Oстров Тасос в Гърция – oт морето до планината

Били сме три дена на анти-дебелариум в Гранд Хотел Банско – любима дестинация. Видели сме Безименият град, но това далеч не са достатъчно калории да компенсират три дена гуляйстване. Време е за малко по-сериозно движение. От почивка, отиваме на екскурзия! Къде, ще попитате? Е! Как къде? Докато всички са на Сен Тропе – други на Малдивите, ние пък отиваме на остров Тасос в Гърция.

Очаква ни екшън – ще има круиз, плажове, СПА, масажи, чукари и още кой-знае какво, нямаме търпение.*

*ще пиша една идея по-сбито в този пост, защото е много за разказване.

Тасос от далечината

Ден 1: Гоце Делчев, Ферибот, Настаняване в района на Лименария

Тръгване след обилна закуска от Банско. По-удачно е да се премине през ГКПП Илинден – Ексохи. Очакват ни 260 километра и 5 часа път по навигация. Знаем си от едно време, че горивото в Гърция е по-скъпо, въпреки че към средата на август 2022 не е точно така. Зареждаме до горе. 10:00 часът е, има време, стъмва се късно. Да съберем някой и друг печат? Защо пък не, вмъкваме Общински Исторически Музей в гр. Гоце Делчев (печат 59б от 100 НТО). По пътят виждаме и билборд за зоокът (а ние обожаваме зоокътовете, например Алис): Хаджидимово.  В bucket list’a за по-нататък, ще стане рисково с времето. Чака ни ферибот – за първи път ще е – страх, шок, паника, предпочитаме да има време.

Завойчета, спускане от 900+ метра на 500 метра. Колата се кефи, харчи на половината на нормалното ѝ. Стигаме до Гоце Делчев, скрито бижу, заобиколено от планини, някак си скрито на завет. Достатъчно голямо е за да има платено паркиране под формата на синя зона срещу 1 лев на час. Паркираме близо до центъра за да ни е спокойно, но още по-близо до музеят. Входът на музея е обидно евтин – 2 лева за възрастен. Музеят крие доста история в себе си, жената на касата е изключително мила и разговорлива. Изсипва ни основните точки, на които да наблегнем. Най-запомнящото се нещо е зала за разпит използвана около втората световна война. Заставаш на една точка и започваш да говориш. Няма нищо магично, нито паранормално. Има акустика, която те влудява – все едно си чуваш гласът на запис от гласово съобщение в Messenger – искаш да си пробиеш тъпанчетата и не можеш да повярваш, че така звучиш за другите хора 😀 Казваш няколко изречения, пулса ти се ускорява осезаемо, чуваш си сърцето, обземат те чувства на страх, паника, еуфория, притеснение. Колкото е неприятно, толкова е и интересно как е възможно. Няма много информация в нета за този феномен, трябва да го видите на живо, за да го усетите.  Печат, марка, време е за няколко тигела по главната улица. Страхотно, поредния неособено претенциозен български град, който е в пъти по чист от италианските. Печели точка. Приятна главна улица, обикаля се за 10-15 минути, има си всичко. Площади, монументи, статуи, озеленяване, пейки. Чистичко, новичко. Обяд в сравнително лъскаво кафе-ресторант на центъра. Салата Цезар – 8 лева, кафе – 1.50.

12 item(s) Първа Предишна of 2 Следваща Последна

Два часа за музей и център, време е за път.

Практическа част

Ако сте запознати с пътят и острова и Ви се чете разказче, прескочете към Ден 2.

Границата

Границата -> Кеф. Минавали сме преди през Кулата-Промахон и знаем, че е лотария. Или ще се мине за 10 минути или ще се кибичи четири часа. Няма логика там. Феноменът е неподвластен на ден от седмицата, час на деня, месец от годината. За първи път ще минаваме през ГКПП Илинден – Ексохи. Разгарът на сезона е. Има трафик, но нищо съществено. 30 минути, контролът е като на Кулата. Лични карти, документи на колата. Към датата не бяха необходими специални документи, за пустия ковид. Минаваме с малкия талон, който е от 2015 година и е една страничка (т.е. не се сгъва на две). Подготвили сме се, че може да искат големият талон. Не, не го искат. Все пак – ако минавате с малък талон, който не е от сгъваемите – бъдете готови, носете си ксерокопие на големият талон. Има шанс да ви го поискат. Също така в самата Гърция при евентуална проверка също може да Ви притрябва. Не си забравяйте зелената карта към гражданската отговорност!! Вече е към 14:00. По-скоро бързаме транзитно без да разглеждаме. Смешна история, която ще е предлог на друг разказ – не си носете полицейска палка в багажника, ще Ви свалят номера на колата и става сложно (история на колега) 😀

Фериботите

Правото на избор е много ехиден феномен – направо си плаче за няколко страници размишления. От една страна някак си получаваш чувството, че си свободен, от друга страна влиза ефекта на съмнението и постоянно се чудиш дали си взел правилното решение. Гърците и google maps се стараят да седиш в медийно затъмнение и почти ти отнемат въпросното право. Има два варианта да се стигне до Тасос с ферибот, ако сте с лично превозно средство. Решаваме на отиване да минем по единия път, на връщане по другия. Всичко трябва да се опита в този живот, нали? Единият вариант е ферибота от Кавала, който стига до западната част на острова – Скала Принос. Вторият вариант е ферибота от Керамоти, който стига до източната част на острова – Лименас (до микро-столицата на острова, така да я наречем за аналог).

Цените са много съизмерими и за двата ферибота, разликата е по 1-2-5 евро макс. Плаща се:

– Такса за самата кола, в зависимост от дължината – 20-25 евро (смятайте си го направо 25 евро; 20 са коли под 4 метра – corsa/vw up, такъв клас) и нагоре за каравани, бусове и прочие.

– Такса на човек – 6 евро Кавала, 5 евро Керамоти.

Сега. Тук са много сценариите. Малка сравнителна табличка:

* Най-точният сайт за графика на фериботите + отменени часове!! Трябва да ги съблюдавате: https://www.go-thassos.gr/thassos-ferry-schedules-prices

Това ми е първото качване на собствения автомобил на ферибот. Возили сме се преди няколко пъти на ферибот, но сега е заложено “милото”. Ми, ако има вълнение и вземе, че се чукне в някое друго “мило”? Не сме набожни, ама да не дава Господ :-D. Говорих си с приятели, които са минавали по този път, всички ме успокояват, че няма страшно и наистина:

Да качиш колата на ферибот е като да паркираш на паркинга на голяма верига супермаркети.

Само дето, ако някой нахалник не се залепи до теб от само себе си, то организаторите на паркирането ще се погрижат за това.

Колата на ферибот

На Кавала – можеш да платиш и на самия ферибот. На Керамоти – трябва да се мине през километрична опашка и да платиш на каса.

На Кавала има мнооооого по-малко трафик. Все пак гърците махайки доста жизнено набримчват колите на по 10 см. една от друга. Това не го разбирам. ОК, фериботът е препълнен, хубаво, наблъскай колите една до друга, обаче.. имаш 15 коли на ферибот за 50. Защо да не ги отдалечиш, ей-така, за спокойствие през метър. Не! Колите са наредени като от тетрис професионалист (не се бъзикам – погледайте малко за какво иде реч, много зарибително). Реално колите мърдат с по 1 см. от клатушкането. Предполагам, че логиката на тетриса им е: “Ако колата ще мръдне с повече от 5 см., то тогава това е най-малкия проблем, тъй като в момента най-вероятно потъваме или нещо такова”.

Самият ферибот е изключително човешки и приятен. На няколко етажа е. Има панорамни места за сядане отвън, които дават възможност да гледаш как се отдалечаваш от любимия ти балкански полуостров и как доближаваш дестинацията си. Ако имате непоносимост към пътя по вода, има места и вътре. Реално вътре почти не се усеща плаването. Можете да си гледате колата и да слизате до нея, ако сте забравили нещо, без проблем. Има тоалетни, кафе, вода, снаксове. Внимание!!! Вземете си храна за чайки, ерго хляб, снакс, солети. Чайките ни придружават!!! Летят с нашата скорост, явно свикнали на явлението корабче, издават си техните звуци, каквото видят за ядене го ядат.

5 item(s)

Докато при Кавала изживяването можеше да бъде обобщено с една дума: спокойно, при Керамоти не е точно така. Лудница. Фериботът е 10 пъти по-голям, впечатляващо, цял плаващ град. Километър опашка за колите, толкова и за касите. Контролът е изключително слаб, не знам как си събират парите. Има варианти да се качите без да платите. Пет ленти коли за качване на две ферибота един до друг. Катаджии, служители на фериботите крещят, махат, единият вика – насам, този на два метра от него ти се кара: ама защо насам. Единият вика: тръгвай, този на два метра от него ти се кара: ама защо тръгваш. Много са яки 😀 И на тях не им е лесно. Колите тук са наредени през 9 см.

На фериботът от Керамоти

Реално трансфера Кавала – острова е два часа, както и да го гледаш. Просто толкова отнема и с двата ферибота. Ако ти трябва Кавала, и да тръгнеш от Керамоти, после по сушата ще се компенсира по-краткото време във водата. Зависи откъде идвате и къде ще се настаните на острова. Кавала – Керамоти е 40 километра, взима се за малко повече от половин час, като пътя е скучен и няма нищо интересно, освен бесни гръцки шофьори. Можете да минете по Toll (платен) път, можете да минете и през селцата Toll-Free. Лименас – Скала Принос е 15 километра (на острова) и се взима за 15 минути.

Ако минавате от западните две граници с Гърция – Кулата-Промахон или ГКПП Илинден – Ексохи, по-скоро ви трябва ферибота от Кавала. Ако минавате от източните – Керамоти. 

Онагледено:

Кавала – острова всячески е 2 часа

Предполагам, че основна причина на Керамоти да е в пъти по-оживено е, защото Google Maps’a го предлага като основен път.

Google Maps и неговите номера

Според мен по-добрият вариант е да си планирате ферибота в Кавала. Непосредствено до него има паркинг – 2 евро за 4 часа, което се пада и близо до удачна за пешеходна разходка зона. Можете да си направите разходка на отиване или/и на връщане в Кавала, както ще видите, направихме ние в последният ден.

Остров Тасос

Какво представлява остров Тасос според моите разбирания бихте попитали? Никой няма да попита, добре, че е монолог тази статия. Островът има силно изразени плажни черти на 0 метра надморска височина, но има и максимална такава над 1200 метра, което е достатъчно за да кажем, че има и планинска част. Североизточната част (горе вдясно) държи “микро-столицата“, както я нарекох по-горе – Лименас. Има ЛИДЛ, голямо пристанище. Бих казал, че отговаря на нещо като Китен по големина. В района има много гъзарски плажове, и ме е яд, че не стигнах до Marble Beach (Saliara). Около югозападната част сякаш е струпана по-туристическата част на острова – около Лименария и Потос. Те са по като Созопол и Слънчев бряг, осезаемо по-малки от нашите “перли”, но много оживени. Разбира се навсякъде има плажове и градчета, но това са по-големите области на острова. Откъм планинската част имаме: Теологос, Кастро и Меритата. Планинските градчета са много интересни, както ще видим по-късно. Различни са, имат нотки на различни култури в тях.

Плагиатствано от: https://nikana.gr/en/tourist-guide/thassos/places/1591/the-map-of-thassos

Стигнахме на Скала Принос. Слизайки от фериботът, веднага се губи чувството за остров. Все едно си на сушата, нищо специално, само да няма някой пожар, а то имаше 2 дена по-рано 😀 На 1-2 км от Принос има супермаркет Latsouris – типичен Гръцки супермаркет по-скоро за местното население. Цените са една идея над Българските, но не е фрапантно. Идеално. Основни боеприпаси – вода, крекери, настаняване и на лов за ресторант.

Ден 2: Трипити плаж, Теологос

От предходната вечер сме преспали и осмислили добрите и лошите новини. От хотелът правят интересна кампания – анулирай си резервацията в Booking и ще получиш ваучер за СПА услуги на стойност 100 евро на човек. Добри новини. Таверните, включително нисък към среден клас са.. болезнени. Масови примерни цени за неособено амбициозни заведения, без значение дали са на първа линия на плажът или на втора трета са – Кафе/Фрапе/Капучино – 3-4 евро. Гирос (все едно среден/голям дюнер, в никакъв случай не XXL) – 7-10 евро. Салати/основни – 15-25 евро. Малка пица 10-15 евро. Вино – 5-10 евро чаша. Бира – тяхната Mythos 4-5 евро за кенче. Не знам дали е така, защото беше разгарът на сезона, но някаква нормална вечеря, без преяждане или октоподи/стриди, ами стандартно – салата, пържола, чаша вино излиза нещо от порядъка на 40 евро на човек. Лоши новини. Говорим за на Бай Гошо таверната, която ползва същото олио във фритюрника от миналия сезон, не за топ ресторант, за който не можеш да направиш резервация за две седмици напред. Тези цени се доближават до доста по-луксозни дестинации, които се славят с качество, лукс и най-малкото Мишлен звезди. Контрастът е страшен в цените на заведенията. За съвсем малко повече пари сме се настанили в 4 звезден хотел със собствен плаж и голф колички, които ни разкарват нагоре-надолу в комплекса. С включена доста прилична и богата закуска на шведска маса. Става ясно, защо практически всеки втори хотел предлага бокс в стаята с хладилник и кът за готвене. Изяснява се и защо супермаркетите имат толкова на брой клиенти, колкото и таверните 😀

Плажът на нашия хотел е Трипити. Е, готино е. Горе-долу българите са 50% от туристите. Преобладават и доста румънци. Водата е кристална, вижда се всичко. Вижда се всичко. И хубавото и лошото 😀

Tripiti Beach (Limenaria), вижда се всичко

Шезлонгите и чадърите са готини, плажа е чист. Ако не си гост на хотела – 3.50 евро фрапе и можеш да ползваш въпросните плюс душовете и тоалетните на хотелските заведения. Това бие всички наши оферти – от минималната консумация по Созополските плажове, до 50те лева за двама за Златни Пясъци. Никога не съм харесвал плажовете, не е моето, не мога да разказвам със страст за тях. Вижте, басейните на хотела – приказка. Нищо повече не ти трябва. Но и тук няма кой знае колко за разказване. Всички си лежат, пекат се, почиват се. Смотаняци!

Леко се стъмва и е време за нещо за душата. 24 часа са минали, окопитен, все едно съм отрасъл в Тасос, време е за поход. Най-близкото местенце е Теологос. Представлява (по моите представи) селце, което е с някак си с балкански произход, а може би Турски. От единия до другия му край разходката е двайсетина минути пеш по една тясна улица, откъдето минават коли, разбира се. По залез е много приятно и разпускащо, без големи изкачвания. Интересните неща тук са две. В началото на градчето е таверна Аугустус, която мисли за такива като мен, но наистина резервациите са седмица напред без да преувеличавам. Срещу 25 евро на човек получаваш ядене на корем а-ла-карте, т.е. поръчваш си от менюто неограничено, включително алкохол. Правят страшен купон, танци по огън, жива музика. Започва се от 20:00 до след 02:00. Откъде знам без да успяхме да седнем ли? Лесно. Кибичихме до 22:00, надявайки се някой да стане и да седнем без резервация. Никой не става. Платили са за до 02:00, до 02:00 стоят хората 😀 От другата страна на селцето има водопад, до който се стига по лека пътека. Попътно дребен рогат добитък, видимо тип козичка, се храни изключително сладко и спечелва почетно място в статията:

След краткото лирично отклонение и почивка продължаваме към целта. Водопадът има лесното за запомняне име Kefalogourna. Разходката е 10-15 минути от главния път. За удивление хора се къпеха вътре. Имаш всичкото море на света около теб, буквално. От всяка страна имаш море с кой от кой по-интересен плаж, но ти се забиваш на най-неочакваното място за плажуване пред очите на десетките туристи 😀 По средата на главната улица има кафенета и други таверни. По-изпъкващо е Old museum cafe bar, което има много готин двор и е декорирано много приятно. Кафетата са 3-5 евро (от късо до американо, капуично и фрапе), но пък ти носят постоянно вода безплатно. Ако не ходите много по чужбината и сте свикнали като мен да си пиете дълго кафе, от чаша наподобяваща халба за бира – запомнете Americano coffee. Ако се опитвате да обясните на гърците и италианците, че искате дълго/long/lungo/double кафе – ще получите около 10 капки кафе, вместо 5 капки в мини-шот чаша. Americano – стандартно дълго кафе. Кратка разборка на деня:

24 item(s) Първа Предишна of 3 Следваща Последна

Ден 3: СПА & Kastro & Potos

Почивко-екскурзия е. Денят започва с лек плаж. Оползотворяваме си ваучерите за СПА и масажи. Няма да Ви лъжа – СПА’то в България е осезаемо по-добро. Съдя по класа хотел и ценовия диапазон. При нас за 50% от цената на нощувката имаме включено по тези критерии извънземно СПА. 80 евро за 30 минутен масаж, 20 евро вход за СПА съставляващо подвижна инфрачервена сауна и студен басейн. Не им е силата. Като за на аванта за здравето на Booking е ОК и приятна добавка.

Следобедът е по-интересен. Kastro. Той е на надморска височина 500 метра и е от по-високите локации, до които се стига сравнително лесно с кола. Тесен път, сравнително ремонтиран, завойчета. От карето Лименариа-Потос се стига за около двайсетина минути с кола. Интересното там е Apostolus Waterfall, църква, две таверни и Περεκκλήσι (параклис). Водопадът е на около 40-50 минути разходка по трудна пътека, по която има диви козе/овце. Буквално на пътя има положени пчелни кошери. Ходенето трябва да е доста внимателно. Денивелацията е голяма, например 200-250 метра. По-скоро изисква подготовка, не става за ходене по джапанки. Параклисът е по-забавен. Пет минутна разходка до него и се откриват страхотни панорами на всички посоки. Непосредствено преди него има пейки, подходящи за отдих и взиране в безкрайния шир на морето и хоризонта.

15 item(s) Първа Предишна of 2 Следваща Последна

В “Kastro” Taverna-Cafe има една идея по-интересно кафе, наречено “French press”. Дълго е, кеф!

Стига чукари, време е за любима част. Цветна главна улица с шарениики, магазинчета и глезотийки. Истинската есенция на морето по моите разбирания. И наистина, какво по-голямо удоволствие от това да ти направят плитки (нищо, че си 0 номер) или да си купиш оризово зрънце с името ти изписано на него. Potos е сравнително малък – например 200 метра главна улица. Ако трябва да го оприлича на нещо – големината на Синеморец с оживеността на Слънчев бряг. Усещането е като на нашето Черноморие с една малка разлика. Паркирането на всякъде е безплатно, стига да няма знаци. Това са го измислили доста по-добре. Последните години по нашето Черноморие основен проблем ми е паркирането. Или ли ми е на тръни, че ще ми вдигнат колата или ми е скъпо или се притеснявам, че ще ме одерат при маневриране. Царево 2022 г. – синя зона – 4 лв/час. Е, тук си имаш гигантски паркинг, де факто на кей/пристанището. Паркираш, слизаш и си на главната улица. Спокойствие. Пълно е с българи. Половината заведения директно имат извадени менюта на български. Бъг в системата – по главната улица – голям сладолед за 2 евро! Ще се поглезим. За жалост колкото е цветно и оживено, толкова е и малко. Двайсет минути ходене преко-сили са достатъчни за да се обиколи целия център. Вечеря и стига за днес.

Potos

Ден 4: Целодневна разходка с корабче (круиз) по южната част на острова

Предходната вечер сме проучили как седи въпросът с морските забавления. Има няколко основни туристически закачки, които са полу/цело-дневни: 

• АТВ/Скутери – цените са по-ниски от нашите в БГ – 40-60 евро на ден за 250-500cc, но с някои ограничения.  Реално АТВ’тата са с асфалтови гуми и се оказва, че не може да се карат по офроуд терени. Всъщност, меко казано е забранено и глобите започват от 500 евро. Въпреки това са доста удобни и подходящи за обиколки до по-високите селца с тесни пътища. Зареждат се на бензиностанцията, като горивото е например 0.10-0.20 евро по-скъпо на острова, отколкото в самата Гърция. Отделно трябва да имате каска или да си наемете такава – 10 евро на ден.
• Гмуркане – и шнорхелинг, и скуба. Правили сме вече няколко пъти тази година и не е приоритетно предвид ограниченото време за преживявания. Все пак след проверка – цените са една идея над българските по сайтовете за ваучери и са доста ОК, взимайки в предвид по-чистата вода и по-готините откриващи се подводни гледки. Например ако в БГ е около 30-40 евро масовата цена, на Тасос е около 50-60 евро. Препоръчвам да не ходите за първи път там. Отидете си на БГ Черноморието, за да видите какво е и да получите обяснения и подготовка. Като за първо СКУБА гмуркане е хубаво да имате време и спокойствие. На Тасос ще говорят на умерено добър английско-гръцки и ще е напрежение.
• Наем на моторна лодка. Това е готино, при нас в БГ го няма или поне не съм го открил. За жалост, теглейки чертата е сравнително скъпо удоволствие. Не си заслужава за двама човека. Цената се формира по следния начин: Лодките са от 70 до 200 cc, т.е. слабичко, едноцифрено число конски сили. Наем в зависимост от лодката от 5 до 10 к.с. и часовете представлява от 80 до 150 евро. Всичките лодки имат капацитет максимално 6 човека. До тук не звучи толкова зле, например слаба лодка за цял ден (от 10:00 до 18:00) – 100 евро или половин ден (след 10:00 – 4 часа, по което и да е време) – 80 евро. Направо си е добре, но! Горивото. Лодките се движат с гадно и на теория евтино гориво А87 (ние караме в БГ с А95, А98, А100). Т.е. те харчат изключително много. За един час лек/бавен круиз – 5 литра А87. Съвсем спокойно числото може да стигне до 20 литра при максимално ускорение. За нормална разходка по море, горе-долу след разговори с ползващите хора, за няколко километра в двете посоки отиват около 30-40 литра гориво. То пък от своя страна се предлага на завишената стойност 2.50-3.00 евро на литър, в зависимост от кого взимате лодката. Сумарно, разходка с лодка излиза около 200 евро, усреднено. За двама човека по-скоро е много. Трябва да се вземе в предвид и че лодките не са някакви страшни бегачки, по-скоро са направо бавни и скучни. За 4-6 човека, по-скоро си заслужава.
• Полу или целодневна разходка на корабче, което наричат круиз. Ако нямате опит с района и се чудите какво да правите един ден – по метода на изключването – това е може би най-разумния вариант. Цената варира от 10 до 40 евро. Има опции за кратки вечерни по смрачаване разходки, както и полу/целодневни такива, с включен обяд на двете конкуриращи се вериги. Двете фирми, предлагащи тази услуга имат идентични условия – 2 маршрута – Южната част на острова или Западната част на острова. Маршрутите са или 09:30 – 16:00, или 09:30 – 19:00. Корабче ще е. Таман ще ни заведе до по-важните и значими места и плажове без да се налага да търсим и четем.

След преживяването, според мен по-удачният вариант е 09:30 – 16:00. През деня става много жега, въпреки предложената сянка. Основните вериги са Blue Sky Cruises и Axion Cruises. По стечение на обстоятелствата – ще се тества Blue Sky. Паркира се съвсем спокойно и смело на кея, места бол. Сутринта в 09:15 – няма пукната душа пред корабчето. 09:27 – опашка, как стана това сега 😀 Все пак корабчето е достатъчно голямо и има доволно места и за сянка, както и за печене. Върви лека музика, цените са като на таверните – бира 4/5 евро за 0.330/0.500 мл кенче. Има солети/кроасани за съвсем спешни случаи. Задължително си носете слънцезащитна козметика!!!! Още е хладно, времето върви добре, корабчето се движи с 20 км/ч по навигацията на часовника (не, не ми е скучно, всичко разглеждам, в никакъв случай не съм го видял от немай къде :D). Развеждат ни по южната част на острова и всъщност е доста приятно и полезно. Спират ни на усамотени плажове, пускат котва за около 30-45 минути и даже ни подтикват да плуваме, давайки ни спасителни жилетки за по-притеснителните. Дълбочината е 5 метра. Как знам, че е 5 метра ли? Забавна история. По два начина – първо – те ни го казват. Второ – изпуснах си тъмните очила, опа.. екскурзията увеличи бюджета си. Оказва се, че да потънеш до 5 метра без екипировка не е лесно. ОК, не е лесно да потънеш и два метра. Българин със шнорхел и плавници, мал-шанс, едно на милион сигурно: “- Я, очила на дъното”. С едно движение – скочи, салто, отблъсна се от кораба с плавниците. Като по филм. Взе ми ги, респект. Получи бира от 5 евро, каквато го издебнах, че пиеше.
Както и да е, имаше емоции, да се върнем на разходката. Та, спират ни те на плажове, по-усамотени, които са трудно достъпни и по високоговорителите ни разказват. Доста е впечатляващо как имаше супер-подреден плаж, направо със сепарето-къщички, шезлонги, чадъри, без вход и/или заведения. После го видях на картата, има черен път. Реално трябва да се спре на около половин км. официално и да се ходи пеша, но си заслужава (става дума за Salonikios Beach). Корабчето спира на 5 или 6 плажа на по 30-50 метра от тях. Реално можеш да си доплуваш до плажа и после да се върнеш. Морето е супер яко и чисто. Виждат се рибки. Откривам занимание – мяташ парченце храна и гледаш рибено шоу. Две минути по-късно всички мятат парченце храна и гледат рибено шоу 😀 Звукът е махнат, т.к. се чуват гласовете на прекалено много хора.

Деня е преполовен. Запознали сме с Giola (това даже не ми трябва да го превеждат на български) – естествено природно джакузи, пръскащо се по шевовете от хора, няколко различни плажа за плацикане във водата, Holy Monastery of the Archangel Michael и още 2-3 не толкова забележителни забележителности. Дават ни мини въдици за ловене на риба, което е мило; има възползващи се, въпреки че нищо не хванаха. Смотаняци! 

12 item(s) Първа Предишна of 2 Следваща Последна

Ранен следобед – жегата вече е убийствено уморителна и под сянка. Време е за климатик и презареждане. Вечерта вмъкваме Skala Marion. Изключително малък курорт, 2-3 таверни на центъра, 1-2 магазина. Обикаля се за 5-10 минути. Не заслужава собствена галерия. 

Ден 5: Maries и водопада им

Намираме си Maries (Меритата). Пътят до там е лек за колата, не са много нависоко, въпреки, че са в центъра на островът. Градчето е изключително малко с един хранителен магазин и 2 таверни на централния площад. Паркирането е безплатно, но няма много свободни места и отнема малко време. Реално има само един площад за гледане, който стъпвайки на него събужда странно чувство на нещо познато. Мале! Защо се сещам за Рене Артоа от култовото Ало-Ало? Ми, да. Площадът, плочките, ресторантът, някак си ми напомнят на него. Има две таверни с граничещи маси, на два метра от масите живущи си простират прането. Едновременно странно и уютно. Ама, че интересно. Като цяло до сега обхватът за мобилен интернет беше отвратителен и вече ме беше поставил в интересни истории за дистанционно оправяне на дреболии в офиса. Тук вече съвсем никакъв обхват няма, въпреки, че има постоянно живеещи хора. Изглежда по-различно. Начинът на живот е коренно различен спрямо този на няколко километра/минути с колата. Тук е по-отшелническо. Рекорд – фрапе 2.50 евро! На фонът на последните 15 изпити фрапета по средно около 4 евро – това е приятна изненада. Обяд е, има общо 5-6 човека за 30-40 маси. Мил възрастен мъж със съмнителна хигиена, приличащ на Льоклер от горе-споменатия сериал, ни обслужва. Човекът се оказва страшен симпатяга. Опитваше се да осъществи комуникация с нас на много и различни езици, за жалост все не-правилните по моето разбиране – то не беше френски, немски, гръцки, испански. Само Английски и Български не опита. Беше интересно и от странен говор дедуктирам, че е бил фризьор във Франция, имал е жена от София и е внасял фризьорска козметика от София и Турция за Гърция. Много е възможно и да е си е купувал козметика от Гърция за да ходи на фризьор в Турция, но първоначалния ми вариант е по-логичен. Беше интересно и различно преживяване спрямо другите до сега.

5 item(s)

Разглеждайки собствените си снимки, на идея си нямам защо ми напомня на Ало-Ало, но има нещо! Отидете и го усетете. Интересното в района е – изненада! отново водопад. Наименуващия се е изчерпал в даден момент най-вероятно, защото водопадът носи познайте какво име? Правилно. Waterfall Meries (Меритата). От Меритата до Меритата (водопад) можете да стигнете с кола или пеша. Пеша се взима за 40-50 минути, по “официален” не асфалтиран път, целият в пръст. С кола се стига за около 10-15 минути (3 километра са), защото де факто си е офроуд. За пеша е идеална разходка, защото се откриват приятни панорами. За пеша не е идеална разходка, защото не всички са дошли за движение и хвърчат с колите. Вдига се огромно количество прах и си е неприятно. Късно се усетих, платихме с надишване с прах. Около самият водопад е спокойно, въпреки прехвърчалите 30-40 коли по пътя, явно отиват на другаде – прекосяват целия остров по диагонал и се движат към “столицата” или към най-високият връх Ipsario на 1208м. надморска височина. От пътя до водопадът се стига за десетина минути по не-особено труден маршрут (т.е. може с джапанки/сандали). Хладно е, кеф. Задължително си вземете храна/вода, ако ще ходите пеша, защото по пътя няма. Приключението от Меритата града до водопада отнема два часа. Ако е в обедните часове – жегата е убийствена. Не е нещо невероятно и променящо живота, но е приятна разходка за разнообразие от басейн/плаж. 

9 item(s)

На връщане си пробваме късметът с таверна Аугустос в Теологос. Неп, никой не пуска. Всичко е резервирано, всички си седят. Язък.

Ден 6: Kavala и прибиране

Фериботът от Лименас до Керамоти, бесни гръцки шофьори и – Кавала.

Каква приятна изненада. Никога не бях ходил. След близо седмица фрапета по 4 евро, скоро ще настъпи момент на прераждане. До кея/пристанището има обществен паркинг със странен контрольор, който е сложен с цел да те обърка. Успяваме да се преборим с него и обясненията му как онези 40 свободни места са пълни в момента с коли, които не виждаме. Паркингът към момента е 2 евро за 6 часа. Веднага се набива на очи – едно 80% от колите са български. Паркираха 5 коли, докато стигнем до изхода, и петте – български. По улицата – всичко де що се чува като шум за фон – български. Основното интересно в района е – крепостта Кавала (Kavala fort). От паркингът се стига за около 15-20 минути, като си има изкачване, не е съвсем безболезнено под парещата жега. Минава се през някак си по-отцепен и старинен квартал с предимно къщи, докато в далечината ясно се открояват блокове. Входът на крепостта е 4.50 евро. Уж спазват Covid мерки и се чака да излязат едни, за да влязат други. Доста е нескопосано и са глупости, предвид, че по еднопосочно стълбище се чакахме сгушени 30 човека. Както и да е – крепостта се обикаля за около час с всички помещения и се откриват отново панорами на всички посоки. Има доста и добре структурирана информация на Английски/Гръцки. Можете да видите и фериботите и ако телефонът Ви има повече от 10х zoom – даже и как са се наблъскали колите 😀

13 item(s) Първа Предишна of 2 Следваща Последна

14:00 – има още час-два. Хем идва и понеделник и е хубаво човек да се прибере и да съживи жилището, хем и не му се прибира. Решено – разходка из самата Кавала предстои. От тук идва и горе-споменатото прераждане. Всичко е на 1/2 или 1/3 от цените на Тасос. Салата – 5-7 евро, основно – 5-10 евро, гиросите – 2.50-4 евро, фрапе – 1.20-1.50 евро, в абсолютно нормални таверни по главната улица. На фона на Тасоските – направо топ луксозни. Е, това е. Искаш да си бил на остров и да разказваш – ще си плащаш. Кавала не е малка, има много за обикаляне, няколко музея и за 1-2 часа ходене може да се хване есенцията, но най-вероятно ще е предмет на друго по-обстойно посещение. Все пак за идеята:

13 item(s) Първа Предишна of 2 Следваща Последна

Умората си казва думата, а и има 4-5 часа път до София. Време е за прибиране.

Бюджет

Наистина е много плаващ. Със собствен автомобил, включващо ферибот, гориво и нощувки минимален бюджет ще е около 130-150 лв. на ден, ако държите на хотел с добър рейтинг и искате да Ви е спокойно, че има към кого да се обърнете за съдействие при нужда. Но това е наистина санитарния минимум – само нощувки, гориво и ядене от супермаркети. За нормално преживяване с опитване на местните благини по-скоро бюджетът е около 200 лв. на ден и това е при ядене в ресторанти/таверни през половината време. Съвсем спокойно може да набъбне двойно това число с по-скъп хотел и ядене само по ресторанти.

Трудност

По този маршрут единственото по-сериозно изкачване е за крепостта в Кавала, което е в рамките на 15 минути. Навсякъде пътя е равен. Жегата не трябва да се пренебрегва.

Ферибот, плащане на такси, паркиране, шофиране – нормални, че и лесни.

Особености

• Жега, жега, жега. Съобразете го. Ако имате проблеми с топлината и слънцето – подбирайте разходки, извън лукса на климатика в стаята, в по-ранните или по-късните часове. През деня температурите варират в диапазона 25-30°.
• Слънцезащитните кремове са изключително важни.
• Храната по заведенията на Тасос е контрастиращо скъпа. Ако имате възможност – търсете хотели с включена вечеря. Обикновено това излиза около 15-20 евро на нощувка. Ако ядете по таверните, то това ще се монетизира като 40-50 евро, което е по-скоро излишно.
• Ако сте с личен автомобил – проверете графиците на фериботите. Няма смисъл да кибичите няколко часа в чакане. Пристигайки 15-20 минути преди часът за отплаване си осигурявате нужното време за ориентиране.
• Мобилен обхват и интернет – извънредно слабо! От личен опит Виваком и Yettel – много слабо. 3G/H често, много рядко 4g, 5g практически не. Интернетът по хотелите и заведенията – спорадичен. Имайте едно наум да не разчитат много на вас за дистанционен достъп.

Заключение

Бях на остров близо седмица! Ето, казах го. Приключение е, отметната е точка от списъка за правене. Усещането изобщо не е като на остров. Слизаш от фериботът и вече все едно си на познато място. Интересно е, трябва да се види, но наистина зависи от бюджетите за почивка. За този бюджет можете да прекарате на не по-лошо място двойно или даже тройно повече време, отново в Гърция. Морето ще е същото все пак. Ако ходите с цел разглеждане – опциите са лимитирани и при добро плануване може да се обиколят и за два дена. Според мен идеалният вариант е – ако ходите за плажа, да намерите хотел и да го резервирате 2-3 месеца по-рано с включена вечеря на конкурентна цена.

Галерия

Всичко накуп:

123 item(s) Първа Предишна of 5 Следваща Последна