Лисицата котка на Рилските езера през 2022г.
Говорим си с колегата през първата Октомврийска седмица:
Аз: Ще ходя събота на рожден ден в Сапарева Баня (мале, това Сапарева ми изяде главата как се пише – във всеки сайт за нощувки и ваучери е изписано по различен начин – Сепарева/Сапарева. Правилното е Сапарева, окончателно). Мисля да минем през Рилските езера неделя, да не дава зян горивото, че и без това сме в района.
Той: Бе, Октомври е, това е планина. Ще умреш от студ, не се ходи току-така Октомври на планина.
Често се вслушвам в съветите му*, но желанието за бягство от столицата през уикенда надделя.
* В интерес на истината това с прогнозата ми даде известно поле за проучване. Прави ли Ви впечатление как всяка година, някак си зимата се измества с малко. Ако беше преди 10 години – Октомври вече щеше да е заснежен. Преди се говореше много за глобално затопляне. Хората поумняха, вече се говори за Climate change. Не сме професионалисти, тайното ми мнение е, че подобно на много други теми – 90% са пари, 10% са реално подобрение на човечеството. Сложна дискусия, не сме пили достатъчно алкохол за нея. По-скоро имаме идея, че всъщност сезоните леко се изместват напред-назад заради сложното въртене на планетата ни. Проверяваме прогнозата за времето в този период, а именно – втората седмица на Октомври. На хартия е супер. Научаваме нещо ново – намираме сайт за прогноза на избрана точка – линк. Този линк отваря информация за времето специфично при хижата и езерата.
Ще се ходи до Рилските езера (печат 29 от 100 НТО).
Е, коу’егата не беше прав. Всъщност времето беше изключително интересно и подходящо за тази разходка, както ще видим.
Не мога да се стърпя, да се похваля каква изненада ни очакваше на връщане, точно преди хижата. Не знам как ще се отрази на SEO’то на страницата, но снимката си плаче за гледания.
Лисичката наблюдател
Разходката
Всички са пияни от снощния рожден ден, аз пък за пореден път не близнах даже. Смотаняци 😀
Октомври лифта стартира в 09:00 и финишира в 16:00. Съобразяваме програмата, за да имаме максимално много време. Тръгваме от Сапарева баня, пътят е около 40 минути. София – Сапарева баня – 1 час. София – лифта за рилските езера – по-малко от 2 часа. Спестили сме половината вече. Играем за 08:45 да сме при началната станция на лифта. Проучили сме, че неизползването на лифта е прекалено хардкор за нас, а и харесваме лифтове. Надеждата е за спокойно паркиране. За лятото знаем, че има сериозни опашки и трябва да се отиде още по-рано.
Завойчета, гледки, завойчета, гледки, средна скорост под 30 км/ч. Гигантско изкачване и тормоз за колата. Поне няма много трафик, защото е и тясно и видимостта е ограничена. Трябва да се кара внимателно! Пътят е с хубава настилка. 08:40 при лифта. Бариера. Охранител. 5 лева при следния диалог:
Аз: Добро утро.
Касиеро-охранител: Добро утро, 5 лева за лек автомобил.
Няма братче, никой няма време за романтика в днешно време. Директно на въпросът.
Паркингът е 5 лева за целия ден.
В интерес на истината имаше коли. Поуспокоих се. И други луди се намериха. Ако отидете по-рано се паркира лесно. На прибиране към 15:30 беше претъпкано и колите бяха спрели кой-както можеше да намери за добре, под всевъзможни ъгли, включително на кьорчик.
За разлика от служителите на бариерата, на лифта хората бяха много готини. Към момента лифтът струва 25 лева на човек в двете посоки. Още е рано. Не работи нищо, освен касата на въпросното съоръжение. Студено е, опаковали сме се, като за сериозна експедиция. По-добре да тежат дрехите, отколкото да измръзнем и да си развалим кефа. Лифтът ни вдига още преди официалния му старт в 09:00. Възпитани момчета ни дават инструкции как да седнем без да станем за резил. Изкачването е двайсетина минути. Високо е, виждат се хората, които са тръгнали по-рано пеша. Смелчаги! Има няколко денивелации за покоряване. От лифтът до хижата – около 500 метра. При самите езера – също около 500 метра. Т.е. от лифтът до горе – 1000 метра има-няма. Доста тегаво. Високо е, още е сенчесто, не смееш да си извадиш телефона да снимаш, заради вкочанените пръсти. На колоните на лифтът се виждат изрисувани птици, красиви са. Високо е, можеш да си говориш със съратникът и паралелно да броиш и смяташ колко седалки има. 170 са, ще Ви разваля кефа 😀 Високо е, можеш да си наслаждаваш на невероятните пейзажи, които се откриват с всяка изминала минута. Високо е, можеш да наблюдаваш, че не си единственият плешив в планината, йей! Високо е, можеш и да паднеш, за това не шаваш много-много.
Ето я хижата, стигнахме. Програмисти с къси гащи и азиатци с големи фотоапарати, въх. Как сбъркаха Лувъра с Рилските езера 😀
Хижа Рилски езера е известна и най-вероятно сте чували за нея. Не сме страшни фенове на нощувките в хижи и не можем да говорим много за това. Кратка почивка за стопляне с чай (3 лева) и кафе (3 лева). Има различни сготвени неща за закуска. Оправяме си daily quest’овете от игричките. Часът е 10:00 и е време за потегляне. Последното ми посещение е било преди повече от пет години. Помня го изключително тегаво – маршрутът преминаваше през чакълест път, по който на всяка крачка се хлъзгаш и трябва да внимаваш много. Нямаше упоменати пътеки и можеше да се загубиш лесно, разстоянията са големи. В момента е много облагородено. В нета има много инфо за разглеждането на езерата по етапи. Ние сме аматьори в това отношение, дошли сме за снимки и раздвижване. А раздвижване има! До последното езеро се стига с изкачването на няколко различни доста стръмни денивелации. Има ясни маркировки, големи указателни табели, както и парапети. Чакълестият път в началото от преди в момента е под формата на стъпала облицовани с камъни. Първото изкачване е около 15-20 минути по ясно дефинирана пътека. 15 минути и вече всяка втора снимка става за wallpaper на телефона/компютъра. Виждат се езера в далечината. Пътеката води абсолютно ясно и дефинитивно. Още петнайсетина минути и се стига до голямо езеро – Бъбрека, подходящо за отдих и пикник. Интересно са ги наименували езерата. На живо – инвестирайки достатъчно време и въображение – всяко прилича много на сърце, ама не анатомически вярното. На сърчицата от вайбъра и месенджера. Ето го Бъбрека.
Рилски езера – Бъбрека
Не се стърпях.
Това меме достига до вас, благодарение на любезното съдействие на https://www.kapwing.com/
Отклонение. Тук става интересно с времето. Температурата на теория е 20°. На практика – няма облаци, вариш се, махаш якето. Появява се облак, който те покрива – чувстваш се като на 0°. Опаковаш се. Облака отминава – вариш се. Повторяем цикъл. Това е особеността на разходката до Рилските езера през есента.
Стига се до разклонение. Има друг маршрут за връщане, който минава покрай Долното езеро.
Пуснах малко късно часовникът, след първото изкачване, да засича. Пътят горе-долу изглежда така с липсващо първото 100 метрово изкачване от хижата:
Трасето за пълна обиколка
С риск да направя безплатна реклама на Garmin, искам да вмъкна, че те правят страхотни играчки, за технически маниаци, като мен.
До разклонението след Бъбрека беше леко и забавно. Нещата загрубяват. Препоръчвам Ви да си носите щеки за да пазите колената. Ако нямате и сте забравили да минете през магазин – на паркингът след 09:00 и нещо отварят магазинчета и цените са сравнително конкурентни – между 10 и 20 лева на щека. Облагородяването е до тук. Предстоят тегави изкачвания, точно по чакълест терен. Има парапети, но са с голяма натовареност, полезни са. Всеки две крачки напред са придружени от леко приплъзване половин крачка назад. Как ще се слиза – не ми се мисли. При нормални условия – основен стимул за продължаването щеше да бъде доказването на себе си, че мога да го изкача или пък невероятните пейзажи, които съм виждал на стотиците снимки из нета. НЕ! Стимулът е групата от китайски бабички и дядовци, които пердашат напред и почиват по-малко от нас 😀 Ще ми катерят те повече от мен – абсурд!
Брутално изкачване, езера, снимки. Я, водопад? Бонус за добре свършената работа до тук – равно. Я, пак водопад! Отново – брутално изкачване, езера, снимки. Сега, дали туристическата група, осезаемо над средна възраст стигна преди нас – това не е толкова важно. Тука е като на маратон, важното е да участваш и да финишираш 😀 😀 😀 Финиширахме. Гледки навсякъде. Заслужава си! Те колената ще си минат рано или късно.
Проверка как сме с времето – 12:15, до тук два часа и нещо. Има 3 часа до лифта. Пикник, почивка, психическа настройка за спускането по чакъла и наобратно. Минаване покрай Долното езеро. Гадно е. Ако не сте подготвени и сте се хлъзгали досега или Ви е било трудно – върнете се по пътя, по който дойдохте. За да минете покрай другата хижа и де факто до по-ниските езера, които се виждат в далечината, трябва да прекосите по-тегав и не толкова облагороден маршрут. Има планинска маркировка (цветните линии). По-скоро е хубаво да имате работещ GPS и да гледате посоката, в която вървите, иначе лесно може да се отклоните и да се загубите. Другият вариант е – гледате накъде ходят повечето хора и подир тях. Пътеки почти няма, ходи се между камъните кой-както свари. Осезаемо по-трудно и натоварващо е. Намираме си нов приятел италианец, не като ония гадни (това трябва да е смешно :-D) китайци, дет’ катерят като козички. Смотаняци! Я, прекосяваме някой от водопадите, които видяхме горе. Пътят се минава по-бавно, отколкото изкачването покрай Бъбрека. Ако на отиване отнемат 90-100 минути. Връщането покрай долното езеро е по-скоро 130-140 минути. НО! НО! Внимание, внимание! Идваме до името на статията. Малко съм предполагал, че ще бъда на косъм от това да пипна жива лисица. Ходиш си, псуваш си като нормален човек на български, сръбски, вече и на италиански, че вече не си усещаш краката от то’я чакъл и изведнъж – БАМ! – ЛИСИЦА. Разпльокала се като котка. Изглежда като от RPG игра, чака да ти даде задача да и донесеш два заека за 10 experience points. Лежи си, прави си слънчева баня и дружелюбно те следи с поглед. Доближих се много.
Мислех, че е болна и за това не бяга от наобикалящите я хора, а ние се събрахме групичка. Взех един стрък идея си нямам какво растение от земята, да кажем, че е сено и тръгнах много дружелюбно да я чешам по носа и главата. Тя като типична котка започна да души стръка и да се гали в него. Кеф. Още умирам от яд, че не посмях да я пипна, но искам да Ви кажа, че на живо си е бая животно. Имаме точно нула познания какви са ѝ възможностите, но пък знаем, че най-близката болница е примерно на час-два 😀 Не я пипнах и все още ме е яд. Направи ни деня, мигновено забравих за нахалните колена, които постоянно ме подсещаха, че са там, съществуват и искат специално внимание. Един човек казва гласно, това, което всички си мислим:
Сигурно е болна, затова лежи така спокойно.
Тя сякаш го разбра, директно се изправи и се показа в цялата си прелест. Започна да прави кръгчета на бившето си легло, като на моден подиум. Погледахме я още малко, порадвахме и се. Време е за прибиране. 15:00 мина, лифта ще затвори. Спускане надолу; супер странно. Часът е 15:30. Лифтът затваря в 16:00. Хора се качват нагоре? Както и да е, сигурно с причина. Долу живота ври и кипи. Работят магазинчета за сувенири, щеки, заведения. Паркингът е пълен.
Бюджет
Паркинг за лек автомобил – 5 лева
Лифт – 25 лева на човек за двете посоки
Трудност
Маршрутът до последното езеро е тежък по моите разбирания. Общата денивелация е около 500 метра, а терена е чакълест и хлъзгав. Ако не се възползвате от лифта – общата денивелация е 1000 метра. До първото езеро също е трудно, но е 20% от това, което предстои до последното; също така е и подобрен – на стълбички е почти. Ако имате съмнения дали е за Вас – помъчете се да стигнете поне до първото езеро. Има страхотни панорами. Винаги можете да се върнете. По време на това ми посещение – имаше хора, които се връщаха по средата.
Особености
Няма никъде тоалетни. Т.е. стигнете ли до хижата на крайната станция на лифта – това Ви е последния шанс.
Храната в хижата е сравнително скъпа и умерено разнообразна, което е абсолютно разбираемо. По-скоро трябва да сте си подготвили вода и храна с вас, задължително.
Ако имате възможност – ползвайте щеки за трекинг.
Можете да вземете печатът за 100 НТО от хижата на горната станция на лифта.
Заключение
Изключително зареждаща разходка! Две седмици по-късно колената все още се обаждат, но все пак.
Галерия
И типичната галерия за неангажиращо скролване:
