През тунелите на Трън – екопътеката до Ждрелото на река Ерма и панорамната площадка

Има си един тип разходки, за които тръгваш с идеята „ще се разтъпчем два часа и се прибираме“, а накрая се хващаш, че си изкарал половин ден навън и си доволен като хлапе. Трънската екопътека – или по-точно екопътеката през Ждрелото на река Ерма – е точно от тях. Малко паркинг, малко скали, тунели (да, тунели!), гора, вода, един Рибарник по средата и накрая едни гледки, заради които забравяш, че уж си дошъл само да убиеш времето. Продължавай да четеш и надолу ще разберем 🙂

Както обикновено – на лов съм за по-непопулярни дестинации, за които в нета има по-скоро мълчание, отколкото информация. Трън е от онези места, дето всеки е чувал името, ама малцина реално са ходили. Е, аз ходих. Маршрутът тръгва на около 3-4 км северно от град Трън, по пътя за село Ломница – ето къде е паркингът в началото на екопътеката. И понеже за самия маршрут инфо-то е оскъдничко, ще поразпъна малко локумите, както се полага 😀

Ждрелото на река Ерма с един поглед

Преди да тръгнем – едно мъниче история за настроение. Мястото си има легенда, както се полага на всяко ждрело, което уважава себе си. Разказва за невъзможна любов между двама влюбени:

Майчина клетва ги проклели и те се превърнали в две скали от двете страни на река Ерма – да са винаги близо един до друг, ала никога заедно. Водите на реката били подхранвани от сълзите на двамата разделени.

Та, двете канари, надвесени над реката, се казват Църквището и Жилав камък. Романтично, драматично и подходящо мрачно – точно както обичаме 🙂

Чувствам, че тук е момента да спомена и полезен факт – по пътя за колата, на няколко минути преди паркинга можете да си вземете и печат №39 от 100’те национални туристически обекта. Няма как да изпуснете табелата, на 1 магазинчо-сергия, въпреки, че сайтът на Български Туристически Съюз дава друга подсказка. Ако и ти запълваш книжката – Фотинските водопади са друг такъв обект, който си струва отбиването. 

Трън е на около час и половина от София – ето и още идеи за еднодневни разходки от столицата, ако този маршрут ти допадне.

Паркингът и началото

Започваме от паркинга. Има място за колата, има планина, има синьо небе – с други думи, класическото начало, при което всичко ти изглежда подозрително лесно и мислиш „е, тая работа за час ще я приключим“. Записваме си го това самочувствие, че ще ни трябва за после 😀А, пък за преди – в началото на паркинга за коли е страхотна локация за пикник. Има беседки и заформени каменни барбекюта. Страхотно е и просто да дойдете, да седнете на лафче-кефче покрай реката. 

Първите крачки – гора, скали и тунели

И тук идва хубавото. Тръгваш по пътеката и тя доста бързо ти показва защо си си направил труда да дойдеш чак дотук. Върви се през гора, покрай скали и – внимание – през тунели. Да, истински тунели, изсечени в скалата. Стоят така, все едно някой на времето си е казал „заобикалянето е за скучните хора“ и е решил да прокара маршрута направо през планината. Хем леко мистериозно, хем напълно безопасно, а скалите наоколо постоянно ти напомнят, че си в планина, а не на разходка между два блока.

По пътя минаваш и покрай беседка, покрай реката, по едни такива скалисти участъци, дето се снимат от само себе си. Малко почивка, малко зяпане, малко „чакай да щракна още една“ – и продължаваш.

Табелата – преди да тръгнеш „наслуки“

По пътя има табела с маршрута. Аз лично съм от хората, които първо тръгват, а после проверяват картата, така че за мен подобна табела е горе-долу единственото ми алиби, че съм се информирал предварително 😀 Снимате я, за всеки случай, и продължавате уверено в „неизвестна посока“. Не че после няма пак да си дърпате навигацията, ама поне съвестта е чиста. Реално – посоченият от мен маршрут продължава от този стълб в посока Рибарник. Има опция да продължите към Банкя и да направите съвсем друг маршрут, който ще ви изкара по-рано по пътя м/у Трън и началото на пътека. Ние все пак си гоним бяло-зелено-бяло като туристическа маркировка в посока Панорама Църквището. 

Рибарник – паузата по средата

Някъде по средата на разходката се стига до Рибарник Трън. И както подсказва името – тук водата не е просто за декор, ами е част от цялата работа. Има информационна табела, има заведение, което препоръчвам. Цените са човешки, спрямо локацията, порциите задоволителни, а храната завидно вкусна. Има едно хлебче с чесън. Ако ви го докарат преди храната – ще се наядете своевременно, много е добро! Има воден канал и един кът, в който спокойно можеш да седнеш, да си поемеш въздух и да решиш дали си дошъл да се разтъпчеш, или да прекараш целия ден навън. Аз гласувам за второто.

Едно предупреждение от практично естество: мостът край рибарника е частен и ако заведението не работи, може да е заключен – което усложнява кръговия маршрут. През хубавите уикенди на пролетта и лятото обикновено е отворено, но ако сте в делник, по-добре проверете (локация и контакт тук). Все пак идеята на екопътеката е да се разхождаш, а не да поставяш личен рекорд по бързо преминаване.

Обратно по кръговия маршрут

След Рибарник продължаваме обратно по кръговия маршрут. Пейзажът се сменя, но усещането си остава същото – гора, открити места, пътека и предостатъчно поводи да спреш за снимка. Даже и да си си обещал, че този път няма да снимаш всяко дърво, камък и облак, накрая пак ще снимаш всяко дърво, камък и облак. Проверено.

А, и една малка среща с местната фауна отблизо – нещо, което съмнително прилича на кърлеж кацна на едно листо точно до мен, видимо също с интерес към маршрута. Не беше канен, ама явно и на него му е харесало мястото. Споменавам го не за да ви плаша, а за да не забравите пръскалото и една проверка след разходката – планината си е планина 🙂

Финалът – панорамната площадка

И накрая идват гледките. Точно тук човек си казва „е, добре, значи имало е смисъл да се върви, да се катери и да се спира на всеки завой“. От панорамната площадка (върхът е Църквището, ако държите на имената, на около 800 м надморска височина) се виждат долината на Ерма и околните планини, а небето, както обикновено, се старае да направи всичко още малко по-поетично, отколкото трябва.

Панорамната площадка е логичният финал на разходката. Малко гледане, малко снимане и малко мълчание – защото понякога няма нужда да се обяснява много.

Прибираме се към паркинга

И така – обратно към паркинга. Разходката приключва, ама снимките остават, за да напомнят, че следващия път пак може да се тръгне натам. А аз, честно казано, вече го обмислям.

Маршрутът в Garmin

Понеже все пак сме за практичните пътешествия, ето и картата от Garmin. Основните числа ги събрах най-горе в Бързата справка, а тук може да видиш формата на самия маршрут – едно малко над 6 км кръгче с около 330–350 м изкачване, което спокойно се минава за около 3 часа.

Трънската екопътека е от онези разходки, които не те натоварват с усещането, че трябва да покориш нещо на всяка цена. Просто вървиш, гледаш, спираш, продължаваш и накрая се прибираш приятно изморен. А това, поне за мен, е една доста добра дефиниция за успешен ден навън. 🙂 Ако търсиш нещо подобно в друг край на страната – екопътеката Струилица край Девин също върви покрай вода и през каньон.