Екстремен ден около с. Стоб и гр. Рила – Рилски манастир, водопади Бохемия, Кръста, Пирамиди
Пирамиди, фараони и пътеки за милиони! A, какво ще кажете? Това ми беше идеята за алтернативно заглавие, но google нямаше да го хареса 😀
Някак си, екстремен не се връзва интуитивно с блог за разходки и пътешествия, но слушайте и гледайте сега да видите приключение и адреналин в рамките на 9-10 часа, от които около 4 часа бяха прекарани в колата, изминавайки около 250 километра от столицата. Всичко започна с идеята за лека съботна разходка, точно преди предстоящата едноседмична екскурзия до Памуккале в Турция. Идеята си протичаше като такава – с мекици в Рилския манастир и така продължи до една първоначално забавна и неочаквана табела.
Предупредителна табела до водопади Бохемия
Какво ли се крие зад тази табела? Е, надолу ще видим 🙂
Рилски манастир
Манастир
На близо 2 часа и 120 километра от столицата ни е добре познатия Рилски манастир. За него няма да се раздаваме пишейки, т.к. е наистина МНОГО известен – топ дестинация в България, един от седемте български UNESCO обекта и прочие. Бе, има информация под път и над път. Ние, нали, обаче сме практични и все пак ще го загатнем по други параграфи, веднага след галерийката:
По практичната част:
паркинг: към 05.2023 – цената за автомобил е 5 лева на ден. Въпреки това, наближавайки, ако дойдете една идея по-рано – ерго, преди 11:00 на около 150–200 метра по пътя ще видите табела: Рилски манастир. Там можете да паркирате безплатно, на 3-4 минути ходене по пътя от самия обект (линк за човечето на google maps).
вход: самият комплекс се обикаля безплатно и няма такса за вход. Манастир е и е препоръчително да се спазва дисциплина по отношение на облеклото.
музей и печат: в комплекса на манастира се помещава Църковно-исторически музей с вход 8 лева. Това е и печат номер 28 от книжката за 100 национални туристически обекта. А, ако искате да разгледате всички музеи – Църковно-исторически музей, Манастирско стопанство от XIX век, Експозиция на икони, Етнографски експозиции и Етнографски гостни стаи, то има комбиниран билет на стойност 20 лева. За историческия музей с печата ще са ви необходими около 30 минути, докато за всичките 5 музея около 2:30 – 3:00 часа.
мекици: задължително пробвайте мекиците, които са при изхода на манастира. Не отстъпват на сръбските, цената е 1 лев за мекица и 1 лев за домашно сладко.
Костница
След практичната част, ние разбира се ще се забием на нещо по-не известно. Около мекиците, т.е. при изхода на манастира – ще видите една табелка Манастирска костница. Следвайки я, ще се спуснете по няколко стъпала. За има няма 5 минути – ще ви се открие рилската природа в пълния и блясък с все река и бонус водопад.
Красота.
Пътеки и преходи около манастира
Пък, от към входа на манастира – започват различни пътеки и преходи. Видимо, те са по-дълги и най-вероятно изискват повече подготовка. Не са главна цел за днешния ден. В рамките на 3 минути можете да стигнете до гроба на Джеймс Баучер. А пък 10 минутна разходка в посока хижите, би изглеждала така:
Миналия Октомври минавах малко по-целенасочено и ходих около 30 минути в посока хижите. Беше имало свлачища и беше трудно да се върви по пътеките от паднали дървета. Към момента няма положителна промяна, даже е по-зле.
Водопади Бохемия и екопътека Кръста
От Рилският манастир се връщаме обратно в посока гр. Рила. Непосредствено преди града, добре обозначено на google maps има уширение на пътя, на което може да се паркира спокойно – линк за човечето. Ако спрете там, то гледайки към гр. Рила – отляво ще ви се падне екопътеката за Бохемските водопади, а отдясно екопътека Кръста.
Няма правилен избор кое да видите първо. Водопадите са около 90 метра близо екстремна денивелация, докато при кръста изкачването е 150 метра, но осезаемо по-леко и плавно.
Водопади
Започваме с водопадите. По пътя ще видите табела ЕКОПЪТЕКА ВОДОПАДИ БОХЕМИЯ, видимо отиваща в планината, но някак си към нищото. Всичко започва леко и приятно по една обрасла тясна пътека. Нормално изкачване по-малко дot десетина минути и ще стигнете до панорамна площадка с беседка. Много е приятно – има заслон, пейки с готина гледка, табели, че къта е облагороден от местния планинарски клуб (живи да са). Поглеждайки през пътя ще видите друга беседка, запомнете я 😀 По-късно ще гледате огледално – от нея към текущата. Появява се и табелата от началото на статията за екстремния маршрут. Екстремен – екстремен – колко пък да е екстремен? Е, екстремен е, но благодарение на клуба – може да се мине. Все пак е забавно, интересно и опасно. Има много места, на които можете да се подхлъзнете и да паднете от високо.
Примерно:
Въжето по ръба при водопади Бохемия
Умерено комфортно е за преминаване и не е единственото такова място по пътечката.
Сложени са въжета, където е възможно и дървени стъпала, но въпреки това остава най-опасната пътека, по която съм се разхождал. Любимата ми част е скала, която не може да бъде заобиколена и трябва да се наберете по въже на нея, което си е малко нож с 2 остриета (реално има и стълба, но тя е в тоалетната и по-скоро не е вариант). Притеснителното при въжето е, че е така поставено, че се търка на върха, докато се катериш по него и не е ясно, дали не е закъсано.
Скалата с въжето при Бохемските водопади
Бавно и внимателно и стават нещата. По-нататък има подобна скала, няма и въже, а 2 полу-счупени дървени стъпала. За сметка на трудността, на всеки няколко метра се откриват водопади от каскада и е страшна красота, както можете да видите и чуете.
Интересното е, че имаше поне още 4 човека, за разлика от други по-леки маршрути, като Чуйпетлово. Реално изкачването е малко и пътеката е късна, но е стръмна и трудна. Всъщност тя се изкачва за около 25-30 минути, докато връщането е за по-малко от 10 минути и е като разходка в парка. След преминаването и връщането, поглеждайки назад – виждам следното нещо:
Stairway to Heaven & Highway to Hell
И наистина, ако подходите от левия маршрут – можете в рамките на десетина минути да се разходите спокойно и да видите около 30% от каскадата водопади Бохемия. А пътеката с всичките препятствия – тук:
Е, оживяхме този 1 час в двете посоки с малки почивки и продължаваме напред.
Екопътека Кръста
Връщайки се по пътя, по който сме се качили към водопадите – пресичаме пътя, точно до моста, където сме паркирали, следваме табелата и тръгваме по пътеката Кръста. Тук е осезаемо по-скучно, което по-скоро е добре, след приключенията от преди малко 😀 Тръгва се по пътека с туристическа маркировка – бяло-червено-бяло. Приятно, леко, полегато – няма и десет минути и стигате до беседката, която виждахме откъм водопадите. Още 7-8 минути и трябва да свиете в дясно по пътека, където маркировката не се вижда толкова очевидно. Започва малко по-стръмно изкачване, но все още се ядва. Още около 25-30 минути и стигате до най-високата точка на пътеката. Т.е. изкачването отнема около 40-45 минути и се открива такава прекрасна панорама:
Общата денивелация според смарт тракера е около 150 метра. От кръста можете да се спуснете надолу по друга пътечка, няма как да я объркате, получава се почти пълен кръг и ще се озовете точно на уширението за паркиране. Спускането е осезаемо по-бързо и отнема около 20-25 минути. Цялата пътека можете да видите в галерията:
Чувството на раздробеност и безтегловност вече се обажда, но и чувството за дълг към теб читателю, също, не е по-слабо. Трябва да се снима, да се гледа, да се пише, за да може после да е лесно за теб или ако не друго, поне да се посмееш 😀 Продължаваме към:
Стобски Пирамиди
Подобно на Рилския манастир – изключително известна и добре позната дестинация. Стобските пирамиди, както можем да прочетем са:
дебели до 30 – 40 m старокватернерни вилафрански флувиоглациални наслаги
И наистина, с ненабито око си личи, че са такива. Не, сериозно, предизвиквам ви да го прочетете на глас 😀 История и информация в нета има бол, ние преминаваме към практичната част, а именно:
паркинг: паркира се безплатно точно до входа на пътеката
вход: 3 лева за възрастни
печат: 28а от 100 НТО, идеално допълнение след Рилския манастир, ако ги комбинирате в 1 ден
Пътеката започва леко и се извървява за около 30-40 минути, въпреки, че дължината и е едва малко над километър. Последните 300 метра, обаче, стават предизвикателство и става рязко по-стръмно и опасно. Подобно на водопадите има стръмни, тесни участъци, граничещи с пропаст. Гледките от най-високата точка, обаче, очаквано са невероятни.
Въпреки болките в колената, спускането е осезаемо по-бързо и е около 20 минути.
Иначе, на изкачване – още от 20тата минута ходене и се откриват панорами във всички посоки, както може да се види:
С това приключва разходката.
Трудност
В този формат с 4те неща за 1 ден – трудността е висока, даже излишно висока.
Денивелациите са както следва:
Бохемски водопади – около 90 метра, но трудни 90 метра.
Екопътека кръста – около 150 метра, леки.
Стобски Пирамиди – около 220 метра, средно трудни. *
*(горните данни са засечени с часовник Garmin и са приблизителни).
Според мен е по-удачно да се разделят например Рилски Манастир + Стобски Пирамиди на едно посещение, а пък двете пътеки с близък старт да са предмет на друго такова.
Това е откъм умора.
Паралелно, Бохемските водопади е сравнително дива пътека и въпреки облагородяването от местния клуб – има много места, където може да стане сакатлък.
Стобските пирамиди са определено по-цивилизовани, но в най-горната част важи същото.
Заключение
Невероятен приключенски ден. Близо 4 часа шофиране, над 450 метра изкачвания и 20 000 крачки. Адреналин около водопадите. Вече го виждам как би изглеждало на трейлър на екшън филм – с все взривяващи се скали и въжета 😀 (от режисьора на Трансформърс – Майкъл Бей).
Можете да откраднете и други идеи за по-хуманни еднодневни разходки около София от тук.
Галерия
Цялата галерия накуп:
