорд от Рим.
Ден 3: Наобратно
Много зор, много нещо, Великден. Магистралата и към София. За следващия път остава Дяволския град, още музеи из Ниш, пазар и крепост Момчилов град в Пирот, че и още няколко дреболии. Целенасочено Ниш – София по магистралата са ~160 километра, 450 динара (8 лева) и два часа и половина, стига разбира се да няма някакво по-сериозно забавяне на границата.
Бюджет
Гориво – спрямо колата ви, да сложим средно 100 лева с обиколките.
Нощувки – около 50 лева на човек на нощ – 2 нощувки – 100 лв.
Входове за музеи – до 30 лева, зависи кои ще посетите.
Пари за дрехи и обувки – неограничени 😀 Ще изхарчите поне 50-100 лв., няма как, офертите са доста прилични.
Трудност
С това темпо за 2 дена, интензитета е доста висок и всичко е пришпорено. Силно ви препоръчвам този списък от обекти да го направите минимум за три дена. Например – Челе кула и Медианата ги оставяте попътно към София, защото там е лесно паркирането и има обособени места за туристи.
Особености
Виж:
Магистрали – такси/tolls/putarina
Заключение
Разбирате ли сега? За 2 дена колко неща видях, а те едва одраскват повърхността. То не са пазари, магазини, молове, паркове, забележителности. Нямат край. Допълнително има възможност за спиране в Пирот, поне 2-3 часа с кафе/обяд и крепост. Дяволският град, което са около 6 часа за пътя от Ниш, разходка и наобратно. И други забележителности има, а да не говорим за еко пътеки и пещери. За да видите всичко си трябват поне 4-5 дена за района Лесковац – Ниш.
Отивайки за да разглеждате история и култура, а не само за плескавици (както мен, обикновено), то Сърбия има какво да предложи. Нещата хем си приличат с нашите забележителности, хем са достатъчно различни, за да си заслужава пътя и преминаването през границата.
Приятно очарован съм от тази мини-екскурзия, която я приемам за опипване на почвата и база за планиране на по-сериозно турне при комшиите 🙂
Галерия
Цялата галерия:
