Екопътека Екот от камбанен звън – до Етрополе и Лопян за печати и още нещо.
Да ви се похваля – имам мисия за близкото бъдеще. На лов съм за по-забутани места, ерго – не толкова разпространени и известни. Това разбира се, нито ги прави специални, нито уникални, даже по пътя на логиката – щом не са придобили слава – явно няма и причина да е така? Чувствам го, че трябва да оборим логиката. Докато последното търсене ме отведе до Есперанто до Банкя, то, тази седмица идеята за еднодневна разходка от София отиде по на изток в посока Етрополе и екопътека Екот от камбанен звън. Считано от центъра на столицата – това са 80 километра или около час в посока, предимно по Ботевградската магистрала Хемус. Грехота е да сме в района и да не проверим печатите от 100те национални туристически обекта. Кратката справка веднага ни подсказва, че можем да съберем 4 различни печата, заемащи 2 полета от книжките, а именно:
63 – Етрополе – Исторически музей/Часовникова кула/Етрополски манастир „Св. Троица“
63а – с. Лопян – храм „Св. Петър и Павел“
На хартия – има план за по-голямата светла част на деня. Да видим на практика как ще е? Как ще е – добре ще е. Като ще правим такива снимки, за картички:
водопад Варовитец
Лопян
Хартиената книжка със 100те национални туристически обекта, както и wikipedia ни отвеждат до село Лопян и църква Свети Петър и Павел. Интересното е, че в официалния сайт на Българския Туристически Съюз няма информация за печат 63а. Печат има и съществува, въпреки, че изисква малко усилие да се сдобиете с него 😀 В книжките пише, че печатът се намира в къща за гости Старата фурна. За късмет – тя не работеше, но имаше оставен телефон за връзка. Възпитан човек ни обяснява, че печатът е в хранителен магазин на около 5 минути пеша. Още по-възпитана жена от магазинчето ни разказва за селото и ни удря печати 😀 Интересното е, че коритото на реката е основано на мнооого праисторически изригвал вулкан и е някак си терасирано и релефно. Водата не е могла да го изглади. Разказва ни, че са регистрирали църквата като национален обект като физически лица, затова няма марка. Печат има и в църквата, но в неделя нямаше никой в нея и беше заключено. Самото селце лъха на спокойствие и тишина, нарушена единствено от разполовяващата го на две река. Горе-долу за 20 минутно ходене се прекосява и се запознаваме със следния пейзаж:
Пътеката Екот от камбанен звън
Продължаваме по пътя в посока Рибарица. Караме изключително бавно и внимателно, защото се движим по еднолентов – двупосочен път и има завойчета и не се вижда дали идва враг (така наричам конкуренцията от насрещното :D). Забелязваме водопад – Врана Вода. Изглежда супер, видимо е разходка за под час, но е доста кално и не сме готови за такива приключения – остава за следващия път, да има повод за връщане към усамотението.
Стигайки до пътекта настъпва леко объркване с имената. Самата пътека реално се казва “Екот от камбанен звън”. На google maps е кръстена “Екопътека Звън на пеещи камбанк” (с все правописна грешка). Кратка справка в нета разбулва мистерията:
Община Етрополе реализира европроект “Звън на пеещи камбани нашепва легенда стара за Христовия кръст”, който включва – изграждане на еко-пътека „Екот от камбанен звън”, вкл. съоръжения за отдих и почивка в района на Етрополския манастир;
Началото ѝ е на горния линк и започва от село Рибарица. Краят ѝ е малко след Етрополски манастир Света Троица, а именно при водопада Варовитец. С риск да направя за пореден път реклама на Garmin (note to self: да се обадя да искам промоции),
Garmin – Екот на камбанен звън
виждаме, че общото изкачване е около 130 метра. Ходенето с почивки и разглеждане из манастира отнема час едва-едва в посока. Въпреки, че изграждането е било преди 10на години – в момента е доста чистичко, спретнато, подредено. Навсякъде има пейки, парапети, кошчета, обяснителни табели с история за района. Към средата на пътя се открива приятна гледка към Балкана.
Разходката по пътеката изглежда така:
Реално до входа на манастира се стига и с кола. Най-последните 100 метра от пътеката са били жертва на свлачище и вървите по асфалтовия път за автомобили. Както споменах по-рано, търсим забутани места, шанса да се разминете с кола или други хора е прилично нисък. По-малко от час, чист въздух, снимане и стигаме до:
Манастира и водопада
Манастир Света Троица
Манастир като манастир. Спокойно, тихо, почти няма хора. Тук е единият от 3те печата за номер 63 в книжката. Влизате в църквата, ако ви трябва нещо – магнитче/свещ – взимате си я, оставяте си пари и си продължавате. Удряте си сами печата, пълните си вода от чешмата, сядате на пейката, сладка и нахална котка ви набелязва и решава, че вие сте нейния човек. Идва и ви сяда в скута – оправяйте се 😀
Любезните хора от манастира ви обясняват, че за да стигнете до водопада трябва да минете през задната врата на оградата. Излизате, следвате табелките, още няколко минути и стигате до:
Водопад Варовитец
Черешката на тортата. Не, че е било някакво голямо катерене по пътеката, но все пак водопада е бижу за очите. Всяка втора снимка става за картичка. Все още не е започнала пролетта, а вече е красота с леки зеленикави нюанси. След 2-3 месеца ще е просто.. муци 😀
Заслужено връщане към цивилизацията. Пътят на обратно, както обикновено е по-бърз.
Етрополе
Едва ранния следобед е, светло е поне още 2-3 часа. Кафенце в центъра на Етрополе. Лошо, повечето неща работят до 14:00 – 15:00. Има конна база, видимо известна за района с хотел и ресторант.
Изненада, в 15:20 биде установено, че историческият музей работи до 15:00 😀 Това кафенце изяде 2 печата. Кратка справка показва, че входът е 2 лева за възрастен. В музеят полагат другите печати номер 63 освен манастира Света троица, а именно – самият музей, както и часовниковата кула.
Половинчата работа свършихме, но поне приложението ilovebulgaria видя някоя и друга точка. Отделно разходката из Етрополе отнема 20 минути по централния площад и е приятно и цветно, въпреки, че в Неделя почти нищо не работи. Имате опция да замезите на центъра, а аз си знам от едно време едно-две места в Правец, които са попътно към София (гугъл Зелената къща – прилично е, въпреки, че са сменили менюто и готвача по след-ковидно).
Трудност
Лека пътека, денивелация 130 метра, с по-бързо темпо можете да я вземете за 30 минути. Има някакво изкачване, но нищо съществено. Навсякъде има места за почивка. Можете да си направите и пикник с гледка към балкана.
Бюджет
Пренебрежителен, чудех се дали изобщо да включвам графа за бюджет.
Горивото, спрямо колата ви.
2 лева за вход за Историческия музей в Етрополе.
Обяд в заведение в района – 10-20 лева на човек.
Заключение
Лека разпускаща разходка, която предлага от всичко по малко – шофиране час-два, ходене по чукари час-два, ходене по централни улица час-два, хапване, снимане. Бюджетно, близо до София. Идеална идея за еднодневна екскурзия. Ако искате да отделите повече време, то може да направите нощувка и конна езда в района, а за през лятото има и няколко басейна в района.
Галерия
Цялата галерия накуп:
